Какво да правим с нашите анализатори в България, разузнаването, Съвета за национална сигурност? Четящ турски гастарбайтер от Европа изпревари всички наши мастити експерти със заключенията си за опита за преврат в Турция.
Фото-хронология
.
На 15 юли 2016 г., някъде към полунощ, Eurochicago.com излезе със заглавие „Опит за преврат в Турция?“ (Вж. снимката: Часът е по чикагско време – с 8 часа разлика.)
Самият аз бях силно разтревожен и търсех постоянно информация от различни медийни канали и други източници. Нали ако пламне пожар у съседа, може да загори и родната къща!
След по-малко от два часа написах следния коментар под статията (вж. тук) и на страничката ми във Фейсбук:
Приятел от Турция ми каза: „Бъдете спокойни. Това е театрална постановка на Ердоган, която ще завърши с красив край, за да събере аплаузи за главните герои“.
.
.
Нямаше да се занимавам отново с тази тема, но вече ми писна да слушам различни наши „експерти“ и политици да говорят какво ли не за опита за преврат и за Ердоган. Големи специалисти, ама друг път!
Вижте какво например е изтърсил екскандидатът за президент и съответно за върховен главнокомандващ на България Волен Сидеров.
.
.
.
Подобни и други разнопосочни изказвания ме накараха отново да се обърна към моя турски приятел и да го попитам – как той, млад човек без висше образование, живеещ далеч от Турция и работещ по строежите като дърводелец от сутрин до вечер 6 дни в седмицата, е успял толкова бързо да се ориентира. Отговори ми простичко: „Повечко чета и сам си правя изводите.“ И ми препоръча да потърся в Гугъл думите „преврат в Турция“, като изключа последната седмица.
По-долу са някои от линковете, които веднага излязоха и които ме хвърлиха в размисъл за нашите „експерти“ и политици – четат ли те достатъчно и самостоятелно ли си правят изводите?
Вижте факсимиле от статия на „Вашингтон пост“ от 7 април 2016 г.
Дори заглавието говори само по себе си: „Премиерът на Турция Ердоган използва слухове за преврат за разширяване на правомощията си, за ограничаване на несъгласните“. Но ето още два цитата от началото на статията:
Turkey’s military leaders, in the face of rising speculation at home and abroad, took the extraordinary step last week of denying plans for a coup.
But some see Turkish President Recep Tayyip Erdogan using even the rumors of a military takeover as a way to consolidate his already growing powers and curb political dissent.
В превод: Военните лидери на Турция, поради нарастващите спекулации у дома и в чужбина, се принудиха на извънредна стъпка миналата седмица – официално да отричат планове за преврат.
Но някои смятат, че турският президент Реджеп Тайип Ердоган, може да използва дори слуховете за военен преврат, като начин да консолидира привържениците си за ограничаване на политическото несъгласие.
(Цялата статия, макар и със закъснение, е препубликувана в Еврочикаго – вж. тук.)
Следващото факсимиле е от статия от Марк Рубин от American Enterprise Institute, ексшеф в Департамента на отбраната на САЩ в Пентагона. Тя е от още по-рано – от 21 март 2016 г. Заглавието е: „Може ли да има преврат в Турция?“ и е препубликувана и в „Нюзуик“ и в други издания.
Но не само американците предвиждат ходовете на Ердоган – ето какво е казал Жириновски още ноември миналата година:
Он (Жириновский) добавил, что Эрдоган в попытках удержать власть играет на военной истерии. Под предлогом военного конфликта турецкий лидер попытается изменить Конституцию и сделать республику президентской, а не парламентской.
В превод: Той (Жириновски) допълни, че Ердоган в усилията си да задържи властта си се опитва да развихри военна истерия. Под претекст за военен конфликт, турският лидер ще се опита да смени конституцията и да промени държавното управление – от парламентарна към президентска република.
Има и много други подобни статии – достатъчно е заинтересованият човек да може да ползва Гугъл така, че да ги намери, а след това да мисли (и говори) самостоятелно.
Както се убедихме многократно в последните дни, това изглежда е невъзможно за домораслите ни експерти и политици. Ето защо изгасете телевизора – там честни, мислещи дърводелци не са канени.
П. Стаматов
.
