Статия на Фетхуллах Гюлен, турски проповедник и ислямовед, смятан за противник на Ердоган и дори обявен от него за терорист, публикувана във френския в. „Монд“ на 18 декември м.г., под заглавие „Мюсюлмани, подложете на критичен анализ нашето разбиране за вярата“. Гюлен коментира тероризма и нуждата от критичен анализ сред мюсюлманите по света за начина, по който разбират вярата си. На български текстът е преведен и публикуван от в. „24 часа“ на 21 декември.
На фона на последния кървав атентат в Ница, както и на опита за преврат в Турция, след който последваха тотални чисти, арести и уволнения на всички, заподозрени от Ердоган, че могат да имат връзка с обявения от него за терорист Гюлен, тази статия на турския проповедник в изгнание не само, че не е загубила актуалност, ами е актуална повече от всякога.
Чувствителността към опазването на човешкия живот е мерилото на истинската вяра
Трудно ми е да намеря думи, с които да изразя скръбта си пред ужасите, причинени от ИДИЛ и подобните на нея терористични организации. Фактът, че тези организации обличат извратените си идеологии в религиозни одежди, когато извършват терористични актове, силно ме наранява заедно с един милиард и половина мюсюлмани. От една страна, в качеството ни на мюсюлмани наш дълг е да работим рамо до рамо с всички хора, за да се избави човечеството от злото на тероризма, а от друга, да работим за изчистването на този дзифт, хвърлен по образа на святата ни религия.
Възможно е на теория някой да претендира за определена самоличност чрез някакви символи и лозунги. Но в действителност искреността на такава претенция може да се измери само с наличието на преданост към обявената самоличност. Мерилото на истинската вяра не са лозунгите, нито външният вид, а чувствителността към принципите за опазването на човешкия живот и почитанието към човека, на които се базират всички световни религии.
Ние, мюсюлманите, трябва безпрекословно да отхвърлим тоталитарната идеология, която терористите се опитват да разпространяват, а в замяна на това е необходимо да насърчаваме онова
разбиране, което прегръща различията и третира многообразието като богатство
Нашата човешка идентичност стои над етническата, националната и религиозната ни самоличност и такива варварски актове преди всичко нанасят удар по колективната идентичност на човешкия род. Френските граждани, които загубиха живота си при атентатите в Париж, ливанските мюсюлмани шиити, които загубиха живота си ден по-рано в Бейрут, мюсюлманите сунити, които умряха пак от ръцете на същите терористи в Ирак, преди всичко бяха хора. Невъзможно е човешката цивилизация да напредва, ако не се споделя болката на всеки отделен човек, поставяйки се на негово място, независимо от неговата религиозна и етническа принадлежност и не се прояви воля за спирането на това страдание.
Мюсюлманите трябва да престанат с конспиративните теории и да се подложат на равносметка
Ние, мюсюлманите, трябва да престанем да се оправдаваме с конспиративните теории, които ни пречат да се изправим срещу собствените си проблеми и е нужно да се подложим на равносметка.
Дали обществата ни не станаха удобна среда, в която организациите с тоталитарна идеология си набират последователи заради причини като скрити амбиции за деспотизъм, загнездили се вътре в нас, физическо насилие, пренебрегването на младите и липсата на балансиран образователен модел? Дали не подготвихме почва за това хората, които са останали в безтегловност, да изпаднат в отчаяние, вследствие на което да се устремят към различни търсения, защото не сме успели да утвърдим човешките права и свободи, върховенството на закона и разбирането, че всеки трябва да бъде приеман такъв, какъвто е?
Не е достатъчно само да анатемосваме терора
Последният трагичен случай в Париж още веднъж ни припомни, че такива варварски посегателства уж в името на религията трабва безпрекословно да се отхвърлят и анатемосват, било от ислямските учени, било от мюсюлманите. Но в състоянието, до което сме стигнали, само анатемосване и отхвърляне не е достатъчно. В мюсюлманските общества трябва рационално да се противодейства срещу дейността на терористите по набирането на млади последователи, като се сформира общ съюз с участието на държавните институции, религиозните водачи и неправителствените организации.
