Биволъ: БНБ крие тайни доклади за трагичното състояние на ПИБ

Държавата съучаства в източването на капитала. 50% от кредитите, отпуснати от ПИБ, са необслужвани или тотална загуба

Материал на Биволъ

“Нито една банка в България няма капиталов недостиг. Държавни средства няма да се ползват за увеличаване на капиталовите буфери на нито една банка. Банковата система на страната е стабилна“.

Това са най-общо в резюме основните „опорни точки“ в официалното изявление на управителя на БНБ Димитър Радев, направено по повод на приключилите стрес-тестове за одит на българските банки.

Всички медии повториха изявлението на Радев за успокоение и приспиване на обществения интерес, по отношение на една от болните теми за състоянието на някои от родните банки.

Биволъ представя на публичното внимание обаче и следните други констатации от укрит и пазен в строга тайна до момента 

Вътрешен доклад на БНБ за ПИБ

Шокиращите констатации са изнесени в Доклад на Управление „Банков надзор“ на БНБ от 2012 г. по заповед N°РД 22-0301/16.02.2012 г. (виж стр. 1 до 9 тук) След скандалните факти Докладът е укрит, а след него други подобни инспекции не са провеждани до ликвидната криза и отпускането на държавна помощ на ПИБ през 2014 г. Проблемът е, че не са предприети и по-строги надзорни мерки спрямо банката.

Кога БНБ говори истината и кога лъже?

Наличието на този доклад влиза в тотално противоречие със сегашните възторжени изявления на Димитър Радев, след като не става ясно кога и по какъв начин са преодолени констатираните огромни проблеми в ПИБ и дали те не са се задълбочили в годините. В серия от свои разследвания Биволъ доказа по съвсем независим начин през годините част от установените от инспекторите на БНБ нарушения.

Ние дори поискахме от централната банка да бъде извършена проверка по нашите разкрития преди около 2 години, без да подозираме всъщност, че ръководството на регулатора е било съвсем наясно с трагичната ситуация. БНБ зае твърдо отбранителна позиция в полза на ПИБ, което практически издаде съучастието на държавната институция в прикриването на явните процеси за източването на капитала. Лицемерното поведение на БНБ и практическия отказ на регулатора да изпълни вменените му по закон отговорности, както и да отговори адекватно на сигналите на Биволъ, може да бъде проследен тук, тук, тук и тук.

#КОЙ е най-заинтересуван от потулване на истинското положение на ПИБ

Откритият от нас таен доклад на “Банков надзор”, който е достатъчно обзорен и обективен аналитичен документ показва също, че проблемите с българския банков надзор са политически, а не от техническо или нормативно естество.

Прави впечатление, че при целия драматизъм на констатираната ситуация липсва набор от ясни препоръки и най-вече задължителни мерки за изправяне на банката. Оттук може да се заключи, че БНБ има капацитет да разкрие проблемите, но не е искала да вземе сериозни мерки, за да ги отстрани. Дори напротив – съвсем съзнателно е потулила ужасяващите факти.

В доклада многократно е констатирано, че ПИБ не е приложила препоръките от предишния подобен доклад. При все това няма ескалация на надзорните мерки. Не се поставя под съмнение порочната практика на условните кредити, а само неосчетоводяването им като задбалансови задължения. При ясната програма на банката за експанзия на активите и при наличието на тези проблеми, експанзията все пак е допусната. В действителност, тя дори не е поставена под въпрос като неуместна.

Паралелът с КТБ е неизбежен. С тази разлика, че под благосклонния поглед на „Банков надзор“, с явно с политическа намеса, се случи експлозията през лятото на 2014, като в същото време ПИБ беше кредитирана с бюджетни средства, а свързаните с Делян Пеевски фирми бяха целево прекредитирани именно там.

Докладът на БНБ потвърждава разследванията на Биволъ

В края на 2014 и началото на 2015 г. Биволъ проведе серия собствени проучвания на кредитите на ПИБ, което достигна до заключения близки до тези в доклада. Без да имаме достъп до кредитните досиета, на базата на публична информация за особените залози, и опитът ни в журналистическите разследвания, достигнахме до извода, че банката се източва от нейните собственици. Престъплението става чрез подставени лица в Кипър и други офшорни дестинации, а кредитите към удобни на властта олигарси не се обслужват.

