Имало едно време една Федерална република. Казвала се също, както и днешната – Германия. Но била малко по-друга. Всъщност много. Та всичко започнало миналия век или, ако трябва да сме екзактни – миналото хилядолетие. Била 1973 година. В Щутгард се родил един Ханс. Порастнал, учил, почнал работа във фабриката на „Мерцедес Бенц“. Сглобявал ключалки. През това време се срамувал, и с право, пред света от действията на Хитлер. Така минали години. В 2006 година се оженил се за Гертруд. Вече не се срамувал сам. Станали двама. Появили се Курт и Елза. Курт бил много любопитен, а Елза весела и чаровна. С Гертруд ги научили на всичко, включително и на срама. Те също били виновни. Ханс и Гертруд гласували за новата канцлерка. Тя била пълничка, с ярки сини очи и била смазана от вина. Винаги тъжна. Идеалната министър-председателка на Германия.
Пуснала милиони бежанци. Ханс и Гертруд решили и взели 17-годишния афганистанец Хюсню. Направо от перона. Бил бос, с една черна чанта и едва набола брада. Взели го от срам. Че са германци. Че са мразели някакви нисши раси и че те са руси, а той чер. Дълбоко в душите си, те изкупвали греховете на фюрера. Хранили го, поили го, купили му ай фон 5 на старо. Курт му подарил стария си лаптоп, а Елза му оправяла кревата всяка сутрин. Седемнайсетгодишният Хюсню мълчал като пън, шпионирал Гертруд през ключалката на банята, плюскал вурстчета и всеки петък вечер, когато Ханс и Гертруд отивали на кино, той насилвал малката Елза с нож, опрян на гърлото… Хюсню не се срамувал от нищо. Той дори имал малка тайна. В Афганистан втората му братовчедка кърмила току родените му близнаци – Махди и Фатих.
Една сутрин Хюсню станал рано и излязъл от къщата. Получил съобщение по ай фон – „Аллах Акбар“. Хюсню се качил в първия влак за съседния град, по пътя извадил брадва, взета от гаража на Ханс, и обезглавил изпречилия се пред него Юрген – кондукторът. Главата на Юрген тупнала на пода на влака и в погледа й се четяло учудване. Хюсню замахнал още 3 пъти, крещейки „Аллах е велик“, и паднали още трима – Петер, Андреас и Гювен. И четиримата били гласували за милата синеока леля. При това тъкмо два пъти. Сетне полицаите застреляли Хюсню и той, разбираемо, умрял, като отишъл директно в пъкъла при фюрера, където го чакали сто девствени манафа.
Чувайки за случилото се, Ханс си купил нова брадва и пистолет „Хеклер и Кох“ с три пълнителя. По телевизията давали покрусената леля. Гримът й бил размазан от сълзи. Тя решително обявила, че в сърцето си е с роднините на жертвите, и скърбейки дълбоко, подсмърчала покрусено… Малката Елза вече не била весела и гледала тъжна, някъде в нищото. Ханс точел брадвата си всяка вечер, спрял да се срамува и започнал да мрази. Гертруд забременяла отново. Родил им се син. Кръстили го Адолф.
Васко Евгениев,
по истинска история
–––––––––––––––––––––––––––––––––
