Коментар на Петко Симеонов във връзка с предстоящия избор на нов генерален секретар на ООН, обявената от българското правителство смяна на Ирина Бокова с Кристалина Георгиева, както и припомняне за това какви са били досегашните ръководители на световната организация.
Нямам достатъчно информация за процедурите в ООН, за да интерпретирам замяната на Ирина Бокова с Кристалина Георгиева. Нямам сведения за политическите възгледи и семейния произход на другите кандидати, за да съдя дали Бокова е подходяща. Не ми е известно някои от нашенските й противници да е упълномощен от страните постоянни членки на Съвета за сигурност на ООН да казва кого предпочитат, кого – не. Тяхната позиция е за вътрешнополитическа употреба. Изборът на генерален секретар на ООН е голяма външнополитическа игра, за която имаме частична информация.
Не са убедителни мненията, че кандидатът трябвало да бъде представител на десницата. За генерални секретари са избирани доказали се дипломати от различни региони, а политическите им симпатии са оставали встрани. Нито един от тях обаче не е бил член или симпатизант на всички политически партии в собствената си страна.
Трюгве Ли – първият генерален секретар на ООН е левичар, срещал се е с Ленин, приютява Троцки в Норвегия, съобразява се със Сталин.
Вторият генерален секретар – Даг Хамаршелд е безпартиен, но гравитира към левицата, член на социалдемократическо правителство.
У Тан – третият генерален секретар, е свързан с левицата и антифашистите (спомнете си Япония през Втората световна война) в Бирма (сега Мианмар), бил е секретар на премиер социалдемократ.
Курт Валдхайм – четвъртият генсек, по-късно се оказва, че е свързан с нацизма.
Хавиер Перес де Куеляр – петият, е центрист, политически противник на крайната десница в страната си.
Бутрос Бутрос-Гали – шестият – е копт, не получава втори мандат заради вето от САЩ, може да се подозира в антиамериканизъм.
За Кофи Анан – седмия генерален секретар – е трудно да се определят политическите му симпатии в европейската координатна система „ляво-дясно“, но при кланетата в Руанда проявява пасивност.
Бан Ки-мун – осмият – е външен министър в правителство, чиито премиер е определян като антиамериканист, тесногръд националист и изразител на просевернокорейски възгледи.
Генералните секретари на ООН са били от:
Западна Европа, Югоизточна Азия, Централна Европа, Латинска Америка, „надсахарна“ Африка, „подсахарна“ Африка, Далечния Изток.
Смисълът от замяната на Бокова с Георгиева ще се разбере от резултата. Ако са били против Бокова, да не са я предлагали. Несериозно е, ако мотивите са резултатите от досегашните гласувания. Има генерални секретари, избрани след 16 гласувания, а пасивността на българското правителството за нейната кандидатура беше очевидна.
Без съмнение правителството предприе рискован ход. Външнополитически успех или провал (възможен е дори звучен шамар), с вътрешнополитически последствия. Междинни варианти са малко вероятни.
Петко Симеонов
