...Спи, Дяконе! Не се събуждай!
Добре си там под тази черна пръст.
Завиждам ти за туй, че не дочака
мечтите си, разпънати на кръст…
Златина Великова
.
Оттатък, Василе, навярно оттатък
е твоята чиста и свята Република.
А тука химерно животът й кратък
ни гледа през теб от портрети и рубрики.
Оттатък, Василе, оттатък чертата
навярно живеят без цар и васали.
При нас на бесилката още се мята
душата ти чиста. И вече едва ли
ще бъдем народ. И висят въпросителни.
Изписа ги четири. Станаха много.
Отхапва животът на всички от дните ни
и ден подир ден се смалява пред Бога.
Притихвам, Василе, когато се кръстя
и моля за твоята свята република.
Но още ме гледа в очите поп Кръстю
от псевдонарода, превърнал се в публика,
готова на бис да издига бесилки
и всеки Васил светлорус да обесва.
Оттатък, Василе! Оттатък мътилката.
Там чак след смъртта си живота ще честваме.
Николай Дялков
––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––-
Николай Дялков е роден през 1963 г. в Тополовград, където живее и днес. Машинен инженер и юрист по образование. Работил е като офицер в системата на МВР, в момента е пенсионер. Председател е на Клуба на поетите и писателите към читалище „Св. св. Кирил и Методий – 1894” в родния си град. Издал е стихосбирките „Настояще от спомени”, „Постой, Любов”, „И понеже рисувах слънца”, „Адресна регистрация: бежанец”, „Нагазване в женски води” и „Шлифер, облечен на голо“. Негови стихове са звучали в „Нощен Хоризонт” по БНР, публикувани са в редица регионални вестници и списания, както и в националния печат. Стиховете му са превеждани на руски и сръбски езици. Участвал е със свои творби в много национални и международни сборници и алманаси. За четири години има 30 награди от национални и международни поетични конкурси, между които осем спечелени конкурса, шест втори места, едно трето място, а останалите – специални и други награди. Бил е председател на жури на национален поетичен конкурс, както и редактор на книга на друг автор, Ивелина Цветкова.
