Adio, Rio! Т’ва е мат’риала…

Помните ли, имаше един такъв приятен за гледане български филм – „Адио, Рио“. Откакто тече тази Олимпиада, с нещастните неуредици и още по-нещастната българска делегация, все за него се сещам.

Сещам се и за други неща около Олимпиадата – за медалите, които българските спортисти носеха преди 30-40 години… По много, от всяка Олимпиада, и България се бореше не за медал, а да е в челото на класацията по медали (само не и преди СССР :)).
Двете снимки долу са на българските участници в Рио от екрана на телевизора.

.

Да припомня за незнаещите и особено за по-младите:

1976 – Олимпиада в Канада  – България е на седмо място по медали – 21 медала (6 златни, 9 сребърни, 7 бронзови);

1980 – Олимпиада в Москва – България е на трето място (3-то) по медали – 41 (8 златни, 16 сребърни и 17 бронзови);

1988 – Олимпиада в Сеул – България е на седмо място по медали – общо 35 (10 златни, 12 сребърни, 13 бронзови);

1992 – Олимпиада в Барселона – България е на… 18 място по медали – общо 16 (3 златни, 7 сребърни, 6 бронзови);

1996 – Олимпиада в Атланта – България е на 22 място – общо 15 (3 златни, 7 сребърни, 5 бронзови);

2000 – Олимпиада в Сидни – България е на 15 място – общо 13 (5 златни, 6 сребърни, 2 бронзови);

2004 – Олимпиада в Атина – България е на 33 място – общо 12 (2 златни, 1 сребърни, 9 бронзови);

2008 – Олимпиада в Пекин – България е на 43 място – общо 5 (1 златни, 1 сребърни, 3 бронзови);

2012 – Олимпиада в Лондон – България е на 63 място – общо 2 (0 златни, 1 сребърни, 1 бронзови).

За да сигнем до днес… на Олимпиадата в Рио, където едвам спечелихме първи медал – бронзов… Да стигнем до това унижение, спортният министър да изрази, че се надява!!??, че все пак може и да спечелим и медал!! Представяте ли си какъв позор и какво падение за последните 30 години преживяваме?

Не, причината не е, че социализмът беше велик, а сега при тая „скапана демокрация“… и т.н. Напротив – причината е, че светът се развиваше, а ние гледахме и само се вайкахме как другите нации печелят, а ние не. Всъщност причината е точно социализмът, който си имаше своите добри и своите лоши страни.  Същият този социализъм, в продължение на 2-3 десетилетия създаде училища и масов спорт, където почти всяко дете над 10-годишна възраст беше включено в някакъв отбор или кръжок. Независимо дали е талантливо или не – децата спортуваха, и докато този спорт създаваше отбори, гонещи топката по улицата или в примитивните зали, от тези деца израстваха бъдещите Стоичков и Любо Ганев, израстваха спортисти, но и израстваше здраво поколение, научено да пада и да става, да се бори и да има цели. Улиците бяха пълни с деца, а училищата редовно провеждаха състезания я по футбол, я по народна топка, я по федербал.

За съжаление същият този социализъм създаде и грозното в спорта – създаде привилигированите спортисти, които се научиха, че няма нужда да учиш, щом „олимпиец“, борец или известен футболист… И още по-страшното, че на такива се прощават всякакви грешки, те пътуват по чужбина, те представят България.. затова са над всички.. Същият този социализъм започна да влага много повече пара в свирката, отколкото в учението и масовия спорт. Заради и това резултатите в горната таблица са такива – първоначално през 70-те години успехите растат редом с масовизирането на спорта, а после след 1990 – тръгнаха надолу. И няма как да не тръгнат надолу, когато спортитите станаха първи мутри и бизнесмени, забравяйки, че за всяка професия или бизнес се изискват качества, които рядко са големината на мускулите ти. Постепенно обществото се мутризира и децата, вместо да спортуват и изграждат характери, решиха сляпо да копират най-лошото от мутрите… Парадоксът е, че тези (спортистите – борци, футболисти, гребци), които създадоха славата на България по Олимпиадите  – те я и ликвидираха, давайки лошия пример на младите поколения за ценностните системи – бизнес-начинания, мислене + чалга + пиене + привилегии + мрънкане за пари от държавата…

Политиците – да, и те са виновни, защото, водени от глупавите надежди за слава, вместо да влагат пари и усилия в масовия спорт, те продължиха да раздават милиони за „Олимпйска подготовка“, за федерации, в които има 2 чистачки, 20 бюрократки и 2-3 състезатели…  Пирамидата на изграждащото се спортно поколение отдавна е обърната наопаки – няма масов спорт, няма общински първенства, няма училищни спортни клубове, няма деца, надбягващи се с колелета или играещи баскетбол на вързано..  Да не говорим за празните басейни (където ги има) и липсата на елеметарни детски площадки между блоковете на „Младост“, „Дружба“ и „Люлин“ в София, както и в други градове. За да имаш един тенисист като Григор, трябва да имаш Национално първенство с поне 30-40 най-добри, а за да имаш такова, трябва да имаш поне 4-5 000 активно играещи тенис. За да имаш една като Ивет Лалова, трябва да имаш Областни, Градски турнири, и лека атлетика с 30-40 000 активно спортуващи…. Я се огледайте в квартала или селото си, кого виждате да спортува толкова активно?  Имали сме слабо футболно първенство – ами какво да е, като единствените, дето играят футбол, мислят само за алкохол и нови коли, а шефовете им не инвестират в младешки школи, а са просто търговци..

Завъртяйки всичко това в една безкрайна спирала, се стигна до момента , когато България няма нито спорт, нито Олимпийци, нито образовано младо поколение.

Откъде да ви дойдат златните медалисти? Откъде да ви дойдат шампионите по волейбол или кану-каяк, като няма спортуващи тези спортове. Тези, които живеят в Западна Европа или особено САЩ, знаят за какво говоря. Тук стадионите около училищата са пълни с деца – играещи „сокър“, тенис, бейзбол; басейните всяка вечер се пълнят с деца и родители, които плуват; състезанията са ежеседмично. А масовият спорт и състезанията между училищата са страхотен стимул за тиийнейджърите да спортуват, да изграждат себе си и да мечтаят.  И да, всичко е пари, но противно на очакванията Ви – парите не идват от държавата – парите идват от родителите или се дължат на доброволците. Знаете ли например, че повечето семейства, имащи спортуващи деца, плащат по 150-300$ на семестър, за да е детето им част от отбор, трениращ 1 -2 пъти седмично; а някои родители плащат и по 4-6 000 $ годишно !! Родителите плащат, не държавата!!  Дъщеря ми например, вече 4-та година тренира на доброволни начала деца (7-12 годишни) по волейбол. Родителите плащат, но треньорът не получава нищо, защото парите отиват осново за залата, за топките за състезанията. Къде са българските треньори, които освен да искат още и още пари, рядко могат да организират един турнир дори.

Последните години в Българи се усети някакъв полъх, някаква надежда от родители и деца, които осъзнаха това, такива, които са живели в чужбина, поне малко и са разбрали, че грижата за поколението е тяхна грижа, не на социлистическата държава-хранилница. И е очевидно, че без масов спорт – не може да има медалисти в Рио. Но за да дойде тази промяна, трябва да минат години – 10-15 след инвестицията.. Сега в Рио – събираме плодовете на инвестициите от 1995-2005…

Така че, „Т’ва е мат’риала“… АДИО, РИО!

Андрей Ненов