Теодора Тодорова, в. „Монитор“
Храните у нас са поскъпнали 50 пъти за последните двадесет години, а цените на тока, парното и здравните услуги са скочили 120-130 пъти. Това показват данните на националната статистика към декември миналата година, в сравнение с декември 1995 г. В същото време средната работна заплата от 2000 г. насам (откогато са наличните данни) се е увеличила едва 4 пъти до около 10 500 лв. годишно.
Заради дефлацията, в която се намира българската икономика през последните две години обаче, скокът в цените на храните и безалкохолните напитки дори е леко притъпен. Най-високата инфлация с натрупване към декември е регистрирана през 2013 г., когато индексът на потребителските цени е стигнал близо 5500.
По-конкретно към декември миналата година цената на хляба се е повишила близо 64 пъти
(с 6400%) за последните 20 години. За месото се отчита доста по-скромен скок – едва 36 пъти. Почти същият е процентът и за рибата. За мляко и сирене обаче сега плащаме близо 45 пъти по-скъпо (4460%), отколкото сме давали през 1995 г.
Скокът в цените на плодовете и зеленчуците за 20-годишния период е 53-54 пъти. Доста по-скромен ръст според данните на статистиката има в цените на облеклото и обувките. За същия период те са се увеличили малко над 25 пъти. За олио и масло вече плащаме 51-52 пъти повече, а за кафе и чай – 27 пъти. Захарта и другите
сладки изкушения ни излизат 44 пъти по-солено
Днес ходенето по кръчми и барове вече ни коства 75-76 пъти повече в сравнение с края на 1995 година. Със 7500% са поскъпнали и хотелите.
За алкохолните напитки и цигарите се отчита ръст на цените в рамките на 140 пъти, като тук трябва да се имат предвид нарастващите акцизи след влизането ни в Европейския съюз, който има изисквания за минимални нива на ставките. Те са доста по-високи в сравнение с прилаганите преди членството ни.
Тройно по-висока в сравнение с тази при храните е инфлацията на разходите по жилищата, включително комуналните услуги. За същите 20 г. поскъпването на тази група е малко над 12 000%, или 120 пъти.
Тук се включват действителните наеми за жилищата, плащани от наемателите. Те са скочили 113 пъти спрямо декември 1995 г. В същата група попадат и водоснабдителните услуги, чиито цени по данни на НСИ са се увеличили 170 пъти. Още по-голямо е поскъпването при отвеждането и пречистването на водата – близо 190 пъти.
За еленергията изчислената от НСИ инфлация е над 13 100% (131 пъти), а за тези на парното – близо 13 500 на сто (135 пъти). Хората, които се греят с течни горива, плащат 137 пъти по-скъпо за тях в сравнение с 1995 година. 118 пъти пък са се вдигнали цените на твърдите горива като въглища и дърва.
Доста сериозно са скочили и услугите по сметосъбирането, които влизат в същата група – близо 190 пъти.
За услугите в сектора на здравеопазването се отчита инфлация от 7500% за 20-годишния период. Най-голямо увеличение е регистрирано при лекарските услуги – с 14 300% (143 пъти), следвани от болничните услуги – 125 пъти, като от 2011 г. цените на последните не са се променяли.
При транспортните услуги увеличението на цените е с 6600% (66 пъти). Малко по-висок е процентът за скока на цените на горивата и смазочните материали, що се касае до личните автомобили. Пътнотранспортната застраховка обаче се е вдигнала 176 пъти.
Сериозна инфлация – над 143 пъти, НСИ показва и за образователните услуги, като най-много е поскъпнало висшето – 175 пъти.
.
Ето защо хората са убедени, че живеят доста по-зле от соца, въпреки че бизнеса ни дъни ушите, че доходите в Бг нараствали по-бързо от тези в ЕС. Ами, ако данните не са от 95-та, а от 89-та? Когато образованието и здравеопазването не бяха платени? Когато водата беше почти безплатна? 26 години реформи/ вдигане на цените, защото трябва да се осигурят нечии печалби. Идеята, че държавата е лош стопанин, а бизнесът в условията на конкуренция ще предложи по-качествени и по-евтини стоки, се оказа една колосална измама. Бизнесът работи за печалба на всяка цена. И се стреми по всякакъв начин да вдига цените, за да печели повече. А, когато не успява, не само влошава качеството, но и без всякакво колебание слага заместители в храните, които намаляват количеството на млякото и месото, но и са вредни. От 20 съставки в салама едва една е..месо и не се знае колко процента. Не е проблема какви са доходите, проблема е какви са цените. Ако на българина след като си плати тока и водата, парното, не му остава почти нищо за храна и дрехи, то той ще живее все по-зле. А вече и здравеопазването става все по-платено и се третира като екстра: не само изследванията и прегледите при специалисти се заплащат дори от осигурените, но и същите ще чакат вече и за лечение, ако не си платят.