ПРОДЪЛЖЕНИЕ НА КОНФЕРЕНЦИЯТА НА АБУЧ В БАЧКОВСКИЯ
МАНАСТИР „УСПЕНИЕ БОГОРОДИЧНО”
28 и 29 юли 2016 г.
За първия ден на годишната конференция – вж. тук.
Тази година професионалните семинари, които организираме за квалификация и обмяна на опит с колегите ни, станаха възможни благодарение на съфинансирането и съорганизаторството на Пловдивския университет „Паисий Хилендарски”, Софийския университет „Св. Климент Охридски”, Средно и Западноевропейския митрополит Антоний и на архимандрит Симон, игумен на Бачковския манастир „Успение Богородично”.
Каква чест за нашата асоциация е да можем да разчитаме няколко години подред на нашата Алма матер в София, а сега да причислим към верните ни сподвижници втория най-голям български университет в България – „Пайсий Хилендарски” в Пловдив и отново Българската патриаршия, в лицето на едни от най-изтъкнатите нейни представители. Миналата година бяхме поканени от митрополит Антоний в Троянския манастир на специална презентация, която премина с особен успех сред колегите ни и неслучайно тази година интересът към семинарите, които изнесохме от София на юг, в Бачково, бе двойно по-голям.
В ранната утрин на 28 юли по-голямата част от колегите тръгнаха от София с осигурен автобус, други с личен превоз, а някои, които не бяха на откриването в столицата, се присъединиха направо в Бачково.
Пристигнахме първи с г-жа Боянка Иванова, директор на училище „Джон Атанасов” в Чикаго. По пътя в колата тя през цялото време уреждаше допълнително по телефона разпределението на участниците, посрещането на гостите и ангажирането на хотели за онези, които предпочитаха да не спят в манастира. Опитът й от провеждането на два форума в Чикаго на българските училища в САЩ и Канада си каза думата. Няма невъзможни неща, няма секунда отдих.
Но в момента, в който прекрачихме арката на входа в Бачковския манастир и на хладния чардак ни посрещнаха митрополит Антоний и архимандрит Симон, сякаш напрежението започна да отлита. Благословеното място и светите хора внесоха дългоочакван мир в настроението ни и въпреки напрежението по настаняването, усмивката на Антоний, в едно с благите му думи внушиха, че всичко ще е наред. И беше. Пийнахме билков чай с медец, произведен в манастира, и топлината на уюта тръгна по вените ни.
В тоя райски кът всичко е различно. Тишината, боровият лъх, дървените чардаци и каменните стени, чучурите, светците от иконите и древните стенописи… тук лъха на България, а ние сме заболели за нея. Заприиждаха колегите от всички краища на света да сгушат душите си в тази обител и да попият добро.
И тук очаквахме много важни държавни гости, но никой не беше в стрес, а напротив – очаквахме приятели, истински. Родопите поглъщат напрежението от ежедневието и вселяват равновесие, така нужно в днешните времена.
В 13.00 часа пристигна с познатата си и обичана усмивка вицепрезидент Маргарита Попова, придружена от началника на кабинета й – също предан наш съмишленик, г-жа Маринела Радева. На входа на манастира първи ги посрещнаха митрополит Антоний и архимандрит Симон, а после и членовете на Управителния съвет на АБУЧ, но не с ръкостискане, а с прегръдки и целувки. Имаме си доверие, общение, подкрепа, гледаме в една посока.
За всички участници в семинарите имаше приготвен обяд, че даже манастирска джинджифиРова ракийка (забележете „Р”-то) от плода на джинджифировото дърво и винце от манастирските лозя. Чакаше ни работа, но в такава атмосфера раздумките са сладки и настройват за общение.
След обяда с колегите дойде ред на официалното откриване на втората част на семинара на Асоциацията на българските училища в чужбина. Домакините, митрополит Антоний и архимандрит Симон, ни приветстваха с добре дошли и ни пожелаха ползотворна работа. Вицепрезидент Попова за пореден път отдаде почит на усилията, които полагаме като асоциация и като преподаватели в чужбина, да пазим слово, вяра, история, корени, да пазим България и любовта към нея в земите отвъд Дунава и Родопа.
След нея и ректорът на Пловдивския университет, проф. Запрян Козлуджов, поздрави участниците в семинара и връчи на официалните лица прекрасен подарък – луксозно издание на Първа Харитонова преправка от 1837 г. на Паисиевата „История славянобългарска”.
И започна сериозната част, заради която бяхме дошли тук – презентациите на преподавателите от Пловдивския университет „П. Хилендарски”, които искаха да споделят опита си с нас, но и да ни чуят. Ето заглавията и авторите, на които сме дълбоко признателни.
