Крайните ислямисти у нас – съдени без мотиви. Върховният касационен съд отмени присъдата не само на Ахмед Мусса, но и на останалите му сподвижници, и върна делото за ново разглеждане.
.
Коментар на Григор Лилов
Из мотивите на ВКС:
„Обвинителната власт е посочила, а съдът безкритично се е съгласил, че проповядваната от Ахмед Муса антидемократичната идеология се нарича салафизъм. А тази „идеология” не е сред безспорно утвърдените за антидемократични. Нещо повече, салафизмът е експертно определен като религиозно течение. Поради тази негова специфична религиозна основа непреодолян по делото остава най-сериозният проблем за правилното прилагане на материалния закон – дали проповядваните идеи и възгледи не са част от свободата на вероизповедание, закрепена в международни актове, по които Република България е страна, в Конституцията и в други нормативни актове на вътрешното ни право.
По делото остава неизяснен по убедителен и категоричен начин въпросът дали салафитското направление на исляма представлява антидемократична идеология; има ли съществени различия от доктрината на ислямската религия; каква е ролята на „благочестивото усилие” (джихад) в идеите на салафизма, от една страна, и на исляма, от друга страна; по какъв начин престъпната организация по чл. 109 от НК е осъществявала дейност, различна от регистрираното в страната ни Мюсюлманско вероизповедание.
Апелативният съд е направил съждение, че подсъдимият е „проповядвал омраза на религиозна основа чрез слово, изразяваща се във враждебност и отричане на всичко, несъобразено с идеологията на салафизма, чрез разпространение на религиозни идеи по време на петъчни молитви в джамиите, лекции, проповеди, срещи в кафенетата”. Чрез кои конкретно посочени действия на подсъдимия е направен този извод, съдът не е описал в съдебния си акт. Чрез кои доказателства е обоснован този извод – съдът не е дал отговор, нито ги е посочил. Чрез кои религиозни идеи е проповядвана омразата – също.“
Смятам, че наистина обвинението по това дело, а и съдилищата, не се е справили, както трябва, с обширния иначе доказателствен материал за пропаганда на идеите на ИДИЛ.
Не съм изненадан от този подход. Пак ще повторя онова, което съм посочил в маса свои постове – банковата ни система се крепи на милиарди наляти пари от мътни арабски източници, родните олигарси печелят стотици милиони от доставка на оръжие за крайните ислямисти с посредничеството на държави от Персийския залив, радикалният ислямизъм плаща щедро за проникването си у нас…
Ще отбележа още, че Българо-саудитският съвет, създаден от Георги Първанов и обгрижван от всички правителства и партии у нас (включително ГЕРБ), се оказа една от най-важните организации в страната. Да напомня, че негови членове бяха предлагани безапелационно за служебни премиери на България и единствено намесата на партньорите ни от Запад спря тези назначения.
Да напомня, че онзи ден Главното мюфтийство призна за 15 турски граждани, работещи у нас като имами. Те са държавни служители на Ердоган – заплатите им се изплащат от Комитета по религиозните въпроси на Турция.
Джелал Фаик, главен секретар на Мюфтийството:
„Международната ситуация наистина се влошава, но няма радикален ислям, а само радикализирани хора… Ислямофобията по света се надига. Нашите политици явно правят популистки политики, което насажда още по-голяма омраза в обществото.“
ПОЛИТИЗАЦИЯТА НА ВЕРОИЗПОВЕДАНИЕТО ЧРЕЗ ГЛАВНОТО МЮФТИЙСТВО
Из Декларацията на Главното мюфтийство на мюсюлманите в България:
„В съседна и братска Република Турция се направи жесток опит да се свали демократично избраното правителство… Ръководството на Мюсюлманско изповедание вярваме, че братският турски народ, водени от президента и правителството, демократично избраните управляващи на страната, ще предотврати това посегателство срещу демокрацията и мирното съществуване. Призоваваме мюсюлманската общност в страната ни в израз на съпричастност към братята ни по вяра, днес и особено тази вечер след вечерния (акшам) намаз, да се отправи в джамиите молитва за мира, спокойствието и просперитета на Република Турция и нейните граждани.“
От години българската държава не финансира мюсюлманските духовни училища – три среднообразователни в Русе, Шумен и Момчилград (тип пълен интернат) и Висшия мюсюлмански институт във Враждебна, София. Те се финансират от Турция, съгласно споразумение от 1999 г. между Комитета по религиозните въпроси на Турция и българската Дирекция по вероизповеданията към Министерския съвет и Висшия мюсюлмански институт. Официално се продоставят по 1.5 млн. годишно за всяка от тези институции. Т.Е. ТЕ СА ЧАСТ ОТ ТУРСКАТА ДЪРЖАВНА ОБРАЗОВАТЕЛНА СИСТЕМА.
Официално между 40-50% от разходите на Главното мюфтийство у нас са поети от турски държавни структури. Следователно и то е ИНСТИТУЦИОНАЛИЗИРАНА ЕРДОГАНОВА ЧУЖДА ДЪРЖАВНА СТРУКТУРА У НАС.
Сумите на финансирането от държави в района на Близкия Изток са неизвестни. По-ясни са капиталните вложения, извършени с тази помощ. При 1400 джамии, от които над 1000 нови, става дума за около 1.5 милиарда долара, както посочих в книгата си „Дуел“.
Безспорно е, че процесът по делото срещу имамите е стъпил върху тинеста почва – какво е салафизмът като религиозно учение, а не върху бетонните основи на проповядването на идеите на „Ислямска държава“. Неволно или умишлено – отговора оставям за вас.
Безспорно е, че работа на родният бюджет и правителството е незабавно да поеме финансирането на това вероизповедание у нас, така както прави за православието, за да се ограничи чуждата държавна намеса – особено на фона на процесите сега в съдебна Турция.
Безспорно е обаче, че се разиграват тънки финансови и геополитически игри от родните властови елити, със съответните материални облаги за тях. Безспорно е, че България беше и е терен, на който се прегръщаха и се прегръщат (или понякога враждуват, както беше доскоро) Анкара и Москва. Акцията срещу Ахмед Муса започна при влошаването на руско-турските отношения покрай Башар Асад, а днес е оневинен в навечерието на срещата между Ердоган и Путин.
Безспорно е, че проникването на радикализирания и възхваляващ терора ислямизъм, за който написах книгата си „Дуел“, е опасен, дори смъртоносен за българската държавност.