Трябва да създадем такава база, която позволява ранно констатиране на неориентираните младежи в обществото ни, за да им се попречи да не се втурват в опасни приключения; чрез която да се консултират семействата и да се подпомагат останалите звена. Като поемат позитивен ангажимент към държавите, в които живеят, мюсюлманите трябва да участват в платформите за изработване на планове за борба с тероризма и да изразяват становището си. Трябва да научим нашата младеж да изразява мнението си по демократичен път. Преподаването на демократичните ценности в ранна възраст в училище е важно от гледна точка на изграждането на здрава психика у младите поколения.
В исторически план такива трагедии винаги са били последвани от крайни реакции. Антимюсюлманската и антирелигиозната реторика, отношението на държавите спрямо техните поданици мюсюлмани, прилагайки строги мерки за сигурност, може да донесе повече вреда, отколкото полза. Желанието на мюсюлманите в Европа е да живеят в мир и спокойствие. Въпреки негативните условия мюсюлманите трябва да бъдат в по-тясно сътрудничество с държавите, от които произлизат, за да дадат своя принос при изработването на всеобхватни политики, чрез които братята им по вяра да се интегрират по-добре в обществото.
По този повод като мюсюлмани ние трябва да подложим на преоценка разбирането ни за исляма и практиките ни, свързани с него съгласно условията на епохата, в която живеем, и в светлината на тълкуванията, породени от времето, за да направим собствената си самокритика. Това не означава откъсване от ислямската традиция, напротив, това би ни помогнало да осмислим точките на нашата деформираност и като се освободим от тях, отново да защитаваме духа и същността на Корана и пророческата традиция, следвани от праведните приемници на пророка на исляма.
Трябва да маргинализираме радикалните религиозни групи
Трябва да маргинализираме тълкуванията, които откъсват религиозните ни източници от духа и корените им и ги превръщат в инструмент за други цели. Ислямските улеми, мюсюлманските интелектуалци и просветените мюсюлмани трябва да поощряват комплексния подход към религиозните източници. Ние трябва да умеем да преосмисляме предписанията, които са били утвърдени в миналите епохи, когато е имало сблъсък между религията и политиката, както и периоди на трайни конфликти. Изповядването на основополагащи вярвания не е догматизъм. Възраждането на свободата на мисълта, която в определен исторически период е тласнала мюсюлманите към техния ренесанс в съзвучие с духа на религията, е възможно и належащо условие. Само в такава атмосфера може да се води истинска битка с радикализма и тероризма, които си служат с насилие.
Налице е сблъсък между човешката цивилизация и варварството, а не между цивилизациите. За съжаление, след последните събития с тъга наблюдавам как някои кръгове отново пуснаха в обръщение тезата за сблъсъка на цивилизациите. Не знам дали онези, които първи изложиха тази теза, го направиха на базата на някакви прогнози или я изтъкнаха като решение. Но едно е сигурно, че използването на такава реторика в настоящия момент е в полза само на терористичните организации. Искам ясно да заявя, че ситуацията, пред която сме изправени в момента, не е сблъсък на цивилизациите, а сблъсък между човешката цивилизация и варварството.
Мюсюлманите трябва да станат част от борбата срещу тероризма
Като мюсюлмански граждани наш дълг е да станем част от решението на проблема, дори да се сблъскаме с трудности. Ако искаме да защитим правата и свободите на мюсюлманите и да допринесем за това хората да живеят заедно в мир и спокойствие, без оглед на религиозната им принадлежнаст, ние трябва да се заемем с решаването на проблемите на тероризма във всичките му измерения – политически, икономически, социални и религиозни. Можем да се борим срещу тероризма и тоталитарните идеологии, в които той се корени, като даваме личен пример, бидейки добродетелни хора в живота, отхвърляйки и маргинализирайки радикалните тълкувания на религиозните източници, бдително предпазвайки младите поколения от тяхното влияние и преподавайки демократичните ценности още в ранна възраст.
.
