Становище на инициативна група за връщането на Лили Маринкова в Българското национално радио
Инициативната група за връщането на Лили Маринкова в БНР и възстановяването й като водещ на “Неделя 150” получи официален отговор от новия Генерален директор на БНР Александър Велев. Вследствие този отговор и след повече от едномесечно управление на Велев, ние правим следните изводи:
Първо: В отговора си Александър Велев се позовава на Закона за радио и телевизия, Кодекса на труда, Правилниците на БНР. Въз основа на закони и вътрешноведомствени норми, той обосновава непогрешимостта на решението за отстраняване от ефир на Лили Маринкова като директор на програма „Хоризонт“ и водещ. Неговият „легалистки” подход разчита на обществено невнимание: така мотолеви малкото дете, когато наивно се опитва да се скрие зад очевидна безсмислица – в случая, зад абсурда, че ако едно действие е законосъобразно, то заедно с това автоматично става оправдано (а) етично и (б) управленски.
Второ: В подкрепа на Декларацията, осъждаща бруталното отстраняване от ефир на Лили Маринкова, извършено извън професионалните и етични стандарти, се обявиха редакциите на сайтове за човешки права и разследваща журналистика като „Маргиналия“ и „Биволъ“, сайтовете за политически анализи и коментари „Редута“ и e-vestnik, в. „Култура“, сайта „Гласове“. Към протеста се присъедини базираната в Париж Международна организация, защитаваща свободата на медиите, „Репортери без граници“; ползващи се с огромно обществено доверие коментатори и анализатори от български и международни медии; преподаватели от Факултета по журналистика и масови комуникации; Ръководството на журналистическата организация “Мрежа Свободно слово”; социолози и политолози както от десния, така и от левия спектър; историци, етнолози, писатели. Декларацията бе подкрепена и от представител на Фондацията за журналистическа етика. Подписите надхвърлят 500. С начина, по който отказа да приеме исканията на тази група граждани, новият генерален директор на БНР се самоопределя като администратор, неглижиращ диалога, обратната връзка и експертното мнение, задължителни в работата на една обществена медия. Това е груба демонстрация на конюнктурно управленско поведение.
Трето: Едно необосновано уволнение на човек-водещо име в радиожурналистиката противоречи на основни концепции за управление на обществена медия като БНР. Във връзка с послушното на Велев поведение на един член на Управителния съвет на БНР, присъствал на нашата среща, и последвалото потвърждение на отстраняването от ефир на Лили Маринкова без управленска мотивировка, ние отбелязваме, че в случая новият Управителен съвет на БНР действа като придатък към Генералния директор. Такъв Управителен съвет очевидно е неспособен или не желае да изпълнява своята функция на коректив на управлението и политиките на нашето Обществено радио.
Четвърто: Социологическото изследване на слушаемостта на „Хоризонт“ дава параметрите на рейтинга на „Неделя 150“, както и на доверието към нейния титуляр-водещ. Това изследване показва категорично отрицателното мнение на респондентите относно отстраняването на Л. Маринкова от ефир. Съпоставянето на социологическите данни с актуалното поведение на Александър Велев и неговия екип по казуса с Лили Маринкова показва драстично разминаване между новоназначеното ръководство на БНР и неговите слушатели. Подобно разминаване означава незачитане на аудиторията, внушава политическо задкулисие и наумява за недобър контрол върху лични емоции. Администрацията на обществената медия БНР се самоопределя извън реалните интереси на слушателя. Явно трябва да си напомняме, че слушателят е данъкоплатец и според практиките на европейския пазар на медийните услуги, той е решаващият фактор. В България обаче наблюдаваме възраждане и възход на заклеймените от историята методи за политическо подчиняване на обществените медии.
Пето: Съветът за електронни медии (СЕМ) не реализира надзорните си функции, включващи гарантирането на свободата на словото, обективността и плурализма в обществената БНР. Светкавичното отстраняване от ефир на Лили Маринкова часове след встъпването на избрания от тях генерален директор, обявил на конкурса концепцията си за реформи без резки действия застрашаващи журналистите и приемствеността в БНР, не обезпокои надзорниците. А това бе бърза и груба саморазправа с един от най-популярните и утвърдени във времето български журналисти. Свободомислещата част на българското общество няма съмнения, че уволнението на Маринкова е недопустима политическа цензура върху националния радио-ефир. Но СЕМ отказа да оповести публично своето становище по отстраняването от ефир на Лили Маринкова и действията на назначения от него генерален директор. СЕМ се дистанцира от исканията на Инициативната група, подписала Декларацията за възстановяването на Лили Маринкова. С всичко това, “независимият” регулатор абдикира от задачата си да служи на обществото, като оптимизира взаимодействията на властовите структури на БНР, работещите там журналисти и на слушателите.
Ние, подписалите Декларацията за възстановяване на Лили Маринкова като водещ на „Неделя 150“, ще огласим тези доводи и изводи във всички наши и международни структури, наблюдаващи критериите за демократично общество, спазване на свободата на словото и независимата журналистика.
.
