.
Смъртта настигна родното селце,
къщето ни остана без стопани,
но скътах го до моето сърце
и днес то има мен, и мойта памет.
Пленен от кукумявки и треви,
коминът му отдавна спря да пуши.
Въжето на простора се уви
по клоните на яловата круша.
И вечер в махалата няма шум,
тъй пусто е! А сякаш беше лани –
с коматче от димящия самун
поканваше ме баба отзарана.
С пироните ръждяса есента.
Виси елече, вълнено-уютно,
все още ми ухае на дланта,
заплитала му нишките във скута.
Не никне нищо, цветенце поне –
за разсад в шепа пръст да си оставя.
Преди в небето белех колене,
днес в тази шепа пръст ще се удавя.
Станислава Немска
–––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––
Станислава Немска е родена и живее в гр. София. По професия е медицинска сестра. В свободното си време обича да рисува, да пише стихове и да практикува йога. Има издадени досега две стихосбирки – „Животворна отрова“ (2014) и „Изплакано щастие“ (2016), илюстрирани с нейни собствени графики. Още творби на Светослава Немска могат да се видят в сайта „Откровения“.
