През 2001 г. доходите от заплати на обикновено българско семейство с две деца са били 19 пъти по-ниски от средното европейско равнище. През 2014 г. заплатите на същото обикновено семейство са „само“ 6.2 пъти под средните за ЕС. Очевидно за 15 години има значително скъсяване на дистанцията, но въпреки това равнището на заплащане у нас остава под една пета от това в ЕС. Ако „наваксването“ продължи със същата скорост, през 2030 г. България ще стигне 50% от средното за Евросъюза заплащане. Тази нерадостна картина нарисуваха вчера икономистите от БАН.
По-ниските доходи са основна причина за изтичането на мозъци и на работна ръка от България и ако не ограничим миграционните процеси, към 2030 г. страната ни може да се окаже с недостигащи 440 000 души на пазара на труда, предупреди проф. Искра Белева.
Напусналите България не са 2 или 3 милиона, каквито числа се тиражират напоследък, а „само“ около 1 милион души. При това все по-малко хора отиват да работят в чужбина – просто защото работната ръка у нас се изчерпва, показва изследването на БАН. Усещането за масирано изтичане идва от голямата „циркулация“, защото много наши сънародници си намират сезонна работа зад граница за кратко и се прибират, обясни проф. Веселин Минчев вчера. Той представи изненадващи данни, според които бедната Северозападна България изпраща сравнително малко гурбетчии и съответно преводите от чужбина към този район са по-скромни. Причината е, че тази част на страната се обезлюдява и че населението застарява.
Миналата година трудовите емигранти са изпратили на близките си в България около 1.3 млрд. лева – за сравнение през 2000 г. сумата е била само 200 млн. лева, сочи изследването на БАН. Докато преди години изкарващите пари зад граница са инвестирали в имоти и са се опитвали да завъртят някакъв бизнес, сега те превеждат част от доходите си в помощ на роднини – основно за плащане на сметки и на заеми. Интересното е, че в Северозападна България по-голямата част от помощите от работещите в чужбина се инвестират в лечение и образование, а в по-богатите области по-типично е използването на парите за потребителски разходи.
Държавите, които генерират най-много миграция в ЕС, са Ирландия, Испания и Кипър. Испания ежегодно губи около 200 000 души от емиграция. Едва 2-3% от българите в Испания заявяват интерес да гласуват на избори у нас, показва анкета на икономистите от БАН. Близо 17% от емигрантите от Северозапада ни пък са се върнали в страната. /„Сега“/
.
