.
Ще се срещнем изгубени в тихия край на гората.
Там, където тревата поглъща копринено стъпките.
И където, стаена във крехкото на стъбълцата,
пролетта ще ни хване във своята цветна прегръдка.
Ще се срещнем, и ето – от нас ще се вдигне тъмата,
ярко слънце от болната сивкава кръв ще отнеме.
Само ти, само аз… и зеленият пулс на земята
по пътеки отдавна напуснали прага на времето.
А когато замлъкне безредната глъчка на хората
– тези викове, дето прояждат със болка всемира,
тишината без никакви думи ще ни проговори
и най-първата, тихата тайна ще ни открие.
Ще прошепне, че ти си сърцето, а аз съм душата,
че ръката е моя, но твои са нежните пръсти
и когато пропадам на дъното, уж безвъзвратно,
ти си моята бездна, но също – през бездната стълба.
Ще говори така със онази мелодия древна
сътворила света, наредила звездите небесни.
И ще стихнем. А думите в нас до една непотребни
в онемелия край на гората ще станат на песен.
Невена Стоянова
–––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––
Невена Стоянова е родена през 1976 г. в гр. Силистра. От 1994 г. живее във Велико Търново. През 1999 г. завършва Френска филология във ВТУ „Св. св. Кирил и Методий“, където от 2002 г. работи като преподавател по съвременен френски език. Доктор по общо и сравнително езикознание, с интереси в области като лексикална семантика, психолингвистика и философия на езика. Автор на редица публикации, доклади и учебни помагала по френски език. От 2013 г. е и доброволец към фондация „Човешката библиотека“, където помага при подбора, редакцията и популяризирането на преводна и нова българска литература. Още творби на Невена Стоянова могат да се видят в Liternet и ХуЛите.
.
