Защо в МВнР са толкова нужни агенти на бившата ДС?

В началото ще припомня, че след запитване по Закона за достъп на обществена информация до Министерството на външните работи (МВнР), към края на 2015 г. Eurochicago.com публикува информацията, че в представителното държавно учреждение работят 71 служители, които са били агенти или са обявени от Комисията за досиетата за свързани с комунистическата Държавна сигурност.

Запитвали ли сте се, как така над четвърт век след 1989 г., тези кадри са толкова незаменими на своите постове в МВнР, че някои от тях остават на работа дори и след пенсия?

Помислете колко работни места са сменили, поне по-възрастните от нас, за тeзи години, а в същото време агенти на ДС са дългосрочно командировани на дипломатически и административно-технически длъжности в задграничните представителства на  България или в международни организации в държави по цял свят – от Русия до САЩ, от Финландия до ЮАР. Друга част от тях работят в Централно управление на МВнР, а именно: 27 души, от които генерален директор – 1, директори на дирекции – 8, началник отдели – 5, посланици за специални поръчения – 3 и т.н.

Един от големите началници – директор на дирекция „Консулски отношения”, е г-н Раковски Лашев, който в момента е в дългосрочна отпуска, и вероятно пред повишение и отправяне някъде на добро място в чужбина, за свършената от него работа.

Ето какво четем за него в сайта desebg.com, публикувано преди повече от две години:

„Още със стъпването си в МВнР в края на май 2013 г., Вигенин обяви желанието да реабилитира сътрудниците на комунистическите тоталитарни служби в дипломацията. Намерението му обаче беше бързо охладено от президента Росен Плевнелиев, който заяви, че няма намерение да подписва укази за назначаване на посланици с досиетата и по този начин блокира реставрацията, готвена от новите управляващи.
На Кристиан Вигенин не му остана нищо друго, освен да се задоволи с връщането на една дузина агенти на ръководни постове в МВнР, за които не се изисква указ на президента. Освен на най-висшата дипломатическа длъжност в министерството – постоянен секретар, на която назначи агентът на Първо главно управление на ДС Георги Димитров, чиято атестация, дадена му от разузнаването в миналото, е достатъчно критична, Вигенин назначи още куп сътрудници на ДС и на Разузнавателното управление на Генералния щаб на БНА на различни ключови дирекции в Министерството на външните работи.

Дирекция „Консулски отношения” е поверена на Раковски Лашев (1954). Той беше обявен от Комисията по досиетата с допълнително решение през януари 2011 г. Тогава беше разкрит като щатен служител на Разузнавателното управление на Генералния щаб на БНА от 1981 г., когато е 27-годишен.
Раковски Лашев завършва Московския държавен институт за международни отношения (1980), специалност международно право. След завършване на висшето си образование започва работа като стажант-аташе в МВнР през 1980 г. Член на БКП е от 1979 г.
През 1985 г. като кадрови служител на РУ-ГЩ е изпратен под прикритие в посолството на НРБ в Кайро, Египет, като ІІІ секретар. В следващите години заема различни постове в МВнР. През 2002 г. е консул в посолството в Кайро, началник отдел в МВнР (2008-2010).
Раковски Лашев е назначен за посланик в Скопие с указ на президента Георги Първанов през юли 2010 г. в началото на кабинета на Бойко Борисов, когато министър на външните работи е Румяна Желева.“

Коментар на наш читател до редакцията подсказва защо тези кадри са толкова ценени. Ето какво ни е написал той:

„Бившите от ДС в МВнР, а и не само там, са готови да изпълнят всяка мръсна работа и да поемат на плещите си защитата на по-висшето ръководство, от което поради миналото си зависят. Те са готови храбро да прикрият всеки неуспех и далавера, на тези, от които зависят – от нови и стари господари. Такъв е случаят с Раковски Лашев – попитайте го какво се случва с е-услугите…“

Обадихме се в МВнР, откъдето разбрахме, че, както споменах по-горе, г-н Лашев в момента е в отпуск. И ние сме му сърбали попарата, като ни е пращал за „зелен хайвер“ по повод създаване на Обществени съвети в Чикаго, а и други са се оплаквали от него в медиите и в нета – вж. тук .

