Страната ни постави олимпийски рекорд – да бъде губеща при всяка конфигурация в света
Светослав Терзиев, в. „Сега“
За разлика от Бермудския триъгълник, в триъгълника България -Турция – Русия има тъп ъгъл. Няма защо да гадаем къде се пада. Задачата е проста и за да я направи по-сложна, премиерът Бойко Борисов каза в края на юли: „Ние сме в един петоъгълник в момента, по-сложен от Бермудския триъгълник“. Не бива да се подценяват познанията на Борисов по геометрия, когато говори за геополитика, защото правилният петоъгълник е съставен само от тъпи ъгли – което, преведено на политически език, звучи така: и аз съм прост, и вие сте прости. За негово разочарование
фигурите в геополитиката са неправилни,
защото едни страни са по-дълги от други и не всички ъгли са тъпи. На помирителната среща завчера в Санкт Петербург между руския президент Владимир Путин и турския президент Реджеп Ердоган се образува неправилен петоъгълник, защото освен за интересите на Русия и Турция стана дума за политиката на Европейския съюз, САЩ и България. Единствената страна в тази фигура, спомената като губеща, бе България.
С леден тон президентът Путин каза, че знае за готовността на България да се върне към проекта „Южен поток“ (преименуван от Борисов на газов хъб „Балкан“), но й напомни колко неразумно е подходила, когато не е защитила интересите си пред своите партньори в Европейския съюз. „Да, сега виждаме и знаем, че българската страна би желала да се върне към този проект, но ние понесохме определени загуби заради отказа на европейските партньори от реализацията му и сега не са ни достатъчни само намерения, а имаме нужда от абсолютно железобетонни гаранции от юридически характер. Такива няма. Първоначално Европарламентът прие решение, което попречи на реализацията на този проект, после Еврокомисията изпрати писмо в България – до правителството на България – с искане да се прекратят подготвителните работи. И в крайна сметка не получихме позволение от българските власти да влезем на българска територия“, обясни руският президент, който даде за втори път съгласие да се изгради алтернативният „Турски поток“.
Кой е виновен, че България стигна до положението
да изглежда в очите на Русия по-черна от Турция,
без да е свалила нито един руски самолет? Как кой – същият геополитик, за когото светът е съставен само от тъпи ъгли. В изказване на конференция в Американската търговска камара в София само преди десет месеца той се отчете: „Спряхме три големи руски проекта, спираме руски самолети над морето“, като се надяваше да получи похвала от САЩ. Вместо това отнесе унизително мъмрене от руския външен министър Сергей Лавров, който дори не му е на ранга според международния протокол: „С изумление прочетох цитат от изказване на премиера на България Бойко Борисов, който е заявил, че България се е отказала от осъществяването на енергийни проекти с Русия, включително „Южен поток“, в интерес на САЩ. Смайващо е, че хората не се притесняват от такива изявления. Аз бих се срамувал пред избирателите, пред страната“, заяви на 13 октомври 2015 г. Лавров.
Какво наблюдаваме напоследък? Борисов се е разшетал да съживява и трите убити от него проекта, с които се похвали като с ловни трофеи пред американците. На 4 август той получи отговор от председателя на Еврокомисията Жан-Клод Юнкер на свое запитване от 7 юли, който кратко и ясно му обясни, че Брюксел не възразява нито срещу „Южен поток“ (хъб „Балкан“), нито срещу АЕЦ „Белене“, стига да се спазват европейските процедури, които важат за всички държави в съюза. Още на другия ден Борисов позвъни на президента Путин да му съобщи, че се чувства с развързани ръце от Брюксел за
подновяване на трите проекта от „големия шлем“,
като добави от себе си петролопровода „Бургас – Александруполис“, който впрочем бе спрян не от ЕК, а от България по екологични и икономически съображения. Путин прие инициативата му само за сведение, както пролича четири дни по-късно.
