Обида или критика – още за осъждането по статус във Фейсбук
.
„Дневник“ цитира и допълва текст от блога на специалиста по медийно право, проф. Нели Огнянова, във връзка с осъдения за пост във Фейсбук Борислав Сандов, съпредседател на ПП „Зелените“.
Борислав Сандов е съпредседател на политическа партия „Зелените“. На 22 февруари 2016 г. Панагюрският Районен съд го признава за виновен в това, че:
като длъжностно лице – съпредседател на ПП „***“ по повод изпълнение на службата му е казал нещо унизително за честта и достойнството на проф. д-р Л.Д.Ц., в качеството му на длъжностно лице при изпълнение на службата му, като го е нарекъл „отровител олигарх“, като обидата е нанесена публично и разпространена по друг начин – чрез социалната мрежа „Фейсбук“ – престъпление по чл. 148, ал. 1, т. 1, т. 2, предл. 2-ро, т. 3 и т. 4 във връзка с чл. 146, ал. 1 от НК.
и го оправдава по други две обвинения:
– че е приписал престъпление на проф. д-р Цоцорков, като в личния си профил във „Фейсбук“ е написал, че мината му на два пъти е отровила реката и е убила всичко живо в нея, като клеветата е нанесена публично и разпространена по друг начин и
– че е разгласил позорно обстоятелство за проф. д-р Цоцорков, като в личния си профил във Фейсбук е написал, че прилага процедурните хватки и разчита, че съдът няма да бъде подведен, като клеветата е нанесена публично и разпространена по друг начин. Делото се води по повод текст, публикуван в личен профил във Фейсбук, включително:
Зелените срещу Асарел-Медет и МОСВ в поредна съдебна сага. След като спечелихме дело на последна инстанция на Върховния административен съд, Асарел-Медет и МОСВ опитват отмяна на окончателното и влезнало в сила решение, чрез извънредна инстанция, в заседание, което се провежда сега. Казусът е свързан с опита на Асарел за драстично разширение на мината над Панагюрище, превръщайки я в най-голямата на Балканите. Наглостта на Цоцорков, в опита за отмяна на това решение, идва и от факта, че през последната половин година, мината му на два пъти отрови реката и уби всичко живо по нея. Разчитаме че съдът няма да бъде подведен от опитите за прилагане на процедурни хватки от страна на отровителя олигарх.
Общественият проблем
От публикации в медиите става ясно, че територията, в която Асарел-Медет иска да разшири промишлената си площ, попада в зона Натура 2000. Има разногласия дали проектът би оказал неблагоприятно въздействие върху природната среда – например по поречието на река Луда Яна. Сандов изнася в медиите, че ВАС е потвърдил с решение отравяне на река от въпросната компания. Цитираното изказване е реакция по повод възложени изпитания на качеството на атмосферния въздух и изпитване на водни проби от отпадъчните води на Асарел-Медет от общини и райони на река Луда Яна, където е нямало обществени консултации за проекта – Бъта, Попинци и Баня. Авторът изразява мнение, че изпитанията са начин за протакане на решението по казуса.
Политическо слово: важни обществени дебати
Осъществена е намеса в свободата на изразяване по отношение на политическо слово. Политическо слово според практиката на ЕСПЧ /Европейския съд по правата на човека/ е налице, когато става дума за важни обществени дебати в съвременното общество в най-широк смисъл, включително за опазване на околната среда, за защита на животните, за здравословен начин на живот [ECHR, VGT v. Switzerland, Application no. 24699/94, Judgment 21 June 2001].
Политическото слово има най-висока степен на защитаспоред международните стандарти и може да бъде ограничено на много малък брой основания, свързани с демократичните принципи на управление и с ценностите на демократичните общества. Според ЕСПЧ във възможно най-голяма степен следва да бъдат избягвани изрази, които сабезпричинно обидни за други хора и така нарушават правата им – но не когато съставляват принос към обществени дебати за осигуряване напредъка на човешката дейност [Otto-Preminger-Institut v. Austria, 20 September 1994, Series A no. 295-A]. Също така според ЕСПЧ [Oberschlick v. Austria No. 21997 ], публикации и изказвания могат несъмнено да бъдат възприети като спорни, но не съставляват поради това безпочвена персонална атака, тъй като авторът е представил обективно разбираемо обяснение за тях […] Те са били част от политическата дискусия […] и съставляват мнение, чието съответствие с истината не се поддава на доказване. Подобно мнение може обаче да бъде прекалено крайно, особено при липса на каквато и да е фактическа база, но в светлината на горните разсъждения, това не е така в настоящия случай, се казва в решението Oberschlick №2, освен което:
Що се отнася до полемичния тон на статията, за който не трябва да се мисли, че се одобрява от Съда, не бива да се забравя, че чл. 10 защитава не само съществото на изразените идеи и информация, но също така и формата, в която са предадени (виж решение Обершлик v Австрия № 1 , стр. 25, § 57).