Сега ще се спра само на последната публикация на  „България прес“, която разказва за услуга, касаеща всички български граждани зад граница.

В материала се говори за все още неосъществения, но добре заплатен, проект за е-консулски услуги. Системата на МВнР е изградена с пари по програма „Административен капацитет“ и е обявено, че е пусната в експлоатация преди няколко месеца. Чрез нея живеещите зад граница българи би трябвало да могат да кандидатстват за нови лични карти, за международни паспорти и за дубликати на шофьорски книжки и да не им се налага да пътуват по два пъти до отдалечените консулства. На теория им се предлагат и различни нотариални услуги. На практика обаче, както разбираме, това не се получава. До м. юни тази година само един български гражданин, от САЩ, се е опитал да се възползва от нея, и то неуспешно. Единственото, което може да се ползва, е друга „услуга“, също изградена с европейски пари – „Пътувам за…„. Целта й е пътуващите ни сънародници да поддържат онлайн връзка с консулските служби и да получават информация за промяна на обстановката в съответните страни. (Доколко „Пътувам за…“ е работеща, е отделен въпрос, но мога да заявя, че личният ми опит до сега не говори за добра функционалност).

А ето какво казва Раковски Лашев пред Комисия по политиките за българите в чужбина преди почти един месец:

„Бих искал да информирам комисията, че въпросът за подаване на електронни заявления стои на вниманието на дирекция „Консулски отношения” при Министерството на външните работи от девет години. През 2007 г. за първи път беше пилотното изпитание на проекта „Електронни визи”, който се състоеше в това представители на чужди туроператорски фирми да въвеждат по електронен път заявленията на техните клиенти и в консулските служби на нашите задгранични представителства те представят заявленията, паспортите на чуждите граждани, заедно с файловете в електронен вид на тези заявления. … Това като пилотен проект за първи път е въведено през 2007 г. и след много добрите резултати е въведено повсеместно. Именно тази система „е-виза” позволява на нашите консули да получават в електронен вид заявленията на чуждите граждани и веднага да ги въвеждат в системата, без да се налага консулски служител на ръка да попълва получените заявления. Това е едно значително облекчение, от което ние достатъчно ефективно се ползваме и резултатите са очевидни. … Във връзка с това, че все още българските граждани в чужбина не се възползват от създадените възможности за издаване на български лични документи, ние считаме, че могат да се разширят мероприятията и дейностите за популяризиране сред нашите общности зад граница на възможностите за издаване на български лични документи сред нашите сънародници. … Позволете ми накрая да ви уверя, че Министерството на външните работи ще продължи да разглежда предоставянето на електронни консулски услуги на нашите сънародници зад граница, както и разширяването на обхвата и възможностите на тези услуги като особено важна своя задача. Благодаря ви за вниманието.“

От 2007 г. се работи по подаването на електронни заявления по проект за е-визи. А проектът за е-консулски услуги за българите зад граница е от март 2014 г. и първоначално е заложено да бъде завършен до септември 2015 г. По-късно срокът се удължава*.  През ноември 2015 г. ръководителят на този проект в МВнР, Раковски Лашев, го представя на специална пресконференция в БТА, като казва, че той ще е полезен на милион и половина българските граждани, живеещи в чужбина, и най-вече на онези, които са извън столиците и големите градове в съответните държави. До днес, 17 юли 2016 г., нито един български гражданин от чужбина не е успял да си извади документи чрез проекта за е-консулски услуги. Голямата част от парите са усвоени, а електронните консулски услуги вероятно още дълго ще са в експериментална фаза, щом за тях се грижат „незаменимите“ кадри на ДС „готови да изпълнят всяка мръсна работа и да поемат на плещите си защитата на по-висшето ръководство, от което поради миналото си зависят…“

П. Стаматов

• Оказа се, че практичски по същото време се работи по съвсем отделен проект за българите в България при условие, че могат да бъдат обединени. Защо ли?