За разлика от банковите надзорници успяхме да идентифицираме едни и същи лица зад офшорни фирми, получили кредити за над 1,2 млрд. лв. Така най-голям инвеститор в българската икономика се оказа кипърският безработен Георгиус Георгиус, който е тясно свързан с мажоритарните собственици на ПИБ Цеко Минев и Ивайло Мутафчиев. Данните бяха описани в сигнал до прокуратурата, по който и до момента няма развръзка. Последните данни са, че по сигнала работи ДАНС.

Тоталното “чадъросване” на ПИБ и отказът на всички институции да работят по изложените от нас неопровержими доказателства, вероятно се дължи на това, че банката „приюти“ кредитите на фирмите свързани с Делян Пеевски, след като беше ликвидирана КТБ. Тези кредити също не се обслужват редовно и са поне за 250 млн. лева, показа неотдавнашно разследване на нашата медия.

Огромни “лоши” експозиции

Основната част на доклада е по кредитния риск където са открити големи нередности – кредитораздаването и управлението на кредитния риск се извършват в нарушение на ЗКИ и наредбите на БНБ. Изброени са близо 30 такива нарушения, като основно става дума за класифициране на експозиции от „загуба“ или „необслужвани“ в „редовни“. Още в препоръките към тази част изрично се посочва, че собственият капитал на банката не е достатъчен и трябва да бъде увеличен.

На базата на извадка от 1/3 от кредитите инспектиращите установяват, че нередовните вземания са чувствително повече от обявеното. Банката е осчетоводила само 5,76% като нередовни кредити, а прогнозното число на инспекцията е 21,72%. Реалната сума би била много по-голяма при екстраполация на резултатите от извадката на останалите 2/3 от портфейла, който не е бил прегледан. Това е признато между редовете, но не е изведено като акцент, вероятно защото е трудно да се признае, че

50% от кредитите отпуснати от ПИБ са необслужвани или тотална загуба

От изброените кредити на конкретни фирми в частта „Нарушения на регулации“ се оформят няколко големи групи: фирми свързани с Христо Ковачки, фирмите свързани с Васил Божков, фирмите свързани с Гриша Ганчев и фирмите свързани със собствениците на банката Цеко Минев и Ивайло Мутафчиев. Всички те не си плащат кредитите, но това се укрива. БНБ е знаела през цялото време за колосалните нарушения. Затова можем съвсем спокойно да се съмняваме в Престъпна схема за грабеж активно протежирана от държавата.

Де факто от доклада излиза, че парите на вложителите в банката се ограбват методично от собствениците на банката и от знакови олигарси. Това се знае много добре, но се прикрива, и от БНБ и от първото правителство на Борисов. И така до момента, в който се налага загубите на вложителите да се покрият от данъците на всички.

Колко доклада за ПИБ всъщност са скрити? Какво каза БНБ за докладите? Кои фирми са кредитополучателите по необезпечените експозиции на ПИБ, според БНБ?

БЪЛГАРСКА

НАРОДНА БАНКА

УПРАВЛЕНИЕ „БАНКОВ НАДЗОР“

ДОКЛАД

ОТ НАДЗОРНА ИНСПЕКЦИЯ

Банка                                ПИБ АД

Основание:                       3аповед №РД 22-0301/16.02.2012г.

Отчетен период:               31.12.2011г.

Състав:

Времетраене:

Съгласуван c:

Лице за контакт:

Докладът e изготвен в два еднообразни екземпляра, по един за всяка страна и представлява професионална тайна.

СЪДЪРЖАНИЕ

1. Цел, обхват и източници на ингформация
2. Общи заключения на инспекцията
3. Нарушения на регулации
4. Лрепоръки на инспекцията
5. Нарушения от предходни инспекции
6. Препоръки от предходни инспекции
7. Кредитен риск. Риск от концентрации
8. Ликвиден риск
9. Чувствителност кьм пазарен риск
10. Операционен риск
11. Способност за генериране на печaлба
12. Капитал и капиталова адекватност
13. Вътрешен одит
14. Подписи на извършилите инспекцията

ЦЕЛ И ОБХВАТ НА ИНСПЕКЦИЯТА

Цел и обхват на инспекцията

Надзорна инспекция за оценка на кредитен, пазарен, операционен и ликвиден риск, доходност, капитaлова адекватности други въпроси свързани c дейността на банката.

