Аз съм велик. Твърдя го убедено и най-отговорно и знам, че е така. Такъв съм си – велик. Не бързайте да ме обвинявате, че страдам от мегаломания. Всичко е много просто и математически обосновано.
Пригответе се за супер кратко пътешествие от две крачки. „Бог е велик!“. Това твърдение е вярно безусловно за всеки, който не е атеист. Нямате никакви съмнения, че Бог е велик, нали така? „Бог е навсякъде“. С това също сте съгласни, нали? След като Бог е велик и след като Той е навсякъде – Той е и в мен. А щом е в мен, то съвсем естествено и логично следва изводът, че и аз съм велик. Готово. Ахааа… усетихте ли се? Точно така. И вие сте велики, защото Бог е и в теб, и в нея, и в него… Той е във всеки един от нас, във всеки човек. Ние всички сме велики.
Звучи чудесно, нали? Оообаче нещо сякаш не е наред. Добре де, като сме толкова велики, защо в по-голямата си част от живота вършим простотии? Или пък сме сиви и незабележими с нищо мишки. Защо така? Отговорът е величествено прост. Ами защото освен Бог, в мен съм и аз. И това моето средностатистическо аз понякога пречи на Божественото в мен да се прояви. Ние сами потискаме Бога в нас. Заглушаваме, удушаваме го, не му разрешаваме да ни води. Как можем да различим в нас самите кое е Божественото и кое е посредственото? Елементарно: Страхът от властимеющи, раболепието, бездушието, нищонеправенето и чакането някой друг да ни оправи живота и да ни въздаде справедливост си е чисто, кристално нашето си собствено аз. Смелостта, куражът да се изправиш и да воюваш срещу угнетителите, единството на мисли, думи и действия в борбата ти срещу ДОПГ (държавна организирана престъпна група) е Божественото в теб. Да защитаваш онеправданите, да се опълчиш на неправдата и несправедливостта, независимо от трудностите по пътя – това е Богът в теб. Да не се изплашиш за собствения си живот и за живота на близките си, а да поставиш на първо място по важност Родината си и щастието на всички български граждани, осъзнавайки че е невъзможно да имаш свое лично малко островче от благоденствие в океан от мъки – това е Богът в теб.
Какъв е генералният извод? Какъв е съветът, който можем да си дадем към самите себе си? Простичък е съветът. По-прост и от български дупетат и от разпран от алчност прокурор или съдия: Не пречете на Бога в себе си! Нека Той да ви води! Спомнете си – Бог е велик! Аз съм велик. Ти си велик, приятелю. Позволете на Бога вътре във вас да вземе връх. Позволете си да бъдете велики.
Ивайло Зартов,
3 август 2016 г.
