На 23.08.2016 г. в БТА се състоя пресконференция, организана от Асоциацията за защита на длъжника, на тема „Законът за частните съдебни изпълнители и тежките последствия, породени от него“. На брифинга присъства известният правозащитник Николай Колев – Босия, който е един от учредителите на Асоциацията.
Според базовото тълкуване на термина „ЗАКОН“, той е обществен договор. Дали това у нас е така? С кого е контактувано за изработката на ЗЧСИ? Кога е контактувано? Има сведения, че написването на текстовете на проектозакона за частните съдебни изпълнители /ЧСИ/ е било дадено на един адвокат. Обществено обсъждане няма. Текстът е приет от Правната комисия в НС и от пленарната зала. Къде тук е общественото обсъждане, за да се нарече законът ОБЩЕСТВЕН ДОГОВОР? Обсъждане има само с юристи от различни държавни и частни структури, но не и с обществото. Така българските граждани остават с незащитени и негарантирани права.
Акценти на пресконференцията:
1. Законът за частните съдебни изпълнители е противоконституционен и не може да съществува в правното пространство.
2. В Гражданско-процесуалния кодекс /ГПК/ не съществува термин „Частен съдебен изпълнител“.
3. Частните съдебни изпълнители /ЧСИ/ са в тежък конфликт на интереси, по повод дарения от конкретни частни съдебни изпълнители на Софийския районен съд.
4. Защо една частна структура получава съдействие от МВР?
5. Защо главният съдебен инспектор и министърът на правосъдието извършват „проверките“ си, препращайки сигналите срещу ЧСИ на самите ЧСИ за проверка и отговор?
8. Защо ВКС отказва да признае решенията на съда и изпълнението на запори и конфискации при участието на една очевидно противоконституционна „съдебна“ структура?
9. Генерира ли законът създаване на организирана престъпна група /ОПГ/ с участието на държавни съдебни институции, частни лица и противоконституционни образувания?
10. Европейското законодателство е наднационално и е задължително за всички български съдебни органи. У нас това не се изпълнява.
11. Конкретни примери за нарушения и престъпления, свързани с Конституцията и ГПК.
ОЩЕ ПО ТЕМАТА – информация на Тopnovini.bg за пресконференцията на Асоциацията за защита на длъжника:
Асоциация за защита на длъжника създава своеобразна „стена на срама“ с имена на частни съдебни изпълнители, кредитори и съдии, които нарушават закона като не зачитат правата на длъжника, който често пъти е изправен пред съдебно изпълнение без дори да е уведомен. Това обявиха от асоциацията на пресконференция за „Закона за частните съдебни изпълнители и тежките последствия, породени от него“.
От новоучредената асоциация смятат, че съществуването на частните съдебни изпълнители е противоконституционно. Нарушен е член 8-и от Конституцията, в който изрично е споменато, че съдебната власт е държавна. Съответно според асоциацията закона за ЧСИ е приет с измама. В ГПК не съществува никъде термин „частен съдебен изпълнител“. Точно обратното – в чл. 358 не се допуска изобщо частен съдебен изпълнител, следователно ЧСИ не могат да ползват кодекса. Това ясно и точно е записано в чл. 358, че частни съдебни структури не могат да участват при запор на банкови сметки и конфискация, обявиха от там.
Според базовото тълкуване на термина „закон“, той е обществен договор. Според информирани, написването на проектозакона за ЧСИ е даден на един адвокат да напише текстовете. Така налице е обществен договор без обществено обсъждане. Такова се е провело само с юристи от различни държавни и частни структури.
„Така българските граждани остават с незащитени и негарантирани права. Твърди се, че сме парламентарна република, но това на практика не е така. Ние сме партийно образувание, защото листите на кандидатите за народни представители се правят от ръководството на партиите или еднолично от председателите. Намесват се олигарси, приятелства, подкупи и сфери на влияние. Председателят на мнозинството в парламента по правило е премиер и държи изцяло изпълнителната власт. Но в същото време по чисто партийна линия той държи парламентарното мнозинство и излиза така, че в ръцете на изпълнителната власт е и законодателната“, категоричен е Николай Колев – Босия, един от учредителите на асоциацията.
Частното съдебно изпълнение се движи на „ръба на закона” без да отчита, че изпълнява поверени му от държавата функции и двете страни са равнопоставени. Силната им мотивация са начисляваните такси. Приходите само за 2014 г. от извършените от частните съдебни изпълнители дела са за 450 млн. лв., а те самите са 164 души, разясняват от асоциацията за защита на длъжника.