Русия показа сдържаност не само към рестарта на „Южен поток“, но и към АЕЦ „Белене“, която от непосилно скъп проект се превърна и в инструмент за мъчение на българската енергетика. Всеки ден чрез злополучния поръчан, но неизкупен реактор се завинтват по 167 000 евро лихва към дълга на НЕК от 620 млн. евро към „Росатом“, което принуждава правителството панически да търси решение, след като го е протакало толкова дълго. Опитът на Борисов да пробута ненужния реактор на иранците се провали още при първите му разговори в Техеран на 11 юли. Ако им го бе предложил като подарък или на символична цена, можеха да му обърнат внимание, но те са патили с дострояването на централата си в Бушер, замислена първо по германски проект, а довършена по руски, и нямаха желание да изкупуват скъпо чуждо желязо, поръчано от друг.
Още в деня, когато Путин даде да се разбере, че ще прости по-лесно обидата, нанесена му от Ердоган, отколкото от Борисов, българският министър на енергетиката Теменужка Петкова писа на генералния директор на „Росатом“ Сергей Кириенко да прати в София експертна група през втората половина на август, за да подновят разговорите за дострояване на АЕЦ „Белене“. Тъй като любезната покана не спира изпълнението на решението на арбитражния съд в Женева за онези 620 млн. евро плюс дневните лихви, остава да видим колко дълго руснаците ще се наслаждават да разговарят за всевъзможните измерения на „един гьол“ (по думите на Борисов).
Става точно като във вица за онзи умник,
който за наказание трябвало или да изяде торба сол, или да отнесе сто тояги, или да плати сто жълтици – почнал със солта, но не му харесала, минал през тоягите, но и тях не изтърпял, а накрая дал и жълтиците. Вече може да се прогнозира с голяма сигурност, че България ще плати най-скъпия реактор на света. А дали ще види ток от него – не се знае.
Борисов има удивителен талант да създава проблеми на държавата, като предизвиква недоверие на големите сили към нея. Куриозно е, че това произтича не от „тропане по масата“ (както се похвали в края на юли, разсъждавайки какви качества трябва да има следващият президент на България), а от безпринципно угодничество. Той няма задръжки да изтъква пред една или друга значима сила как заради нея разваля добрите си отношения с друга. Смята, че постъпката му ще бъде оценена като саможертвена и героична, и не се вълнува от реакцията на засегнатата страна, защото е способен след време да наговори същото и на нея за сметка на друга страна.
Виждайки се в ролята на изкусен дипломат,
той с охота предлага добрите си услуги. На 24 август се готви да посети Турция, което би било добре за държавата, ако можеше да се надява да убеди Ердоган да изпълнява протокола за реадмисия на мигранти, с който толкова се възгордя вътрешният министър Румяна Бъчварова в началото на май. Само че Турция не показва охота да си връща бежанци и продължава да ги използва като потенциален инструмент за натиск над ЕС. България не е толкова важна за нея, защото решаващата дума по въпросите, които я интересуват в момента, има Германия. Откакто Бундестагът призна в началото на юни арменския геноцид в Османската империя, преките разговори между Берлин и Анкара бяха заменени от размяна на остри реплики по медиите.
След като изслуша Ердоган, Борисов ще се върне в София само колкото да преспи и на 26 август ще отиде в Берлин, за да докладва на канцлера Ангела Меркел какво му е заръчал да й предаде. Поел е ролята на дипломатически куриер. Има риск да се окаже в положението на лош вестоносец, защото сближаването между Ердоган и Путин цели да засили позициите и на двамата по отношение на Запада – както на ЕС, така и на САЩ.
Почти сигурно е, че Ердоган е амбициран да възстанови смъртното наказание, за да изкорени всяка съпротива срещу едноличната си власт. Също толкова сигурно е, че ЕС ще му отвърне с прекратяване на преговорите за членство. Ердоган вече даде да се разбере в интервю за агенция ТАСС ден преди да се види с Путин, че е склонен да прежали несбъдналото се членство на Турция в ЕС, за което Анкара и Брюксел преговарят от 53 години. Борисов може изненадващо да се окаже в положението на посредник, поел мисията да съобщи за разваляне на годеж. Едва ли някоя от разлюбилите се страни ще му изрази благодарност.
.
