.
В дома на мама – времето е спряло…
Часовникът отмерва… тишина.
А пукнато, старинно огледало –
поглъща… светлината на деня.
Завесите са спуснати. И плътни.
Отдавна тук е влязла вечерта…
Очите ù са старчески. И мътни.
Тя – все стои… На пътната врата.
Тревица скубе около чешмата…
Или разсажда здравец. И невен.
Или изправя колци на домата.
И гледа… с четири очи… За мен.
Яйца в престилката си е събрала.
Донесла е в котленката млекце.
Череши ранозрейки е набрала –
със сухите, напукани ръце…
В дома на мама – преди изгрев съмва.
Тя става всяка сутрин точно в пет!
И чак до залез – крак не си подгъва…
Та, дворът… затова ù е наред.
Тук – нищо не променя свойто място!
Откак се помня – мама няма мъж…
А оня паяк, във кьошето тясно –
от памтивека – е един и същ.
Усърдно кърпи мрежата си прашна…
По нишките пробягва… И тъче.
В дома на мама – малко ми е страшно!
Тук времето… е спряло да тече.
Олющени са старите тапети…
Таванът е напукан… Няма мъж!
Сивеят излинелите пердета –
прокъсани. Като небе след дъжд.
Едно кълбо канап е все на прага –
да връзва избуялите лози.
Все прежда някаква – мотае, спряга…
И все – едното ù око – сълзи.
Мекиците – са винаги в неделя.
Със сирене. И лучени перца.
А на стената – в рамки пожълтели –
портретите на моите деца.
Децата ми – не са деца… Отдавна.
Но тя – не проумява този факт.
И час по час звъни – дали са гладни…
Че е сварила супа. От спанак.
След залез – тя заключва със синджира.
И топъл мрак по двора ù мълчи…
А тя – прането сутрешно прибира.
И нещо на кокошките гълчи.
Когато не остане, Боже мили! –
от мама – нито сенчица, ни звук…
Дано да ми дадеш сърце. И сили…
Да мога, Боже… пак… да вляза тук.
Гълъбина Митева
–––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––-
* Още от същата авторка – вж. тук, тук и тук.
.
Браво, Гълъбина!
Стихотворението ти е прекрасно, истинско и искрено.
Поезията е поезия, когато не само те трогва, но и запомняш това, което се нарича художествени детайли. Макар темата да ни е позната, ти си я разработила по своему, много ми хареса детайла за супата от спанак и паячето, което от години си стои в ъгъла, защото старата майка няма и няма никой около себе си, само това паяче.