Източници на информация

• Изготвените и представени от банката документи и справки, съобразно писмото за изискуема информация;
• Кредитни досиета по извадка от кредитния портфейл;
• Разговори и срещи c изпълнителни директори, диpектори на дирекции и служители на банката;
• Допълнително представени справки и документи, изискани от инспекцията;
• Финансови отчети, отчети по наредбите на БНБ, както и периодични справки и доклади, изготвяни в процеса на текущото наблюдение на банката;
• Други.

ОБЩИ ЗАКЛЮЧЕНИЯ

• Кредитният риск e подценен, като реaлното му отчитане и провизиране би влошило основните показатели за оценката на риска. Капиталовата позиция на банката e под много голям натиск от влошеното качество на кредитния портфейл, високата степен на концентрации, големия размер на експозициите към юридически лица, гравитиращи около мажоритарните собственици и недостатъците в системите за управление на поетите рискове. предвид горепосоченото и пpедвиденото от банката нарастване на активите e необходимо увеличаване на собствения капитал. Необходимо e подобрение на вътрешния анaлиз на адекватността на капитала и подсигуряване по-висок капитал за покриване на изискванията по втори стълб.
• Системите за идентифициране, анализ и управление на кредитния риск и риска от концентрации ce нуждаят от чувствително подобрение. Концентрациите на експозиции към няколко големи групи от корпоративни клиенти c различни индикации за обвързаност оказват силен натиск върху капитала. Голяма част от кредитния портфейл e формирана от кредити, предоставени на дружества c офшорна собственост, което затруднява установяването на свързаности, съответно увеличава риска за институцията. Банката продължава да допуска нарушения на регулаторните изисквания за класификация на рисковите експозиции – значителна част от вземанията й не ca адекватно оценени и провизиpани. Прилагат ce различни похвати за отлагане проявлението на кредитния риск, c което ce подобряват стойностите на показателите за качество на активите, намаляват ce разходите за обезценка и размера на специфичните провизии. Степента на провизираност e една от най-ниските в банковата система и не съответства на качеството на кредитния портфейл. Рискът при експозициите на дребно e подчинен, като активно ce преструктурират кредити c цел подобряване качеството на този портфейл.
• Състоянието и управлението на ликвидността ca на пpиемливо ниво. Въпреки добрите показатели за ликвидност, ликвидната позиция би ce окала под силен натиск при мaлко намaление на депозитите, предвид установената практика за постоянно отлагане на плащанията за голяма част от експозициите. Нaлице e тенденция за поддържане на голяма част от ликвидните активи под формата на вземания от банки нерезиденти и чуждестранни ценни книжа. Възможностите за външно финансирaне ca силно ограничени.
• Експозицията на банката към пaзарен риск e ниска. Прилаганите от институцията правила и процедури за контрол и управление на пазарния риск ca адекватни на обема и обхвата на дейността й.
• Банката e c висока чувствителност към операционен риск. Въпреки предприетите мерки за ограничаването му, качеството на управление на този риск се нуждае от подобрение.
• Споcобността на банката за генериране на печaлба e надценена, предвид ниското ниво на провизираност и значимият дял на дължимите, но неплатени лихви.
• Дейността ка звеното за вътрешен одит ce нуждае от подобрение, предимно при прилагането на нормативната база от банката за оценка на кредитния/концентрационния риск и необходимото капиталово покритие.
• Банката e изложена на сравнително по-висок репутационен риск.
• Ръководството допуска съществени нарушения на нормативната рамка.

НАРУШЕНИЯ НА РЕГУЛАЦИИ

• Чл. 44, an. 5 от ЗКИ, чл.2 и чл.7 от Наредба N°7 — експозицията на Бургаски корабостроителници АД u свързаните лица надхвърля 25% от собствения капитал на банката.

