Бел.ред.: ВНИМАНИЕ текстът на статията е от 2016 г. Вече сме 2018 г. и не са изминали дори 3 години от публикацията, но ръководителят на ПСДД – г-н Георги Неделчев пое по пътя на всички партийци в България – забрави за обещанията си. Не го интересуват демократичните процедури и ротацията в партията. Поредно доказателство за разминавания между думи и дела. Жалко!
.
На пресконференция, озаглавена „Президентски избори – 9-ти септември и свободата, която не дочакахме“, кандидатът за президент Камен Попов представи днес своя избор на вицепрезидент. Това е Георги Неделчев от Българския съюз за директна демокрация /БСДД/. Попов каза по време на брифинга, състоял се в БТА, че идеите на БСДД кореспондират директно с неговите.
Не съм съгласен, че президентът е декоративна фигура без реална власт – каза още Попов и заяви, че ще работи за опазване на българската граница от бежанския наплив. Той огласи данни от социологическо проучване, според което българите живеят в състояние на постоянна тревожност. Над 80% се притесняват от бежанска вълна, над 50% се притесняват, че суверенитетът ни е даден на други. 84% от българите смятат, че през 2030 г. страната ще изглежда зле. България е лидер по социален песимизъм, изтъква Попов. Според него бъдещият президент трябва да е антипод на досегашния. Камен Попов очерта няколко приоритета, по които ще работи, ако бъде избран. Сред тях са отвоюването на суверенитета на България и неутралитет по важните геополитически въпроси.
Из казаното от Георги Неделчев по време на пресконференцията:
.
Днес, на тази дата, ние тук търсим Единението, за нас, за всички, които са вярвали и са били излъгани, че е имало народна революция, и за онези, пострадалите, които търсят възмездие оттогава. Искаме да призовем българските граждани най-после да се включат в истинската политическа революция за спасението на техния живот, на държавата и националността.
Свърши ли Девети септември? Колко бяха истинските комунисти и борците за свобода и кои са онези, които пратиха на „Народен съд“ цвета на нацията? Защо онези, които с кални гамаши и воня на чесън изхвърляха собствениците, чупеха пианата в големите къщи, за да се настанят безпардонно в тях и да изселват тогавашната аристокрация в села и паланки, за да не им напомня за собствената им нищета, защо същите тези са живи и чрез децата си продължават да работят срещу държавата? В момента управляващите произхождат в голямата си част от утайката на социалистическия слугинаж. Най-наведените и пречупени, агентите-доносници, лакеите, днес отново, пребоядисани като псевдодемократи и неясни евроатлантици, обслужват чужди интереси.
Свидетели станахме преди дни на позорното неглижиране на Съединението на България. Президент и премиер поздравиха народа с писма, скоро и по ФБ на лични ще ни честитят, както е тръгнало, докато председателят на парламента натирено приемаше парада. Така ще е и в Деня на Независимостта, третият най-важен български държавен празник, заедно с Освобождението, защото така е от години. На някого не му е угодно да си спомняме, че сме имали дни на величие и нравствен подем, сравним с най-големите подвизи на духа в историята на човечеството. Някой се опитва да ни изличи самоуважението и паметта за най-святото – обединението, което отхвърля робството, съединението, което ни превръща във фактор, в сила и единен народ.
Затова влизаме в този личен поход на честта. Защото тези граници, които днес ограждат най-благословената земя, са напоени с кръвта на предците ни! Никой няма право да преминава през територията ни с лоши намерения и непоканен! Никой не може да ни използва за плацдарм или търговска зона на нечисти лични интереси. Времето да се събудим е дошло. Срамота е, здрави, прави, силни и вярвам честни мъже да стоим около масата на „Голямото раздаване“, да се въртим като гладни помияри, за да ни подхвърлят някой кокал без месо във вид на субсидия, проект или грант… Много евтино се продаваме!
Само от последните дни: срамно отразен, изработен и финансиран паметник на велик българин в Добрич; конюшните в София – всичко било законно, но на символична цена, а кого питаха, когато се писаха законите; дипломатическият клуб – младежи, инвестиращи милиони с фирма за 3 лева, чудесно; „умните“ светофари в столицата, които струват колкото неизобретен изкуствен интелект; сеч и строежи в централен столичен парк.