„Овладяване на българския език в условията на билингвизъм” – доц. д-р Румяна Танкова, декан на Педагогическия факултет; „Междукултурната комуникативна компетентност – сливане на хоризонти” – д-р Фани Бойкова; „Иновации в управлението на българското училищно образование” – проф. д-р Галин Цоков, зам.-декан на Педагогическия факултет; „Нематериалното културно наследство като ресурс за съхранение и транслация на национална идентичност” – доц. днк Мария Шнитер.
Както виждате, темите бяха интересни и сериозни. А този ден в манастира бе дълъг, изпълнен с много емоции, разговори, взаимност. На свечеряване имахме нужда от разведряване, което ни подари музикално-поетичната вечер на проф. д-р Деворина Гамалова, преподавател по музика в британските консерватории „Тринити” и „Бирмингам”, Лондонския колеж за музика, университета „Голдсмитс” в Лондон. Това бе един изключителен подарък за всички ни. Деворина е човек-дух, тих и скромен, но с невероятен талант за толкова много красота. Музикант-виртуоз, невероятен цигулар, композитор, изпълнител на песни на китара по собствени стихове. Ние в Лондон си я наричаме „Женският Висоцки”. Онемяхме от онова, което тя изпълни пред нас, и няколко пъти бисирахме изпълненията й, защото не искахме да свършат. Запомнете това име. Деворина Гамалова изнася невероятен концерт по стихове на Пеньо Пенев, които стихове тя като композитор и изпълнител е превърнала в музикални балади. С този спектакъл, тръгнал от Лондон, тя обиколи много български градове. Дано имате шанс да го видите и чуете.
След концерта на никого не му се искаше да заспива. НО! За наша изненада, ние, грешните земни обитатели, съвсем бяхме забравили, че сме на територията на духовен храм, в който монасите се оттеглят за нощен отдих и манастирските врати се заключват в 21.15 ч. А така ни се искаше вечерта да не свършва и да я слеем с нощта до най-късните часове.
В Бачково с нас бяха верните труженици от нашата дирекция ОКИ в МОН: г-жа Румяна Тошкова, г-жа Керка Андонова, г-жа Милена Тодорова. В този късен час към тях се присъедини и главният секретар на МОН, г-н Красимир Вълчев, дошъл след два часа шофиране в края на пренатоварения си работен ден в София, за да обсъдим последните неща около новите образователни стандарти и предложенията на АБУЧ за Институт за разпространение на българския език и култура, и Център за образователна и социална интеграция на деца от мигранстки семейства. Ако искате вярвайте, но този изключителен човек дойде наистина само за това. И до късно под манастирските стрехи проблемите бяха обсъждени с Управителния съвет на АБУЧ, а на ранина г-н Вълчев потегли обратно за София. Поклон за всеотдайността. Това не се забравя.
След всичко – спахме като новородени.
На сутринта, когато заклепа клепалото с дървената си мелодия за ранна служба и когато свежи и засмени събуждахме калдъръмите, не видях ни едно уморено лице. Сякаш беше празник – всички колеги ми се струваха още по-красиви, пременени, обновени. Имаше нещо от сакралната атмосфера, което ни бе направило други, по-добри, забравили грижи и противостояния, бяхме пречистени и добри (не идеализирам).
Закусихме в трапезариите на манастира с родопски катми и прясно издоено мляко, и се събрахме отново в залата за презентации. Този ден бе за нашите колеги от различни училища в чужбина, подготвили свои разработки, които да ни представят, за да ни обогатят. Впечатляващ бе трудът на г-жа Здравка Момчева – поет и писател, преподавател в Българското училище към Посолството ни в Лондон: „Разработки на адаптирани учебни програми за гимназиален курс на училищата в чужбина” и „Методическо помагало по материала в раздели „Старогръцка”, „Библия” и „Старобългарска литература”, в помощ на преподаватели и ученици от българските училища в чужбина. Това помагало бе разработено, отпечатано и раздадено на всички участници в конференцията, благодарение на спонсорството на СУ „Св. Климент Охридски” издателство „АзБуки” с гл. редактор – нашият приятел и член на АБУЧ, г-жа Надя Кантарева. За втори път Здравка Момчева издава помагало-образец, което отразява точно онова, от което имаме нужда, за да е пълноценен трудът на учителя в чужбина и за да е усвоен, както подобава, от учениците ни този толкова труден за тях раздел от родната литература. Изключителната й сладкодумност на творец и преподавател е причината нашите ученици да възприемат и най-тежкия материал с лекота и да израстват в познанието.