Банката некоректно отчита експозицията на Бургаски корабостроителници АД в отчета по Наредба №7. Съгласно чл.8, aл.5 от Наредба №7 на БНБ, прилагането на aл.2 от същия член е приложимо единствено в слyчаите, когато гарантьт отговаря на изискванията на Глава шеста „Редуциране на кредитния риск“ от Наредба № 8 на БНБ. B случая Бургаски корабостроителници АД не може да бъде признат като приемлив гарант, тьй като не покрива изискването на чл.143, aл.7, приложимо спрямо юридически лица-гаранти, изискващи минимален кредитен рейтинг от А+, за да бъдат пpизнати като доставчици на кредитна защита. Поради тази причина хипотезата на чл.8, aл.2 е неприложима спрямо съвкупността от оригинaлните кредитополучатели, покрити c „условния“ кредит (в т.ч. и Бургаски корабостроителници АД). Правилното отчитане e всички експозиции, свързани по линия на „условния“ кредит, да бъдат третирани като икономически свързани лица и да бъдат показвани в отчета по Наредба №7 c тяхната балансова стойност;

Чл.44 от ЗКИ във връзка c §1 от допълнителните разпоредби на ЗКИ u чл.2, чл.7 от Наредба №7 за следните експозиции:

1. към експозицията на Гондол ЕООД не e включен Еко Фармс ЕООД (§1, т.4, буква „г“ от ЗКИ);
2. към експозицията на Виестейт ЕООД не е включен Би Ейч Енд Виа Пропъртис ООД (§1, т.4, буква „д“ от ЗКИ);
3. не са отчетени като свързани лица експозициите на Intercount investments limited Ltd., Sigmatura Ltd и Santa Fe Trading Ltd. (§1, т.4, буква „г“ от ЗКИ);
4. към експозицията на Литекс пропърти ЕАД не е включен Литекс комерс АД (§1, т.5 от ЗКИ):
5. към експозицията на Бургаскн захарен завод ЕАД не e включен Литекс комерс АД (§ 1, т.5 от ЗКИ);
6. към експозицията на Въгледобивна компания ЕООД не е включен Елит груп 2003 ЕООД (§1, т.5 от ЗКИ);
7. кредитите на Аргус имоти АД следва да се отчитат с цялата си стойност във всички експозиции на свързани лица, където yчастват (чл.2, aл. 1; чл.3, aл. 1 и чл.7, aл.1 от Наредба N° 7 на БНБ);
8. към експозицията на Sidegreave Investments Ltd. — Кипър следва да се включи Еко Фармс ЕООД (§1, т.5 от ЗКИ);

Чл.45 от ЗКИ – към експозицията на Болкан Файнейшъл Сървисиз ООД не са включени кредитите на Светослав Стонов Молдовански и Станислав Ганев Божков;

Чл.3, ал.2 от Наредба N°9 на БНБ:

1. кредитите на Българска Морска компания ЕООД следва да се отчитат в една и съща класификационна група с Intercount Investment Ltd. („под наблюдение“, според инспекцията);
2. кредитите на Литекс комерс АД следва да се отчитат в една и съща класификационна група с Бургаски захарен завод ЕАД и Литекс пропърти ЕАД („под наблюдение“, според инспекцията);
3. кредитите на Либеро ЕАД и Видия B 04 АД следва да се отчитат в една и съща класификационна група със Santa Fe Trading Ltd. („необслужвана“, според инспекцията);
4. кредитите на Елит груп 2003 ЕООД следва да се отчитат в една и съща класификационна група с Въгледобивна компания ЕООД („необслужвани“, според инспекцията);
5. експозицията на ЕАЗ АД некоректно e класифицирана като „редовна“ вместо „необслужвана“ като носители на общ риск с Таyър София ЕООД;
6. кредитите на Мегaлинк ЕАД, Железопътна инфраструктура-ХД АД следва да се прекласифицират в група „загуба“ като носители на общ риск с Национален изследователски институт по транспорта ЕООД;

7. експозицията на Васил Божков некоректно е класифицирана като „ редовна“ вместо „загуба“ по свързаност c Железопътна инфраструктура – ХД АД;
8. експозицията на Завод за стоманобетонови конструкции и изделия ЕООД некоректно е класифициpана като „ редовна“ вместо „загуба“ по свързаност c Железопътна инфраструктура – ХД АД;
9. кредитите на Билто овърсийз трейдинг ООД ce отчитат от банката в две различни класификационни гpупи – „редовен“ и „под наблюдение“;
10. кредитите на Порт Инвестмънт Девелопмънт — България 2 ЕАД се отчитат от банката в две различни класификационни групи, „редовен“ и „загуба“.

