.
Колко е кратък животът ни! Колко е кратък!
Тропнеш с клепачи и вече си минал Оттатък,
а по средата – чертичката, чака готова
с бившите вече омрази и бивши любови.
Колко е малък животът ни! Колко е малък!
Дните ни, бели и черни, се сбират във залък.
А насред мъката, дето след нас ще остане,
всъщност разбираме колко е жива смъртта ни.
Как се смалява тогава човешката хищност…
Само доброто остава – сегашно, предишно.
И коленичим пред чуждата болка, защото
само смъртта има право да съди живота.
Нека е късно! Но някога трябва да стане –
пръст при пръстта и солта във солените рани!
Ние, човеците, Господи, твоите грешки
вярваме още в последната обич човешка.
Ники Комедвенска
–––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––
* Още от същата авторка вж. тук, тук и тук.
.