В заключение Съдът счита, че не е доказана необходимостта от намесата при упражняването на свободата на словото на жалбоподателя и следователно е налице нарушение на чл. 10 от Конвенцията.
Разширението на мината над Панагюрище също е предмет на дискусия и, с думите на ЕСПЧ, има фактическа база на изразеното мнение – позицията на ПП Зелените се защитава в съдебно производство пред ВАС – за което именно се говори в постинга.
Обида или критика
Възможно е намесата в свободата на изразяване да не нарушава чл.10 ЕКПЧ – когато е предвидена в закона, необходима в едно демократично общество и пропорционална на целите: но при провеждане на разлика между критика, от една страна, и обида/клевета, от друга. Българските съдилища имат практика в същия смисъл:
следва да се направят важни разграничения – между отрицателното мнение, което по същество представлява критика на някого, и обидата, както и с оглед допустимите ограничения на критиката срещу частно лице. За да е налице обида, трябва да бъдат казани в присъствието на пострадалия думи, обективно годни да накърнят достойнството му, които според съвременните стандарти са неприлични, вулгарни или цинични. Докато мнението представлява лично становище, позиция или оценка на личности и събития. [нчхд 826/2002, СРС, НК, 16 състав] За да е налице обида, се изисква обективно казаното да е генерално неприемливо за обществото, да е неприлично, непристойно, грубо, цинично. [нчхд 8345/2001, СРС, НК, 22 състав]
Критичните оценки в личния профил на Сандов не са непристойни, вулгарни или цинични. Не изглежда изказването да се цели в честта на професора. То е посветено на замърсяването, реката, мината. Става дума и за отровителя олигарх – което отново се свежда до известното мнение на съпредседателя на ПП „Зелените“ за ефектите от дейността на тази компания, в лицето на председателя на борда.
Въпреки че оправдава автора по обвиненията за клевета, съдът селективно, вън от цялостната реакция по темата, е квалифицирал отделни думи като обида. По тази логика отделни думи от критични позиции, принос към обсъждането на значим обществен проблем, и елементарни вулгаризмимогат да се третират еднакво от съда.
Както сподели известен български юрист –
третират критиката като псувня.
Всъщност да, засега потвърдена присъда за обида във „Фейсбук“ има за човек от силистренско село, който написал „Това е най-големият педераст в с.Б.“ за свой приятел във „Фейсбук“ [нчхд 165/2015 г., Силистренски РС]. „Фейсбук“-приятелствата са отделна тема – но по този път има риск границите между критика, обида и клевета тревожно да се размият.
Обида: да цели да унизи и да използва годни за това средства
Съвсем неотдавна Софийският районен съд (СРС) реши, че Николай Бареков не е обидил председателя на ГЕРБ Бойко Борисов, наричайки го тъп в национален ефир на 19 октомври 2013 г., приемайки, че за да бъде довършено престъплението обида, тя трябва да бъде възприета лично, а по делото категорично е установено, че Бойко Борисов не е гледал предаването, а е чул преразказ впоследствие. На втора инстанция делото е спряно поради имунитета на Бареков – но проблемът е ясно поставен.
Панагюрският РС е констатирал обида в социална мрежа, в която проф. Цоцорков няма профил и е разбрал за казаното от други лица впоследствие. Наистина в България вече има решения, засягащи свободата на изразяване във „Фейсбук“ – за враждебна реч, за обида, за клевета. В посочения случай в Силистренско съдът е установил, че „тъжителят А. видял лично снимката и надписа, тъй като и той бил включен към приятелите на подсъдимия“. По обсъжданото дело отсъства такава връзка: отсъства канал, годен ефективно да осигури възприемането на твърдението лично от професора.
Деянието е несъставомерно и от субективна страна.Обидата предполага умисъл. Да се приеме, че – при умисъл да унизи едно лице – авторът ще използва социална мрежа, в която това лице изобщо няма профил, изглежда необосновано и нелогично.
***
За всяка държава е важно практиката на съдилищата добре да разграничава критични мнения по обществено значими въпроси от престъпления против честта на гражданите.
И Съдът за правата на човека прави уговорки – „полемичния тон, за който не трябва да се мисли, че се одобрява от Съда“ – но все пак при балансирането на права държи под око голямата перспектива – дали и кога намесата в свободата на изразяване е допустима с оглед стандартите и ценностите на демократичните общества.
Присъдата породи отзвук и дано дискусията е крачка към утвърждаване на стандарти. Очаква се обжалване.
Източник: „Дневник“/ Нellyo.wordpress.com