Чл.5 във връзка c чл.8, ал.3 от Наредба .N°9 на БНБ – банката е класифицирaла некоректно в група „редовни“ кредитите на Еликс ЕООД, Ви Ем Пи ЕООД, Мега Ел ЕООД, ОЦК АД, Камила ЕООД, Алфа брандс ЕООД, ССФ Стил шипинг енд форуърдинг АД и овърдрафт на Минна Компания ЕООД, които са възникнaли бaлансови експозиции в резултат на изпълнение на задбaлансов ангажимент;

Чл.5 във връзка c чл.9, ал.1 от Наредба .№9 на БНБ – към 31.12.2011г. банката e класифицирaла некоректно експозициите на Sigmatura и Ню Експрес Финанс ЕООД в група „ редовни“ вместо в група „под наблюдение“;

Чл.5 във връзка c чл.9, aл.1 u чл.13 от Наредба N-°9 на БНБ – към 12.2011 г. банката e класифицирала некоректно експозицията на Болса ЕООД и Intercount Investment Ltd. в група „редовни“ вместо в група „под наблюдение“;

Чл.5 във връзка c чл.9, ал 1 u aл.2, т.1 u чл.13 от Наредба N-°9 на БНБ – към 31.12.2011 г. банката e класифицирaла некоректно експозицията на Литекс Пропърти ЕАД в група „редовни“ вместо в група ,,под наблюдение“;

Чл. 5 във връзка c чл.9, an.2, т.1 от Наредба N°9 на БНБ – към 12.2011 г. банката e класифицирaла некоректно експозициите на Пътинженеринг – M АД и Бургаски Захарен Завод ЕАД в група „редовни“ вместо в група „под наблюдение“;

Чл.5 във връзка c чл.9, ал.2, т.3 u чл.13 от Наредба N°9 на БНБ – към 31.12.2011 г. банката e класифицирaла некоректно експозицията на ТЕЦ Марица 3 АД в група „редовни“ вместо в група „под наблюдение“;

Чл.5 във връзкa c чл.10, aл.1 от Наредба N°9 на БНБ – към 12.2011 г. банката e класифицирaла некоректно експозициите на: Santa Fe Trading Ltd., Въгледобивна Компания ЕООД, Минна компания ЕООД в група „редовни“ вместо в група „необслужвани“;

Чл.5 във връзка c чл.10, u чл.8, aл.3 от Наредба N°9 на БНБ – към 31.12.2011г. банката e класифицирaла некоректно експозицията на Въгледобив Бобов Дол ЕООД в група „редовни“ вместо в група „необслужвани“;

Чл.5 във връзка c чл. 10, aл 1 u чл.13 от Наредба 19 на БНБ – към 12.2011 г. банката e класифицирaла некоректно експозициите на: KBS Petlolium (Meadle East) Ltd., Leza Ltd., Пътни Строежи АД в група „редовни“ вместо в група „необслужвани“;

Чл.5 във връзка c чл 10, an.1 от Наредба N°9 на БНБ – към 31.12.2011 г. банката e класифицирaла некоректно експозицията на Честийм ЕООД в група „редовни“ вместо в група „необслужвани“;

Чл.5 във връзка c чл.10, ал.1 от Наредба N°9 на БНБ – към12.2011 г. банката е класифицирaла некоректно експозицията на Аутдор Адвъртайзинг Медиа АД в група „под наблюдение“ вместо в група „необслужвани“;

Чл.5 във връзка c чл.10 u чл.3, ал. 2 (общ риск c Eко фармс ЕООД) от Наредба 9 на БНБ – към 31.12.2011 г. банката е класифицирaла некоректно експозицията на Sidegreave Investment Ltd. в група „под наблюдение“ вместо в група необслужвани“;

