КАК Е БИЛА СЪЗДАДЕНА СЕГАШНАТА ЦАРИГРАДСКА ПАТРИАРШИЯ ПО ВРЕМЕТО НА МЕХМЕД ЗАВОЕВАТЕЛЯ И ЗАЩО ПРЕЗ 1579 Г. БЛАГОДАТНИЯТ ОГЪН НЕ СЛИЗА В ХРАМА В ЙЕРУСАЛИМ
.
Известният английски историк византинист Стивън Рънсиман* описва в книгата „Падането на Константинопол през 1453 г.“ (The Fall of Constantinople 1453) как е била създадена сегашната Цариградска патриаршия. Според описаните исторически факти и свидетелства, тя не би могла да има канонична приемственост с автентичната Цариградска патриаршия – смята д-р Спас Ташев**, който е превел откъса от книгата на Рънсиман, публикуван по-долу. Патриаршията се възобнонява с цел контролиране и манипулиране на християните в Османската империя, което от гледна точка на властта и на историческите обстоятелства е напълно обяснимо.
„…На 12 декември 1452 г. в катедралния храм „Св. София“ (в Константинопол) е отслужена тържествена литургия в присъствието на императора (византийския) и на целия двор. В молитвите са споменати имената на папата и отсъстващия патриарх (Цариградския патриарх Григорий Мамас, който е на посещение в Рим, където се стреми да организира западна военна помощ срещу турското нашествие) и официално е обявена Флорентинската уния. Кардинал Исидор, като се стремял да покаже, че най-накрая е спечелил симпатиите на гръцките си сънародници, съобщава, че църквата е претъпкана и липсвал само Генадий (противник на унията, който от турският султан Мехмед Завоевателя ще бъде избран за бъдещ цариградски патриарх) и неговите осем монаси…
След като унията е обявена, открита опозиция вече не съществувала, и Генадий запазил мълчание в килията си…
[…]
След като завладяването (на Византия) приключило, Мехмед Завоевателя искал да покаже, че смята гърците също толкова важи граждани, както и турците. Християнската империя (Византия) престанала да съществува; той самият разглежда себе си като наследник на нейните императори и не забравя задълженията си като такъв.
Първото сред тях е грижата за православната църква. Мехмед е бил добре запознат с нейните трудности в последните години и сега имал възможност да разбере подробности за тях. Той научил, че привърженикът на унията (с Рим) патриарх Григорий Мамас е избягал от града още през 1451 г., лишавайки се по такъв начин, според мнението на гърците, от трона (патриаршеския). Необходимо било да се избере нов патриарх; при това било очевидно, че само един човек е бил подходящ за този пост – почитаният водач на противниците на унията, ученият Георги (Генадий) Схоларий.
Когато Константинопол паднал, Георги (Генадий) Схоларий бил в килията си в манастира Пантократор… Когато султанът изпратил хората си със заповед да му доведат Георги, оказало се, че не може да бъде намерен. По-късно се изяснило, че той е бил продаден на един богат турчин от Одрин, който е поласкан и даже объркан от факта, че придобил такъв уважаван и образован роб, и се отнасял към него изключително любезно. За тази негова придобивка съобщили на султана и след няколко дни неговите пратеници дошли в къщата на турчина, за да отнесат Георги обратно в Константинопол.
