2024-11-04

1 thought on “Рибар

  1. Още от Ники Комедвенска

    Песен за Яна

    Казват, че сме такива –
    само за скръб родени.
    Мъката ни горчива
    по мярка ни е скроена.
    И ни ограбват свои,
    и ни превземат чужди.
    Светлите ни герои
    спят и не се събуждат.
    Чакаме нещо ново –
    дали ще дойде? Няма!
    Свихме Балканджи Йово
    в собствената му драма.
    Шепа народ остана,
    който можа, замина.
    Чу се – хубава Яна
    в Кипър бере маслини.
    Българи мои, спрете
    да се огъвате в кръста.
    Бог ни е дал ръцете
    не да му кършим пръсти,
    не да се жалим вкъщи,
    да нищим въже от вени.
    Тегло назаем се връща
    тъпкано и солено.
    Само с късмет остриган?
    Знаем я тази песен.
    Въже от вени не стига
    даже да се обесим.
    Казват, от мъка пеем,
    животът бил насила.
    Ако ще го живеем,
    нека не е по милост!
    Нека да е сурово,
    по мъжки – рана до рана.
    Тъй както падна Йово,
    ала не даде Яна.

    ===========================

    Ах, Коледа!…

    Ах, Коледа идва, подскачат децата
    и Коледно духче из къщите щъка,
    а нейде на север си скубе брадата
    и плаче Добричкия старец от мъка.
    Ругаят джуджетата стари и млади,
    елените вън негодуват, обаче! –
    поръчва народът компютри, айпади…
    Шейната тежи, няма мръдване, братче.
    А вчера едно писъмце се намери –
    не искал Иванчо ни конче, ни пушка:
    „Прати ми едно Mitsubishi Pajero,
    че втори мандат вече папкам и слушкам!”
    За другото ясно – наместо джуджета
    за разни айфони и светещи зайци
    ще вържат в Лапландия някак бюджета
    с наемния труд на стотина китайци.
    Обаче се питат отчаяно всички –
    джуджета и елфи, от цяла година:
    как безпрепятствено, гръм и звездички,
    ще мине проклетият джип през комина?
    ===================================

    Убий простака с мълчание

    Мълчах до скоро. Не че нямам думи
    (та те са ми едничкото имане),
    но знам, че беше казал някой умен:
    простаци се убиват със мълчане.
    Обаче не умираха. Напротив –
    уютно сред смълчаните им беше,
    продаваха на бит пазар живота…
    …а цял народ в краката им мълчеше.
    И чудя се дали да проговоря –
    дано пък бесовете да събудя…
    Те, лудите, уж нямали умора,
    но кой ще ни повярва, щом сме луди?
    И нека прах от мен да не остане,
    да ме разпънат с всички кръстни знаци:
    простаците не страдат от мълчание,
    ако не разберат, че са простаци!

    ===============================

    Оптимистично

    Усмихвай се, когато те боли
    и всичко ти се случва на обратно!
    Усмихвай се през зъби, че нали
    да се усмихваш още е безплатно.

    Усмихвай се, отчаян от любов –
    смехът дори през три сърца се чува.
    В окото на човешкия ни лов
    усмихваш ли се, значи съществуваш.

    Усмивката затуй е божи дар –
    животът и без друго е намръщен.
    Усмихвай се, човеко, като цар,
    та дните си по-леко да преглъщаш.

    Усмихвай се, дори примрял от глад –
    светът реве под стотната си криза,
    и друго ако не, да го е яд
    на простия човешки оптимизъм.

    ================

    Просто е

    На мен ми стигат простите неща,
    които Бог на пътя ми е сложил –
    паница леща, изворна вода
    и топла длан в студеното ми ложе.
    Да ме посреща всяка пролет с цвят,
    да стъпвам боса върху орна нива…
    Не искам чудесата ти, о, свят –
    на мен и простотата ми отива.
    Додето има в къщата ми жар
    и на гърба си нося топла риза,
    не ми е нужен пътят за Дакар,
    ни Лувъра, ни кулата на Пиза.
    Нали за първи път проплакваш гол
    и в балдахин, и в сламена постеля…
    А след това е просто – хляб и сол…
    И жив човек до теб – да ги споделяш…

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *