Правителството като ученик

Разбира се, че с Турция трябва да поддържаме добри отношения. Търсенето на Анкара за разговори е разумно. От тези разговори става все по-ясно, че Ердоган иска да изнуди ЕС. Не само това. Прозират и други намерения.

За мен е пълна мистерия:

1. Защо ОГРАДАТА на българо-турската граница още не е построена? Преди седмица трябваще да бъде завършена до края на тази седмица. Сега пак остава една седмица… Как стои въпросът за свързване на гръцката и нашата ограда?

2. Защо беше отказано сътрудничество с Вишеградската четворка за охрана на тази граница?

3. Защо се загърби готовността на Австрия да помогне при охрана на границата?

4. Защо се отказа сътрудничество със Сърбия при охрана на границата?

5. Защо се разчита на Турция „да не пуска“ бежанци, а не на европейските партньори, предлагащи „да не минават“ бежанци?

6. Толкова ли е трудно да се види провала на политиката на Меркел?

7. Защо не се вижда объркването в Брюксел и последствията от това?

Отговорът на въпросите води до извода, че външно-политическите виждания са на равнището на добрия ученик. Ученикът се съобразява с всички учители и се бори за отлична оценка при всеки от тях. Този модел на поведение е подходящ за чиновник. Слушаш началството и напредваш. Но докато за ученика и чиновника моделът е успешен, такъв мотел за правителство е пагубен за държавата.

Петко Симеонов