6-ти септември

Това е 6-ти септември – Денят на Българското Съединение. Денят, когато и Чардафон Велики, и Гаврил Кръстевич, са и двамата патриоти, всеки по свой начин. Денят, когато старите поборници като Захари Стоянов са все още млади мъже и са организирали още една революция, този път почти безкръвна. Това Съединение наистина е било българско, то е станало не по уговорка между, а въпреки Великите сили.

Кръвта ще се пролее после – когато през 1886-та хиляди български мъже и момчета ще тръгнат от разни краища на страната и на Европа към сръбската граница, и част от тях ще напълнят после Новото гробище на Сливница. Когато капитаните ще се окажат достатъчно подготвени да водят война с генерали. Когато чисто българското Съединение ще трябва да бъде защитено с кръвта на синовете на този народ. И те ще са напълно готови за тази жертва. Когато ученици и студенти, селяни, работници, интелигенти, ще вървят пеша с дни, или ще се придвижват кой как може до бойното поле, за да влязат някои после направо в сраженията… Когато емигрантите няма да мислят дали си струва да се връщат в Родината, а ще бързат към нея. Когато всички предателства, интереси, интриги на тогавашната международна политика, ще се окажат по-слаби от волята на една съвсем млада войска, от силата на един възторжен народ, да защити делото на 6-ти септември 1885 г.

…И после, години наред, върху сградата на Народното събрание ще пише „Съединението прави силата“. Но съединение там няма да има. Не и такова, от което да ликуват и взелите властта, и тези, които са се отказали от нея. Не и такова, при което да можеш да кажеш като Гаврил Кръстевич, назначения от султана управител: „И аз съм българин…“ – и да сдадеш властта без колебание в името на България. Не и такова, от което да се радват всички. Не и такова, което да гради бъдеще за деца и внуци, и за тези даже, които още не са били родени.

А днес, днес родените по-късно имат една България, която се предава без бой на всички. Която се чуди на кого по-напред да се предаде. В която съединението между гешефтари, олигарси, мошеници, мутри в общото крадене е стигнало завидни висоти. В която вече няма патриоти, има патриотари. В която днешните „чарфоновци“ и „гаврилкръстевци“ биха продали страната на когото ще, само и само те да останат на власт. И в която има разделение. Огромно разделение. Битки дори на всеки срещу всеки. Кой да се настани на мястото на другия, кой да вземе тази или онази „обществена поръчка“, кой да се направи на по-по-най-велик, #Кой да държи сенчестата власт и да дърпа конците на паричните потоци, кой да служи най-добре на тази или на онази велика сила или компания, и да осребри това служене възможно най-добре за собствената си кариера.

…Но въпреки това, въпреки всичко, нека си спомним днес, че няма подарена свобода. И, че земята, на която стъпваме, също не е подарена. Че тя е напоена с кръвта, потта и сълзите на хората, от които сме произлезли. Че много от тях са платили с живота за нея. И, че ако те не са били способни на смелост, действеност и саможертва, може би сега още някои от нас щяха да живеят в Източна Румелия, а други нямаше да имат дори тази България, в която сега емигрантите се връщат, за да се видят оцелелите си близки или да отидат на събора в Рожен.

И нека, поне в ден като днешния, и патриотарите, и криворазбралите цивилизацията службаши, експерти, гурута и пр. на тази или онази световна или регионална сила, или заграбили собствена си страна олигарси, да не се опитват да държат речи. Защото и те, дори и те, нямаше да има какво да продават и от какво да печелят, ако някой преди тях не беше се оказал способен да спечели и да изгуби в името на нещо много по-високо от милионите, заради които днес се продава и купува всичко. И ако предците им, техните предци, се бяха оказали всички страхливци, негодници и печалбари като тях.

Мариана Христова