Чл.5 във връзка c чл.10, ал.1 u aл.2, т.2 от Наредба N°9 на БНБ – към 12.2011 г. банката e класифицирaла некоректно експозициите на: Бургаски корабостроителници АД, Тауър София ЕООД, Холдинг Пътища АД, Еко Фармс ЕООД, Рубин АД в група „редовни“ вместо в група „необслужвани“;

Чл. 5 във връзка c чл.11, aл. 1 u aл.2, т.2 от Наредба N°9 на БНБ – към 12.2011 г. банката e класифицирaла некоректно експозициите на Аргус Имоти АД и ДСП-1 АД в група „редовни“ вместо в група „загуба“;

Чл.5 във връзка c чл.11, an. 1 u aл.2, т.2 от Наредба N°9 на БНБ – към 12.2011 г. банката e класифицирaла некоректно експозицията на Виестейт ЕООД в група „под наблюдение“ вместо в група „загуба“;

Чл.5 във връзка c чл. 11, aл.1 u aл.2, т.2 u т.3 u чл.3, ал.2 (общ риск c Виестейт ЕООД) от Наредба N°9 на БНБ – към12.2011 г. банката e класифицирала некоректно експозицията на Би Ейч Еър Енд Виа Пропъртис ООД в група „редовни“ вместо в група „загуба“;

Чл.5 във връзка c чл.11, an.1 и aл.2, т.2 u т.5 от Наредба N°9 на БНБ – към 31.12.2011 г. банката e класифицирaла некоректно експозициите на: Стил Комодитис АД, Интертръст Холдинг АД, Оловно Цинков Комплекс АД, ССФ-Стил Шипинг Енд Форуърдинг АД в група „редовни“ вместо в група „загуба“;

Чл.5 във връзка c чл.11, ал.1 u чл.13 от Наредба N°9 на БНБ – към 31.12.2011 г. банката e класифицирaла некоректно експозицията на Сириус Корпорейшън АД в група „ редовни“ вместо в група „загуба“;

Чл.5 във връзка c чл.11, aл.2, ,п.2 u чл.13 от Наредба N°9 на БНБ – към 31.12.2011г. банката e класифицирaла некоректно експозициите на Гондол ЕООД и Риджънт Балкан ЕООД в група „под наблюдение“ вместо в група „загуба“;

Чл.5 във връзка c чл.11, aл.2, т.3 от Наредба N°9 na БНБ експозицията на АВБ-2004 АД непpавилно e класифициран „необслужвани“ вместо „загуба“;

Чл.5 във връзка c чл.11, aл.2, т.1 от Наредба N°9 на БНБ – към 31.12.2011г. банката e класифицирaла некоректно в група „редовни“ вместо в група „загуба“ експозициите на Надежда Златанова Пешева и Димо Пламенов Димитров;

Чл.5 във връзка c чл.11, ал.2, т.1 от Наредба N°9 на БНБ -към 12.2011 г. банката e класифицирaла некоректно в група „под наблюдение“ вместо в група „загуба“ експозициите на следните физически лица: Велико Петров, Камелия Костадинова, Матей Стефанов Марков, Ангелина Орлинова Чаушева, Асен Вергилов Велизаров, Николай Цветанов Мотков и Мария Йорданова Цончева;

Чл.12 u параграф 1 от Наредба N°9 на БНБ – некоректно e отчетено „приемливо“ обезпечение или некоректно e определен размера му по следните експозиции: Аркус Имоти АД, Ентра Номер Едно ЕООД, Холдинг Пътища АД (тук не e отрaзено неблагоприятното за банката третиране на „приемливото“ обезпечение по „ условните“ кредити — обяснено подробно в дела за кредитния риск);

Чл. 7 във връзка c чл.12 от Наредба N°99 на БНБ — Банката не e определила коректно размера на специфичните провизии за кредитен риск за всяка експозиция, c некоректна класификация, чиято бaлансова стойност нахвърля рисковата стойност на експозицията, и/или e приела некоректна стойност на „приемливото“ обезпечение по нея;