Защо гражданите трябва да водят ужасяващи битки с предизвестен край, когато могат да бъдат питани и след това решенията им да бъдат изпълнявани? Това е истинската демокрация и няма никакви оправдания за това да не я приложим на практика. В интерес на България, на всеки един български гражданин, и на нашите деца и внуци.
Въпреки всичко това днес нямаме нужда повече от разделение, защото има решение! Онези, които след 9-ти искрено вярваха в идеята за управление на народа и никога не го получиха, и тези, които след 10-ти вярваха, че нещо се е променило и ще развиват свободно личността и държавата си, най-после могат да участват в истинската политическа революция у нас с прилагането на двете забравени алинеи от чл.1-ви на Конституцията – (2) Цялата държавна власт произтича от народа. Тя се осъществява от него непосредствено и чрез органите, предвидени в Конституцията. (3) Никоя част от народа, политическа партия или друга организация, държавна институция или отделна личност не може да си присвоява осъществяването на народния суверенитет.
Да, решение има. Европа се променя, светът се променя. Това обаче най-после ще се случи с участието на гражданите. Ние сме с едни гърди напред, подкрепиха ни и ни гостуваха представители от единствената истинска опозиция в Европейския парламент, участваме в създаването на мрежа от истински граждански движения, които извършват на практика промените в своите страни с директната подкрепа на гражданите. Намираме се в ежедневен контакт с онези, които ще върнат достойнството на европейците като цяло и на своите народности в частност. Всеки ден приемаме нови членове сред нас и друг вариант няма. С политическо действие по напълно нов начин, с други, предефинирани граждански насочени правила. Системата има едно място за залагане на контролиран градивен взрив и това са изборите. Няма друг вариант за нова социална справедливост, за ново обществено споразумение, зачитащо човешкото достойнство на всеки един български гражданин. Иначе ще редим един и същи пъзел като започваме с различна част – накрая картината е една и съща. Уродлива антиутопия, в която нормата стана патология, а патологията – норма.
Трябва ни антидот за тази пандемична болест. Едно такова обществено лекарство например е базовият доход, за който разказваме упорито през последната година. Да оставим „социалистическия предразсъдък“ за него зад себе си. Този доход е справедливото преразпределение на онова, което Правовият ред на държавата е осигурил да бъде създадено. Всеки гражданин има принос за това и всеки носи съответната отговорност. Разбира се няма да се приложи в напълно извратения му вариант, който Европейската комисия смята да употреби, раздавайки пари на бежанци, забележете, в Турция!! Ние свикнахме с този театър на хората, които говорят без да мърдат с устни като вентролози с коремите си, или с гласа на някой кукловод в сянка. Като снощното позорище на президента Стоянов, „захлопнал кепенците на фабриката за илюзии“, което пък беше поредната гавра с хората.
Изборите в България засега приличат на модната седмица – еднакви дизайнери, еднакви псевдо-откотюр модели, тъжни манекени по съвместителство компаньонки и неизменния корифей, който вижда стил, концептуалност и каквото се сетите още в реда на безсмислените тотално отсъстващи от събитието факти. С моето участие бих искал да припомним на обществото, че изборите не са пълномощно за употреба на власт. Те са избор за назначение на обществена позиция в интерес на гражданите. Решенията обаче трябва да започнат да се взимат от самите граждани, а не от малка група хора с определен личен интерес.
Истинската демокрация – директната, изисква това. Има го и в настоящата ни Конституция. В нея, например, трябва да влезе гарантирането на достоен човешки живот чрез споделяне на националния доход. Народът, ако реши, може и да преучреди държавата, суверенът има учредителната власт за това, но има и по-лесен начин да се постигне баланс в обществото и националният идеал отново да придобие смисъл и образ. Един от тези начини е на 6-ти ноември българските граждани да поставят първата тухла в градежа на истинската промяна като гласуват за нови лица, които след това ще довършат започнатото.
.
