![Снимка: dnes.bg](https://www.eurochicago.com/wp-content/uploads/2016/07/0000294989-article2-580x347.jpg)
Обикновеният европеец стои и гледа с широко отворени очи. Той не може да повярва на това, което напоследък му се случва всеки ден. Той бива взривяван, докато мирно се разхожда по улиците и парковете на държавата си, него го колят с брадва, нож или го газят като добитък, „в името на Аллах“, както поне диваците, които вършат всички тези заколения и варварства, смятат. Той е неподготвен спрямо такава озверяла, необоснована агресия, защото десетки години е бил убеждаван колко важно е да е толерантен, гостоприемен и добър спрямо „горките бедни бежанци“, прокудени или избягали от родината си, и спрямо родени в собствената му страна, в самозатворили се миниобщества, толкова лесни за радикализиране откровени убийци. Той е жертва, курбан на една безумна европейска политика, вследствие на която почти всички държави на Стария континент се оказват в някаква необявена, но реална война. Нещата се влошават за всички и няма как да бъдат решени с досегашните методи, които не решават нищо. Радикалните ислямисти са тръгнали да завладяват света, внедрили са се във всички цивилизовани държави и ще убиват, докато не постигнат целите си. Европейските политически лидери нямат ефективно, реално решение, спрямо дивия терор, който се извършва всеки ден в техните страни. Те се опитват да крият или омаловажават безумните зверства с информационно затъмнение, точно както българските „политици” криеха ядрената авария в Чернобил през 1986 г. Европейските водачи са като скопци, от които се чака поколение…
Във всичко, случващо се напоследък, прозира някакъв план за завладяване на Стария континент отвътре, за разрушаване на европейската цивилизация. Кой стои в основата на този план, предстои да разберем. Интересен на този фон е „демократът“ сатрап Реджеп Ердоган, който макар и по индиректен начин може ще ни ориентира за целите и намеренията на надигащото се световното зло. Той се обява непрекъснато за борец и срещу ислямския радикализъм, но се факто е своеобразен негов проводник, маскиран с купища политически заклинания, че се борил за устоите на демокрацията. Действията му говорят повече от празните приказки, заплахите и откровените лъжи.
Бедата обаче, така или иначе е, че вместо да се вземат адекватни, кардинални решения за защита и отпор срещу ислямистките терористи, европейските политици гледат и не знаят какво да сторят. И така загубили душите си още приживе, озверели хора, продължават да палят всеки ден на едно или друго място малки пожари, но постепенно ще се разгаря огромен, мащабен пожар, който може да ни изпепели. И това е Европа, същата тази Европа, заради която България например затвори половината реактори на единствената си АЕЦ, заради която политиците ни чакат Брюксел да им каже какво да правят и на която възлагахме толкова надежди. Но, както бе и в едни други времена, има страни, в които политиците имат достатъчно смелост и здрав разум да виждат и назовават нещата такива, каквито са. Да посрещнат предизвикателствата на своето време. Страни, които не се страхуваха да се бунтуват и срещу Съветската империя, когато бяха вкарани в нейната голяма кошара и когато съветски танкове влизаха в техните столици да ги усмиряват със сила. Страни като Унгария, Чехия, Полша. А сега, в едни уж нали къде по-добри времена, и къде по-демократични, българските политици се държат, както и предишните, като някакви губернатори на провинция, не като управници на суверенна държава.
Красимир Бачков