По същия начин това мнозинство избира част от ВСС, главен съдебен инспектор и диктува избора на съдии, следователи, прокурори и надзорни органи. Това означава, че у нас всичко е дълбоко опорочено, добавя Колев.
Позоваването на фиктивния „факт“, че ЗЧСИ е създаден на основата на австрийския закон за ЧСИ, е измислено. В Австрия има закон само за помощник съдебни изпълнители от частен характер, но решенията се взимат и ръководят от държавен съдебен изпълнител към съответния съд.
Асоциацията вече е поискала изготвянето на сравнителен анализ с австрийския закон, използван за база при приемането на промените в Гражданско-процесуалния кодекс у нас.
Европейското законодателство дефинитивно е наднационално и е задължително за всички български и други съдебни органи. У нас това не се изпълнява, което още веднъж води до нищожност на решенията, добавят от асоциацията.
.
Запис на пресконференцията, посветена на Закона за частните съдебни изпълнители и последствията от него, може да се види в сайта на БТА.
.
-РАЗВИХРИЛАТА СЕ РАЗБОЙКЬО-ВЩИНА Е ПОРОДИЛА ТОЗИ…НЕВАЛИДЕН И НИЩОЖЕН ЗАКОН,С КОЙТО СЕ ОГРАБВАТ НИЩО НЕПОДОЗИРАЩИ ГРАЖДАНИ (И Аз в това число)!
Той,РАЗБОЙКЬО СЕ ЧУСТВА НЕУЯЗВИМ, ЗАЩОТО ЧИФУТИ ГО…СЪВЕТВАТ,КАК ДА РАЗСИПЕ БЪЛГАРИЯ !!
Как при публична продан уж законно се придобива имот чрез измама, когато лобистките текстове в самия закон допускат извършването й!
Законът не забранява взискателят да участва в публична продан на имот по изпълнителното дело, като му дава привилегия пред останалите наддавачи да не внася задатък за своето предложение (чл.489, ал.3 от ГПК) и не го ограничава нито относно броя на направените от него писмени предложения, нито относно размера им.
Какви са последствията?
При тази законова уредба взискателят-наддавач внася едно изключително завишено (симулативно) наддавателно предложение, с което ясно цели да откаже останалите наддавачи да отправят устни предложения след отваряне на пликовете. Взискателят-наддавач прави и едно или няколко други наддавателни предложения, чиято цел е да бъдат по размер най-високи от тези на останалите наддавачи и същевременно, близки до първоначалната цена. При явяванията ми, при които съм свидетел на тази схема, без изключения, второто предложение на взискателя (или на свързаното с него лице – друг наддавач) е най-високо от останалите и второ по-ред след симулативното предложение. Това ясно показва, че взискателят и свързаното с него лице, когато играят заедно, са наясно какво се предлага като цена в пликовете на всеки един от останалите наддавачи. За себе си нямам съмнения относно това. Така, добросъвестните наддавачи биват отказвани от устно наддаване, за купувач бива обявен взискателят, който се отказва от предложението си, не губи задатък, след което ЧСИ поканва следващия, предложил най-високо цена – самият взискател или трето, свързано с него лице, на който се възлага имотът на цена, много по-ниска, ако се бе провело устно наддаване. Ощетен е длъжникът, чиито имот бива възложен на ниска (непазарна) цена и дългът му към взискателя остава в значителен размер. ЧСИ все още няма законово задължение за назначаване на вещо лице при определяне на пазарната цена, а и да го прави – размерът й не подлежи на самостоятелно обжалване. Ощетени са и добросъвестните купувачи, които губят доверие в съдебното изпълнение и престават да участват в подобни постановки. Създадена е силна, законово регулирана корупционна среда, с участие на ЧСИ – вещи лица, взискатели (най-често банки) и трети лица.
Практиката е често разпространена за апетитни имоти и действа без затруднения, законна е, доколкото не нарушава изрична законова разпоредба.
Публичаната продан обаче е недействителна, доколкото се заобикаля законът (чл.26, ал.1 ЗЗД), както и се нарушава принципът за добросъвестно упражняване на процесуални права (чл.3 от ГПК). Само да имат кураж съдиите не да четат и прилагат буквално закона, а да спазват неговия дух.