Планинското село Божица, на 30-ина километра от Босилеград, стана място, където бе отдадена почит на историческата истина, но и откъдето прозвуча призив за помирение и съзидателност.
Група активисти и жители на града, съхранили още в себе си възрожденския идеализъм, се събраха пред паметника на поручик Генчо Неделков, загинал по тези места през Междусъюзническата война.
Поводът за възпоменанието, извършено без показност, дори скромно, но и с неподправено чувство за дълг, и поради това трогателно, бе 113-годишнината от гибелта на запасен поручик Генчо Неделков. В периода 18 юни – 18 юли в труднодостъпния район се водят тежки боевете, а Генчо Неделков е убит в местността Панжин гроб на около 10-на километра от Божица. Той е бил командир на рота от 2-ри пехотен Искърски полк на 5-на Дунавска дивизия. Неделков обаче е загинал не в бой, а при опит да спаси ранен сръбски войник, който бил в безсъзнание, разказват местните хора. След като го видял, Неделков го качил на кон и го повел към медицински пункт. Войникът обаче дошъл на себе си, извадил ножа, който неизвестно защо не е бил прибран, и в гръб промушил Неделков.
Българският поручик е родом от Русе и преди войните е бил учител. Всъщност паметникът е бил изграден от съпругата му, още докато регионът е бил в пределите на Българското царство. Впоследствие той е бил занемарен, полуразрушен и забравен десетилетия наред, включително и от българската държава. Възстановен е това десетилетие от радетелите на българщината в Босилеград – Демократичния съюз на българите (ДСБ) и Културния информационен център – Босилеград. Наскоро те възстановиха и надгробните плочи на петима български военни, разстреляни по време на същата война.
В опелото си отец Зоран Стоянов припомни, че българите и сърбите са плащали висока цена заради действията на своите политици. Но днес, когато тълпите прииждат от югоизтока, на тях може да им е отредена участта да спасяват християнството и Европа, изтъкна той.
В словото си председателят на КИЦ – Босилеград Иван Николов подчерта, че поменът край паметника на запасния поручик Генчо Неделков е и почит към всички 435-те български и 523-те сръбски военни „загинали в боевете от село Караманица до връх Стрешер”.
„Разбира се, ние правим това, не за да призоваваме призраците на миналото и да търсим възмездие. Правим го, за да бъде установена историческата истина и да се отдаде почит, както се прави в цивилизованите страни. Правим го за национални помирение между българи и сърби, и за мир” – подчерта Иван Николов, който впрочем наскоро бе обявен от Европарламента за Европейския гражданин на годината и ще получи наградата на церемония през октомври тази година.
От височина 1251 метра, на която се намира паметникът, проехтя предложението му, което би трябвало да стигне до столиците на двете съседни държави: „Нашата идея винаги е била да се изгради мемориален комплекс, на който да се изпишат имената на жертвите, а представителите на двете страни един път годишно да си подават ръка и да отдават почит”.
На свой ред Димитър Димитров от ръководството на ДСБ посочи, че такъв комплекс може да бъде изграден в Босилеград до паметника на Левски, където да се сложат имената на българските и сръбските войници, да „дойдат президентите, веднъж завинаги да се прегърнат и да тръгнем по нов път”.
Източник: БГНЕС
