Защо младите и кадърните продължават да бягат в чужбина, въпреки нарасналите възможности за по-добър живот и професионално развитие в България? Доклад на Световната банка хвърля светлина върху този много болезнен въпрос.
Николай Цеков, Дойче веле
Корупцията, липсата на реформи и на възможности за равен старт, използването на властта като средство за набавяне на лична облага и обсебването на държавата от елити и частни интереси са сред основните мотиви на младите българи с добра квалификация да напускат родината си. Това констатират експертите на Световната банка в обширен аналитичен доклад, чиято цел е да разкрие причините за слабия растеж и за крайно неравномерното разпределение на благата в България през последните 15 години. Същевременно в доклада е направен обширен анализ на ролята на бедността и социалното изключване като един от основните задържащи развитието на страната фактори.
Спасение от мизерията и безперспективността
Осем години след присъединяването към Евросъюза, почти половината от всички българи (3,5 млн. от общо 7,1 млн.) все още живеят в риск от бедност или социално изключване – най-високата стойност сред страните-членки на общността. През този период липсата на възможности – отчасти свързана с разпространеното схващане за обсебване на държавата – накара близо 100 хиляди българи, основно млади хора, да емигрират“, пише в новия доклад на Световната банка. Нейните експерти напомнят, че в своята програма „България 2020“ българското правителство се е ангажирало да намали с 260 хил. души (до 2020 г.) броя на хората, намиращи се в риск от относителна парична бедност. Очакванията са били свързани най-вече с групите, които са и в най-голям риск от бедност или социално изключване: роми, деца, безработни, работещи бедни и възрастни хора, жители на селските райони. До този момент обаче напредъкът е противоречив, констатира докладът.
„България се нуждае от по-добри стимули за бизнеса да произвежда, инвестира и прави иновации, за да може да се подобрят икономическите перспективи и да бъде спряна (или по възможност обърната) емиграцията на младите българи. Само за някакви си три десетилетия България се превърна в третата най-силно застаряла държава в Европа, а прогнозите са до 2050 населението в трудоспособна възраст да спадне с 40%.“ Това би бил най-резкият спад по този показател в световен мащаб, алармират експертите.
При сегашните тенденции на развитие съвсем реална е прогнозата на банката, че към 2075 г. половината български пенсионери или ще получават минималната пенсия, или изобщо няма да имат пенсионни права. Задълбочаващият се дефицит на млада и квалифицирана работна сила обезсмисля предишна прогноза на Световната банка, че България може да достигне средните показатели за благосъстоянието на гражданите на Европейския съюз към 2040-та година. Условието за постигането на подобен успех е било производителността на труда в българската икономика да нараства минимум с 4 % годишно (два-три пъти по-бързо от сегашните темпове – б.а). Това няма как да се случи със застаряваща и нискоквалифицирана работна сила, четем още в документа.
Има ли изход?
Звучи повече от тревожно: до 2050 г. трудоспособното население на България ще намалее с още 40%
„При по-оптимистични икономически перспективи и по-добри възможности за работа ще се повиши вероятността младите хора да останат в България или да се върнат в нея. Това е важно, защото при младите хора е по-висока вероятността да допринесат към структурните промени в икономиката, като влязат в по-продуктивни сектори. В противен случай – дори и качеството на образованието и инфраструктурата да се подобрят – младите хора, и особено по-квалифицираните, вероятно ще напускат страната“, гласи една от ключовите констатации в доклада.
Експертите на Световната банка са категорични, че България незабавно трябва да пристъпи към изпълнението на три основни пакета от реформи: реорганизация на работата и структурата на държавната администрация, разбирай: да бъде премахната излишната бюрокрация по отношение на бизнеса и чуждите инвестиции; подобряване на качеството и достъпа до публични услуги, като образованието и здравеопазването, в които се наливат големи средства; и на трето място трябва да се обновят транспортната и техническата инфраструктура. Защото, независимо от рекламираните от българското правителство успехи в тяхното обновяване, качеството им остава далеч от желаното и продължава да бъде спирачка пред привличането на солидни чужди инвестиции в страната, констатират авторите на доклада на Световната банка за България.