След нея бяхме свидетели на впечатляващата презентация на г-жа Виолета Петрова от БУ „Джон Атанасов” в Чикаго: Алтернативи в обучението по българска литература зад граница. Ролята на интегрираното обучение в изграждането на национално самосъзнание. Тя представи урокът-спектакъл „Робството и борбата за свобода, отразени в народната песен”. Настръхващ бе ефектът от това, което видяхме. Как са преплетени народното творчество, музиката, текстовете, киното, драматизацията на разказа в ученически спектакъл… Ние се потресохме, видяхме как е възможно да се влезе право в дъното на детската душа чрез силата на изкуството и завинаги да се вкорени с достойнство какво означава Вазовия завет „българин да се наричам”.
След това дойде ред на д-р Валентина Александрова, преподавател по история в Българското училище към Посолството на България в Лондон. Темата: „Споделяне на добри практики от българските училища в чужбина: организиране на средновековен ден и други проекти”. Подобни лекции са изключително нужни на всички ни. Именно такива практики – нестандартни, забавни, далеч от сухотата на академичния език на учебниците, имат притегателна сила за учениците в чужбина. И е голямо предимство, че колегите ни ги споделят с нас, а ние можем да ги „откраднем” с тяхно знание и да обогатим часовете си, да ги направим незабравими.
Не харесвам думата „ноу-хау” и ще я заменя с българското „научи как”. Ето това могат нашите преподаватели – да ни научат как. Как да сме знаещи, можещи, привлекателни, пленителни, незабравими учители, за да е незабравима и България за учениците ни в чужбина. И за да ми повярвате, ще си позволя да споделя нещо много лично, което е доказателство, че не преувеличавам.
Наблюдавах много внимателно как възприемат всичко нашите скъпи помощници от дирекция ОКИ на МОН. Бяха погълнати. Г-жа Керка Андонова поздрави колегите за чудесните презентации и изнесе разяснителна лекция, за да изясни някои моменти по отошение на финансирането и представяните в МОН отчети на училищата. Това ще ни помогне да преодолеем някои пропуски и да улесним работата по проверката на отчетите. Накрая г-жа Тошкова, много развълнувана каза, че би искала нейните внуци да бъдат обучаване от учители като нашите.
Сигурна съм, че в България има много такива. Но това бе оценка за нас като професионалисти, защото сме далеч и не всеки може да види какво можем и правим. А срещите на родна земя ни дават именно тази възможност – да се докажем, да спечелим уважение и признание. Направихме го. И за нас си – за да си знаем възможностите и силата, и за институциите – за да ни вярват. Обучението в чужбина е кауза, която съхранява България и не може да бъде загърбвана. Ако някой го прави – грях е!
След края на работния ни ден на 29 юли, някои от колегите и гостите ни потеглиха обратно към домовете си, а за нас имаше нова приятна изненада. Г-жа Елена Роблес – родом от Чепеларе, хореограф от Българското училище към Посолството на България в Лондон, покани гайдаря Илия Учиков и родопската певица Мариана Евтимова да направят финала на нашата конференция, както се полага в Родопите – най-български! А прекрасните ни домакини, под „диригентството” на отец Симон, организираха концертът да се проведе в избата на манастира и, ведно с песните на Родопа, да имаме чудесната възможност да дегустираме манастирските вина, замезени с домашно сиренце и крехка сланинка (на пук на всички изискани диети). Е, нали си представяте, че това означаваше всички да се хванем на хоро и да го извием, както си е редно. Така ни беше родопско и весело, че въодушевената Боянка реши да направи викторина сред онези от нас, които имат родопски корени, та да видим кой знае най-много лафове на родопски, а останалите трябваше да гадаят значението им. То си е трудна работа да разгадаеш „мяхката” реч на тоя чуден край, но веселието беше голямо.
Очакваше ни още една нощ в манастира, която да е последна и най-щастлива, защото всичко, за което мечтаехме и искахме да постигнем, се случи.
На сутринта, преди да се сбогуваме с невероятния ни домакин – отец Симон, получихме прекрасен подарък от него – обиколка на манастира и запознаване с историята на святото място, с най-ценните притежания в него. Един урок по духовност и минало, който ние трябва да помним и предаваме на поколенията.
След тази двучасова обиколка сбогуванията ни продължиха дълго, защото не можехме да се наблагодарим един на друг, защото се обичахме още по- и още повече бяхме станали едно цяло.
Днешният свят е много различен, труден, непредвидим, но дни като тези, които ние от българските училища в чужбина преживяхме в края на юли 2016 година, променят всичко, от което човек има нужда, за да вярва, да иска, да мечтае и да работи за мечтите си. Ние си го подарихме.
Огромно благодаря на всички българи, които бяха с нас и до нас, които вярват, че ние разстиламе границите на Българското на пет континента така, както малцина го могат.
С обич,
Снежина Мечева
директор на Българското училище към Посолството на България в Лондон
говорител на АБУЧ
