„Вера Мутафчиева е една от най-големите български рани. Писателска рана, женска рана, човешка рана. И винаги ще е отворена, защото така е решила Държавна сигурност, унищожавайки досието й през 1990 г. Възможните сценарии за този соц ноар са точно по Богомил Райнов и затова никога няма да знаем истината за героите им. Можем само да гадаем каква е била „мотивацията“ на човек като Мутафчиева да стане активен агент на Шесто управление. Страхът е най-голямата мотивация, и той е бил съвсем основателен.“ (Милена Фучеджиева, Ploshtadslaveikov.com)
.
Вера Мутафчиева беше дъщеря на „буржоазен интелектуалец“. Тя имаше клеймо – произходът й не беше „прогресивен“, пролетарски или от „бедно селско семейство“. Всеки българин с подобен произход трябваше да сътрудничи с ДС, за да изкупи „вината“ на родителите си и да получи някакъв шанс за реализация. Не зная каква част от тези хора са имали силата да откажат подобно „сътрудничество“, което в много случаи е било формално. Разкриването на това „агентурно минало“ уби хора като Вера Мутафчиева и проф. Богдан Богданов. След един труден и дал обилни плодове живот, те трябваше да се срамуват за това, което са били заставени да вършат в сенчестия ъгъл на своето битие.
Не зная дали е имало потърпевши от тяхното сътрудничество с ДС. Но имам въпрос, който рядко се задава. Отворихме досиетата на агентите и ги пуснахме по пътя на катарзиса. Кога ще отворим досиетата на вербовчиците? Кога ще бъдат подложени на катарзис генералите от „Монтерей“, Гестапото и поредицата автори на героични мемоари за времената на червения шпионаж през Студената война? Агентите плащат за своята слабост, за своята подлост, за своята нищожност – добре! Кога и с какво ще платят техните вербовчици?
Аз съм бил привилегирован в този отминал свят. Бях син на обикновени хора, но членове на единствената партия. Мен нямаха право да ме вербуват – моят произход беше „правилен“. Затова не мога да съдя хора като Вера Мутафчиева и Богдан Богданов – не само защото са вече мъртви. Наказахме с осветяване авторите на пасивното зло – агентите. Кога ще накажем авторите на активното зло, които до ден днешен управляват България? Скептик съм – никога. Затова няма и няма да има българска държава – а само временна имитация…
Проф. Огнян Минчев
Някога италианския професор Чезаре Ломброзо „научно“ с аптропологични измерения доказваше, че хората се раждат врагове на обществото и стават престъпници. Оказа се, че греши и няма никаква наука в трудоввте му.
Хитлеристите намериха друго „научно генетично“ обяснение. Родените от еврейски или други „малоценни групи“ като цигани например, се оказха генетично създадени като врагове на обществото и трябваше да бъдат унищожени. Има огромни материали, че това НЕ беше наука. Но хиляди загубиха живота си или бъдащето им беше разрушено.
У нас бе въведено друго „генетично“ определение. Всички успяли да направят нещо и да участват в живота на обществото се оказаха експлоататори и врагове на народа. Те и техните наследници бяха „генетично определени“ като врагове на народа. Работа за тях нямаше и бяха „трудово превъзпитаеани“ в лагери. Неуспялите и попаднали в затвора при „буржуазното общество“ се оказаха жертви и онеправдани и бяха дълго време щедро възнаграждавани. Напримео на базата на „генетичния“ подбор Мирчо Спасов съкрати и определи в юридическия факултет да учат замо 80 деца на „народни“ съдии. И тази „наука“ се разпадна, но хиляди загубиха живота си или бъдащето им беше разрушено.
Така „генетичния“ подбор в обществото отново възкръсна и здраво се намести за дълги години. За крепенето на тази „генетична систвма“ се създаде огромен апарат. За него знаем само от долния слой от доносчици. Те бяха принудени да правят зло от страх, алчност или чиста злоба и завист. За тези които създадоха тази огромна армия и ги командваха и контролираха много малко знаем. Малко знаем и за привилегийте, авантите и облагите. Виждаме само някои от техните наследници. Но генетично подбраната система продължава да съществува и хиляди напуснаха страната в търсне на нов живот.