На 4 септември 2016 г., в сърцето на Буджака, в Белгород-Днестровската крепост „Фортеция“, от 11 часа местно време до късно през нощта, ще се проведе Седмият Всеукраински български събор. Това е фестивал на българската култура, обединяващ българи с различна възраст, професия и социален статус, за да се пазят традициите и да се предават от поколение на поколение. Фестивалната програма предвижда изпълнения на най-добрите български фолклорни състави от Бесарабия, Таврия, Молдова, с. Олшанка и от България. Гости на съобра ще бъдат украинската певица Екарина Бужинская и народният певец Илия Луков. Партньор на събора е туристическата компания „Булгартур“.
Седмият Всеукраински български събор ще бъде предшестван от Научна конференция на тема „Българи от Северното Причерномие“, която ще се проведе на 3 септември в Белгород-Дневстровското педагогическо училище. На нея ще се дебатират теми, свързани с историята, културата, езикознанието и българската диаспора по света.
ПРОГРАМА НА СЪБИТИЕТО:
3 септември 2016 г., събота
- XIV Международна научна конференция „Българи от Северното Причерноморие“
Място на провеждане: град Белгород-Днестровский, помещение на Белгород-Днестовското педагогическо училище в гр. Белгород-Днестровски*, ул. „Пушкин“, 17.
09.30-10.00 – Регистрация на участниците и гостите на конференцията.
10.00-11.00 – Официално откриване на конференцията.
11.00-12.00 – Пленарна сесия.
12.00-13.00 – Обедна почивка.
13.00-16.00 – Срещи по секции. Работят следните секции:
1. История на българите и българите в историята;
2. Традиция и съвременност в културата;
3. Литературно наследство;
4. Проблеми на езикознанието;
5. Българската диаспора по света.
16.00-17.00 – Заключително пленарно заседание. Закриване на конференцията
- Пленер на млади художници, студенти от Измаилския държавен хуманитарен институт.
13.00-19.00 – Пленерът ще бъде на територията на Белгород-Днестровнската крепост.
.
4 септември 2016 г., неделя
VII Всеукраински български събор
Място на провеждане: Белгород-Днестовска крепост „Фортеция“
11.00-12.00 – Среща на гостите на VII Всеукраински български събор в Белгород-Днестовската крепост „Фортеция“.
12.00-13.00 – Откриване на етнически двор под открито небе – „Българският бит, култура, история.“
Дегустации на български напитки и български национални ястия.
Посещение на изложбата на български художници в Украйна.
На територията на Белгород-Днестровската крепост през целия ден в откритите площи ще има пленер на младите творци.
13.30-15.00 – Официално откриване на VII Всеукраински български храм в Белгород-Днестровската крепост „Фортеция“. Официалната част на събитието.
15.00-19.00 – Фестивална програма с изпълнения на най-добрите фолклорни ансамбли и изпълнители от Бесарабия, Таврия, Олшанка, Молдова и България. Гала концерт с участието на гости на Събора.
21.00-21.30 – Огнено шоу.
Гости на Събора ще бъдат:
Народната артистка на Украйна Екатерина Бужинская
Известният поп изпълнител Веселин Маринов от България
Народният певец Илия Луков от България
Прабългарска школа на богатирите от България – „Бага-Тур“
Българският народен ансамбъл за песни и танци „Родолюбие“ от Тараклия, Молдова
Участници в Събора – фолклорни групи и изпълнители от:
Одеса и Одески регион
Арцизки район
Болградски район
Белгород-Днестровски район
Измаилски район
Килийски район
Ренийски район
Саратски район
Тарутински район
Татарбунарски район
Запорожие и Запорожски регион
Бердянски район
Мелитополски район
Приморски район
Приазовски район
Кировградска област
село Oлшанка
Николаевска област
село Терновка
–––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––
* Старото име на град Белгород Днестровски е българското Бѣлградъ. Споменава се и с турското име Акерман, румънското – Четатя Алба, старите гръцки имена – Маврокастро и Аспрокастрон, и с руското Белгород Днестровский. Градът се намира в историческата област Буджак в Южна Бесарабия, на югозападния бряг на Днестърския лиман, при вливането на р. Днестър в Черно море. Територията, на която се намира градът, е част от Българската държава още от основаването й в VІІ век, до падането й под византийска власт в началото на ХІ век. След възстановяването на България през 1185 г. градът и областта отново влизат в рамките на Второто българско царство до 1241 г., когато са завладени от Монголската империя. Българското управление над града и областта е възстановено към 1300 г. при цар Тодор Светослав. Българското етническо и политическо присъствие в земите на север от Дунава е засвидетелствано през първата третина на XIV в. от арабския географ Абуфеда (1273–1331 г.). Когато описва река Днепър, той сочи, че: „край нейните брегове се намират множество селища на българи и тюрки“. Важни са и неговите сведения за третия български град, носещ името Белград – този на река Днестър: „Акерман е град в земята на българите и тюрките, в седмия климат. Той е малък и е разположен край Черно море… Намира се в равнина. Едни от неговите жители са мюсюлмани, а другите — неверници [християни]. Недалеч от града в морето се влива реката Торлу [Днестър]“. През ХІХ век в областта, която е част от Руската империя, се заселват много българи бежанци от Османската империя, които стават известни като бесарабски българи.
