Слабият никога не иска прошка. Прошката е признак на силния.
Прощавайки се, сте свободни да се съсредоточите върху нещо
наистина ползотворно.
Махатма Ганди
До 1944 г. пронемските български правителства убиваха комунисти. Веднага след 9 септември 1944 г. просъветските български диктатори убиваха демократи – с решения на комунистическия, наричан за благозвучие „народен съд“. След това – на политбюро на ЦК на БКП изпращаха невинни българи в концентрационни лагери, наричани – пак за благозвучие – трудово-възпитателни общежития (ТВО), а всъщност лагери за изтезания и смърт – на дунавския остров Белене (1949-1959), на каменната кариера край Ловеч (1959-1962), в село Скравена, Ботевградско (1961-1962), и в други ТВО, пръснати из цяла България – копия на ГУЛАГ (на съветското „Главное управление лагерей и мест заключения“).
От „България, която убивахме“ (1944-1989) да стигнеш до „България, която обичаме“ (2016) е нужно: покаяние, разкаяние, промяна на мисленето и чувствата – metanoia (на гръцки). Още повече, че бездейства действащият Закон за обявяване комунистическия режим в България за престъпен, приет от 38-то Народно събрание на 26 април 2000 г.
В една от поемите си, „Поговорки и песни“ (Proverbios y Cantares), Антонио Мачадо пише за Las dos Españas (Двете Испании) – това е противопоставянето на демократичното и монархичното мислене на испанците, което по-късно се превърна в Гражданска война.
Безспокои ме, че виждам подобен раздорен заряд и в „двете лица на българите“ – демократичното и комунистическото. Дано най-после БКП-БСП се вслуша в съвета на Махатма Ганди и дано най-после демократите престанат да слугуват на Джордж Сорос и НПО. Тогава Las dos Bulgarias ще „се съсредоточат върху нещо наистина ползотворно“ – сътрудничество за доброто на родната България. Амин!
Д-р Георги Чалдъков