Султан Мехмед вече бил изработил основните насоки на политиката си към гръцките си поданици. Те трябвало да образуват миллет – самоуправляваща се община в рамките на неговата империя, под ръководството на религиозният им водач – патриархът, който е отговорен за тяхното поведение пред султана. След известно колебание Георги (Генадий) Схоларий се съгласил да приеме сан на патриарх. От епископите, които успели да намерят наблизо, се формирал Свети синод, който, по искане на султана официално избрал Георги под монашеското му име Генадий на патриаршеския престол. Очевидно, това се е случило още преди султана да остави Константинопол в края на юни (1453 г.), въпреки че точната дата на изборите остава неизвестна. Изминали още няколко месеца преди да се състои официалната интронизацията на Генадий. Церемонията се провела на 6 януари 1454 г. Цялата процедура е изкопирана от византийско време. В ролята си на император, султанът дал аудиенция на новия патриарх и му дал символите на неговия сан – одежди, пояс и гръден кръст. Предишният (използваният във Византия) кръст изчезнал: очевидно той или бил ограбен по време на плячкосването, или предишният патриарх Григорий Мамас по време на бягството си към Рим го взел със себе си. Ето защо, по заповед на султана е направен нов великолепен кръст. Церемонията включвала специално обръщение на султана. То гласяло: „Бъди патриарх и нека те съпътства късмета. Бъди уверен в нашата дружба, ползвай се от всички тези привилегии, които патриарсите са имали преди теб“. След това новият патриарх седнал на един великолепен кон, подарен от султана, и отишъл до Катедралата „Св. Апостоли“, която сега, когато Църквата „Св. София“ била превърната в джамия, станала патриаршеска. Там по стар обичай, той е ръкоположен за митрополит Хераклейски. След това патриархът провел шествие през града и се върнал в новата си резиденция на територията на катедралата.
В бъдеще султанът и патриархът са разработили съвместно нов набор от закони за гръцкия миллет. Според Франдзис, който очевидно е научил за него, докато все още е в плен, Мехмед дал на Генадий писмен документ, гарантиращ му лична неприкосновеност, освобождаване от плащане на данъци, пълна гаранция за запазване на трона, пълна свобода на движение и правото на предаване на тези привилегии на своите правоприемници на вечни времена; същите привилегии били дадени на митрополитите и други църковни сановници в Светия синод. Нямаме причина да се съмняваме в достоверността на тази информация…“
.
И още един разказ за епохата и положението на християните в Османската империя, който е свързан с неслизането на благодатния огън в храма на Възкресението*** в Йерусалим през 1579 г. Цитатът е от публикация на Златина Иванова в Dveri.bg.
„…Най-известен е случаят с неслизането на Огъня през 1579 г., когато арменците успели да подкупят султан Мурад и местната градска управа и да получат правото само те да честват Пасха в храма и да получат огъня. От целия Близък Изток се събрали техни единоверци, докато православните начело с патриарх Софроний не само не били допуснати в параклиса над Божия гроб, но и въобще в храма. Така те останали на входа, за да се молят там, а арменският патриарх в продължение на целия ден се молил, но въпреки това чудото не се случило. Тогава внезапно като че мълния слязла от небето и ударила колоната, до която се молел православният патриарх Софроний и небесният Огън се явил там. Това било единственият случай в историята, когато Огънят слизал извън пределите на храма. Свидетелството за истинността на православната вяра било толкова очевидно, че предизвикало вълнения сред тълпата и имало дори обърнати мюсюлмани в православието. Турските власти толкова се разгневили за предизвиканите размирици на арменците, че постановили арменският архиерей винаги да следва православния патриарх в пасхалната церемония и никога да не взема непосредствено участие в получаването на Благодатния огън.“
–––––––––––––––––––––––––––––––––––––––
* Основните научни приноси на автора на „Падането на Константинопол“, британския историк и дипломат Стивън Рънсиман (1903-2000), са към средновековната история на Византийската империя, Балканите и Близкия изток. Рънсиман е автор и на книгата „История на Първата българска империя“ (A History of the First Bulgarian Empire), издадена през 1930 г., която излиза на български през 1993 г.
** „Падането на Константинопол през 1453 г.“ е била издавана на български през 1971 и 1984 г., но като цяло нейното съдържание не е добре известно в българската публичност. Д-р Спас Ташев е превел сам наскоро цитирания в тази публикация откъс от книгата, защото смята, че е много полезно той да бъде прочетен от склонни към фундаментализъм православни духовници.
*** До падането на Константинопол под османска власт през 1453 г. ключовете от храма на Възкресението в Йерусалим се пазят от православните патриарси, което е възобновено от султан Селим при патриарх Доротей. С нов закон на султан Сюлейман ключовете се предават за съхранение на мюсюлманите.
