Независимостта на България е провъзгласена с Манифест към българския народ на 22 септември 1908 г. в църквата „Св. Четиридесет мъченици“ в Търново. До тогава сме били трибутарното княжество, зависимо от Османската империя, на която сме били задължени да плащаме трибут – годишен васален данък.
Може ли човек да сътрудничи и да бъде независим – едновременно? (Този съществен въпрос се отнася и за държавите.)
И започнах да търся по света реципрочния-и-независим човек – Homo recipendence (от Homo reciprocans и Homo independence). Вече сме членове на евроатлантически общности и съюзи. Не виждам обаче евроатлантици, които да оценяват България като стойностна културно-историческа и все още романтично-патриархална и не-толкова-много-комерсиална част на света. Съмнявам се, че повечето от тях имат рецептори за това.
Ето някои въпроси, на които все още не са отговорили около 750 милиона, живеещи в Европа, и повече от 300 милиона – в САЩ. Има ли, както в „произход на видовете“ на Дарвин, реципрочен алтруизъм в „произход на обществата“? Стабилността и благоденствието на една страна подкрепят ли се от другите страни? Или егоцентризмът на Big brothers в Брюксел и Вашингтон преобладава над някои страни в Европейския съюз? Колко съпричастни и независими хора има на глава от населението в Европа и САЩ? Ще позволим ли дерогация (англ. derogation – унижение) – да не приемаме закони на Европейския съюз, които накърняват достойнството и независимостта ни? Осъзнаваме ли великия смисъл на saperе aude – да имаш кураж да си разумен, да си узрял да мислиш и действаш свободно и независимо? (Написано от Хораций през 20 г. пр. Хр. в неговото „Първо писмо“ – Epistularum liber primus.)
В съвременните общества има ли натрупана критична маса от сътрудничество-и-независимост, за да се изяви Homo recipendence? Еднаква ли е дефиницията за тези човешки изяви в съзнанието на хората от Запад и Изток? Кое доминира – сътрудничество или зависимост, алтруизъм или егоизъм, Homo recipendence или Homo economicus (консумиращия, егоистичния човек)?
Господа политици,
Сътрудничество, базирано на зависимост, е васалитет, а не независима държава. „Сътрудиничество и независимост правят силата“ е по-действащ и по-полезен девиз за България, отколкото „Съединението прави силата“ – още повече, че това е буквален превод на белгийския девиз L’Union fait la force.
Послеслов
„Нека не приемаме никакви финанси, хиляди и милиони за програми, в които да четем за съжителство, за присъствие, вместо за робска участ, продължила 5 века по българските землища и никога не изтрила от сърцата и душите ни идеала за национално обединение.“ – каза вицепрезидентът Маргарита Попова.
А МОН и ГЕРБ се радват на милионите долари, дадени НПО и чужди фондации. Не знаят ли, че „Който ни дава, той ще ни отнема“ – история, култура, независимост… (перифраза на „Който ни освободи, той ще ни и пороби“).
Търсенето на Homo recipendence продължава.
Д-р Георги Чалдъков
