Цветя, медно менче, знаменцата-трибагреници, питка с шарена сол и портретите на св. Кирил и св. Методий. Бие първият училищен звънец за среща на новите ни първокласници в Българското училище към Посолството на България в Лондон.
15 септември 2016 година!
Отново сме в голямата зала на нашия дом – Българското посолство. Под венец от цветя на сцената пред родителите и гостите преминава редичката на порасналите наши азбукарчета. До вчера те се учеха прилежно в малката ни предучилищна група на г-жа Невяна Анастасова. И днес, в стройна редичка със знаменосец най-отпред, развели знаменцата на България, усмихнати се строяват, за да се превърнат от тази минута официално в големи хора: ПЪРВОКЛАСНИЦИ! Звучи химна на училището ни и за пореден път припяваме текста, написан от нашата госпожа Здравка Момчева, преподавател в гимназията:
„Училище на словото ни свято,
на майчината реч и любовта!“
Такова ни е училището – свято, майчино! Г-жа Анастасова ми предава своите възпитаници и ме уверява, че са изключителни. Умни, добри, красиви. Ми то се вижда! Как хубаво ни изпяха и песничката за детенцето любаво, после песента с българската азбука (вече си я знаят-буквеницата наша), че и рецитираха „Бяла спретната къщурка“. А след това малкият цигулар Теодор ни поздрави с едно истинско танго.
От името на посланик Константин Димитров приветствие поднесе г-жа Теофана Крайнина – зам.-посланик. Тук са и другите наши приятели и помощници – дипломатите: г-жа Мария Ангелиева – консул и председател на училищното ни настоятелство и г-н Светозар Димитров от политическа секция, отговарящ за културата и образованието.
Нашите тържества не са много официозни. Те са си детски нежни празници, на които се шегуваме и веселим. Че за къде сме без усмивки и закачки?
Но и сериозната работа си я вършим както си му е ред. Затова посрещаме нашите възпитаници с погача, но този път не с мед, а със солчица. Защото от сега нататък ученето ще е по-сериозно, може би и малко по-соленичко. Но така се расте, така се постига желаното.
Отправяме подред нашите поздрави към децата и родителите. Аз ги уверявам, че до Нова година всички ще четат и пишат, г-жа Момчева им пожелава на добър час и казва, че ще ги чака да пораснат и да станат нейни гимназисти, г-жа Елена Роблес – хореограф и помощник – учител в 1-ви и 2-ри клас им споделя, че и нейните деца преди много години са научили и буквите, и езика ни в нашето училище, д-р Валентина Александорва – преподавател по история, им помагаше в предучилищната група Азбукарче и за малко се разделя с тях, но в 3-ти клас ще ги посрещне отново и заедно ще учат историята на България.
Днес, на нашия празник, липсваше само нашата кака Деси – преподавателят ни по народни песни и ръководител на Лондонския български хор Десислава Стефанова. Но тя има сериозна причина да отсъства: заедно със своя хор, тя в момента е в България, за да изнесе прекрасни концерти с невероятния световноизвестен палав цигулар, изпълнител на класическа музика и джаз – Найджъл Кенеди!
И знаете ли кое е най-хубавото в днешния 15-ти септември (освен децата и усмивките им)? Това, че всички родители идват и казват: „Тръпнем да дойдем на нашия си празник. В английските училища няма нищо такова. И вълнение там няма“.
А тук, в нашата си лондонска България, е друго – обичаме, творим и вървим: деца, родители, учители, настоятели, дарители и покровители. И си пеем нашия училищен химн с гордост:
„Далечна и обичана Родино,
душата ти ще носим в песента.
Със теб вървим напред, за да ни има.
И пазим на предците паметта!“
Снежина Мечева
директор на Българското училище към Посолството в Лондон,
говорител на АБУЧ
