.
Понякога приличам на слепец
и искам някой да ме преведе през мрака.
През моя мрак! Със устни на крадец
да ми изпие болката и да избяга…
Във светлото не виждам всеки път,
очите си ги дадох на една къртица.
Но в тъмнината няма кръстопът
и повече от всякога съм птица.
От светлото понякога боли…
И предпочитам в мрака да остана.
Не ме е страх! И питам се дали
приех живота като рана.
Клепачите са спуснати завеси.
Отвън е светлина, отвътре – мрак.
Ще се опитам! Ще опитам да ги смеся,
ще нарисувам утрешния сняг!
Радка Бойкова
––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––
Радка Бойкова е родена през 1960 г. Завършила е гимназия и дентална медицина във Факултет по дентална медицина – Пловдив. Работи като стоматолог, но има интереси и към литературата. Пише по-сериозно от няколко години. Има публикаци и номинации в поетични конкурси.
