От редактора на Еврочикаго Петър Стаматов
Както обещах вчера, ето моите възражения на казаното от Николай Слатински* на стената му във Фейсбук, което публикувахме вчера ТУК.
В отговора си ще започна от по-отдалеч. Ако погледнем по-мащабно, на земята има милиони доктори и всякакви други умни хора, които се занимават с индивидуалното здраве на отделните хора, стараещи се да избегнат неизбежната кончина на всеки един от нас, но колко са учените, които се занимават с възможния край на света? Този неминуем край на Земята не е ли оставен само в ръцете на религиозните дейци, които в днешните общества нямат предишното влияние и техните предупреждения за възможен утрешен Апокалипсис не остават чути?
Човешкият земен живот (случайно или закономерно възникнал) е застрашен от много фактори, които могат да доведат до неговия край. Може да ни се случи и падане на метеорит, и грандиозно избухване на земните вулкани, но може и човешкият фактор да бъде виновен – замърсяване на природата, генното модифициране или неизличим синтетичен вирус, а и все още не е отминала ядрена опасност в едно бъдещо противопоставяне.
Ето защо отговорността на всеки отделен човек за утрешния ден е голяма и тя нараства, колкото по-напред отиваме. И абсолютно всяко наше действие или бездействие може да е решително за бъдещето, може да е капката, от която насъбраното ще прелее. Още по-голяма е отговорността на политиците.
И сега се връщам на думите на Николай Слатински:
Демокрацията сама по себе си очевидно не променя хората. Само ако хората се променят, тогава и демокрацията се променя – от формална, фасадна, процедурна, имитационна, в… демокрация.
В гореказаното откривам явно противоречие.
За всеки просветен човек би трябвало да стане аксиомно ясно, че тази демокрация, при която живеем (така наречената „представителна демокрация“), всъщност е далече от смисъла на думата демокрация. И това е много добре доказано и разказано във видеото ТУК (моля вижте го и го разпространете).
Крайно време е да се вземе пример от древна Атина, където измежду гражданите** са били определяни управляващите, като мандатите са били кратки, а след управлението им, десетки години след това, се е търсила отговорност.
Крайно време е в управлението на света да се включат колкото се може повече хора***, както в приведеното видео (непреведеното от английски), .
.
Забележка: Друго видео за оригиналния експеримент на Loren Carpenter може да видите на адрес: https://vimeo.com/78043173
.
Трябва да се търси начин, както са го направили в случая руски учени (вж. текст «Ленты.ру») да се заменят успешно свръхкомпютрите с по-малки компютри, защото информацията в света се увеличава с колосални темпове и обработването й не е възможно от един център.
Трябва да се търсят и нестандарни решения във всяка една област – например за много хора ядрената енергия остава единствена алтернатива, но това е така, защото за разработката й (за научни и за военни цели) са хвърлени колосални милиарди. Ако за нови източници се отделят подобни средства, то енергийният проблем ще бъде решен успешно и скоро.
Важно е да се разбере и това, което ни съветват свещениците и мъдрите хора: „За да ни има утре и да не ни чака наказание, днес не би трябвало да съгрешим“.
Баба ми, която живя докъм 95 години, ми говореше: „Човек се ражда, за да премине през изпитания и трудности – животът ни не ни е даден за удоволствие, а за мъки.“
Поетът е написал: „Но най-страшното е, когато пред смъртта си разбереш, че си нямал нещо свято, за което можеш да умреш…“
Други умни хора казват, и това според мен всеки трябва също аксиомно да го запомни, че човек има само два главни избора:
Първият е да се притаиш, замълчиш, да си живуркаш, казвайки си, че от теб нищо не зависи, но така помагаш да се случи най-лошото.
Вторият е трудният – да имаш съвест и отговорност пред бъдещето, да се възползваш от всяка възможност, колкото и минимална да е тя, и дори да изглежда безсмислена. Тъй както капка, капнала върху камък.
Ето защо не мога да се съглася с казаното вчера от г-н Слатински – цитирам:
„Щом на вас ви е безразлично какво ще стане с вас утре, вдругиден, какво искате от нас? Щом не намирате грам смелост и капка мотивация да направите нещо за по-добър живот на децата си, не чакайте ние да извадим заради вас кестените ви от огъня.“
Накрая искам да призова всички, които имат какво да добавят към казаното до тук, да оставят своите коментари и интересни примери тук или на редакционния ни имейл (линк). Започвам да събирам материали за една бъдеща рубрика на Еврочикаго****, с която ще се постараем да докажем, че понякога едно действие (или бездействие), една дума или дори един жест е обръщал живота на хората. Поне с мен е било така няколко пъти. Вероятно и при вас се е случвало, и вие знаете подобни примери. Щом това е възможно за един човек, за няколко души, то би ли било възможно с едно общо усилие, дори и то съвсем краткотрайно, да променим ако не света, то поне България?
––––––––––––––––––––––––––––––-
* Този път не поставям проф. пред името на г-н Слатински заради следния негов коментар:
Няколко думи:
1. Аз си пиша във ФБ като редови гражданин, така че добавянето на проф. пред името ми някак придава тежест и претенции сякаш от моя страна; а съм проф. пред студентите си в аудиториите, тук съм просто Н.Сл.
2. Защо „ще посмея да възразя“? – няма никакъв риск, всички по земята ходим и даже сме простосмъртни, великите претенциозни люде управляват държави, режат ленти и решават създадени с тяхно участие футболни проблеми, като най-остро належащи за родното ни Отечество.
3. Статусите ми във ФБ са без претенции за някакво грандиозно свръхозарение, просто разсъждения на глас по нещо, което ми се е приискало да споделя с ФБ-приятели.
4. Правилно правите, че ми възразявате, така ми помагате да видя нещата от още един ъгъл, при това го правите отлично, даже много добре!
** Забележете, че гражданите в Атина (тези, които са били избирани с жребий) са били около 10-20% от населението – изключвани са били жените, робите, пришълците и др.
*** Но не с анонимно гласуване, както е понякога сега, а с явен вот, за да може и от гласувалите да се търси отговорност за последствията. Всички ние трябва да разберем, че нашият глас е важен и често решителен, и заради това трябва да го правим внимателно и да носим тежестта от решенията, както е казал Дж. Оруел.
**** Авторството на изпратените от вас материали гарантирано ще бъде запазено.
думи на най-силния мъж в Америка, цитиран от треньора и приятеля му Крум:
„Когато спрем да се оплакваме, тогава постигаме желаните резултати,
защото никой не ни е длъжен – нито държава, нито институции. Само ние сме отговорни за собствения си живот. Всичко е в нашите ръце.“