Чл. 7 във връзка c чл.12, aл.1, б. „в“ от Наредба N°9 на БНБ — некоректно e определен рaзмерът на специфичните провизии за кредитен риск за кредити, класифициpани от банката в група „загуба“: Агромах ЕООД, Месокомбинат Летница ООД, ТВЛ Груп ООД, Кирил Михaлев Кирчев и Радослав Петров Петров и др.;

ПРЕПОРЪКИ НА ИНСПЕКЦИЯТА

1. Да се отстранят констатираните нарушения на регулаторната рамка.
2. Да се обърне по-голямо внимание на неизпълнените препоръки от предxодната инспекция. Кредитен риск
3. Дирекция „Управление на риска“ следва да бъде ангажирана c текущото наблюдение на кредитния риск на ниво индивидуaлна експозиция, за да може информацията, подавана месечно от бизнес-звената към Кредитния комитет за влошаване на експозициите, да e проверена и при необходимост коригирана. Това би допринесло за подобряване на процесите на класифициране и провизиране, по-ранното идентифициране и отчитане на риска, както и огpаничаване на пропyските.
4. Зa кредитите в клон Кипър и кредити на лица, регистpирани в чужбина, e необходимо да се изготвя периодично оценка за риска, която да се предоставя на ръководството.
5. Да ce подобри процеса на отчитането на „приемливи“ обезпечения в основното приложение и съответните регистри, c цел да ce избегне некоректното отчитане на обезпечения като „приемливи“, неотговарящи на изискванията за такива (изтекъл срок на реализация и др.).
6. C цел оптимизиране на управлението на кредитния риск да ce изготви регистьр на „ условните“ кредити, c определен набор от параметри, така че да може да ce види кои бaлансови и задбaлансови експозиции ca обезпечени c „условния“ кредит, разпределение на обезпечението на условния кредит по обезпечаваните от него експозиции, неизползваната за обезпечаване част от „условния“ кредит и др.).
7. Неизползваната за обезпечаване част от „условния“ кредит, трябва да ce отита задбaлансово като кредитен ангажимент и съответно да ce посочва в надзорната отчетност съгласно наредбите и укaзанията към тях.
8. Да ce анализира каква e причината за допуснатите случаи на некоректни класификации и провизиране при някои експозиции на дребно, като ce на предвид, че процесът би трябвало да e автоматизиран. След изготвяне на анализа и установяване на причината да ce предлриемат мерки за отстраняване на проблема.
9. Преструктурираните кредити (включително отпуснатите нови кредити за погасяване на стари просрочени задължения) на физически лица не трябва да бъдат отчитани като „редовни“, докато ca в период на облекчено плащане и следва да бъдат класифицирани noie в гpупа „под наблюдение“.

Лuквидеn риск

10. Банката да отчита и анализира в пълен размер, като потенциален изходящ паричен поток, задбaлансовите си ангажименти.

11. Да се приемат по-консервативни допускания за изтегляне на ресурс от вложителите при различните варианти на ликвидна криза, най-вече за ресурса от гpаждани.

Операционен риск

12. Да се оптимизира процесът за предоставяне на достьп при електронното банкиране c цел да се избегнат евентуални загуби.

13. При изпълняване на тест за непрекъсваемост на дейностга да се дефинират съответните долускания, a резултатите от него да се представят в официален протокол на ръководството на банката.

14. Да ce осигури възможност за работа c данните за клиентите от клон Кипър в реално време, чрез основното програмно приложение.

Снособност за генериpaне на ггецалба

15. Предвид значителната част на текущо начислените лихви (за голяма част от тях e договорено да ce изплатят на падежа на съответните кредити) и просрочените лихви в приходите на банката, би следвaло да ce оценява несигурността от полyчаването на паричните потоци по тези експозиции и да ce предприемат мерки за минимизирането й.

Капитал

16. Да се увеличи собственият капитал, така че капиталовите покaзатели да са съществено над регулаторните изисквания.
17. Необходимо e да ce подобри процесът по вътрешен анализ на адекватносгга на капитала (конкретните насоки са описани в дела за капитала).

Вътрешен контрол

18. Да ce анапизира доколко обработката и отговорите на жaлбите e уместно да ca включени в дейността на звеното, което e несвойствена за него функция.

.