На 31 август 2016 г. се провежда заседание на Комисията по политиките за българите в чужбина /КПБЧ/, с точка първа от дневния ред „Проблеми, свързани с разкриването на изборни секции за българските граждани, живеещи извън Република България“. На заседанието присъстват представителите на Външно министерство Василий Такев, Иларион Иларионов и Милена Узунова, и всички членове на Комисията, които са 18. На заседанието няма представители на организации на българите зад граница, но постоянният секретар на МВнР и председател на работната група за провеждането на избори в чужбина Василий Такев казва в едно от своите изказвания, че предният ден е имал срещи с „представители на обществените съвети на българите в чужбина – Стефан Манов, и кръгът около него“.
Обществени съвети на българите в чужбина няма, впрочем, още избрани и създадени, за което вина има и Външно министерство. Има Временни обществени съвети на българите в чужбина. И тези временни съвети бяха създадени с уговорката, че не могат да представляват диаспората и ще работят за създаването на редовни, изборни Обществени съвети на българите в чужбина във всички страни, където има български дипломатически представителства. Искания и предложения за избори на Обществени съвети на българите в чужбина са били правени неведнъж. Последното такова предложение, което бе отправено към Външно министерство, бе за за пилотни избори в няколко страни и консулски огръзи, които да се проведат заедно с националния референдум за електронното гласуване, иницииран от президента Плевнелиев. МВнР не направи необходимото за провеждането на такива избори, като се оправда, от една страна, с разединение сред българските общности в чужбина и с една подписка против тези избори, изпратена от български граждани, най-вече от Гърция и от Крит, където такива пилотни избори не бяха предвидени в това предложение. От друга, законовият текст, който дава възможност за такива избори, и който съществува в Закона за българите, живеещи извън Р. България, приет още през 2000 г., бе изтълкуван от Външно като пожелателен, не като задължилен.
Проведеното на 31 август т.г. заседание на КПБЧ, на което се обсъждат проблемите при разкриването на изборни секции в чужбина, не е първото по ред. Такова имаше и на 26 май т.г. (вж. тук). То се проведе във връзка с промените в изборното законодателство, които орязаха правата за гласуване на българите в чужбина, въведени в Изборния кодекс по ициатива на Патриотичния фронт, и с които ГЕРБ се съгласи. Това второ заседание по темата трябваще да се проведе преди края на предишната парламентарна сесия, но не се състоя тогава. На заседанието, проведено на 31 август, става дума за изборните секции в Германия, Турция, Сърбия, Македония и други страни. Изнасят се някои данни за гласуването в някои страни на предишни избори. Ръководителят на работната група във Външно за провеждането на изборите в чужбина Василий Такев предлага офисите на постоянните представителства на България в международни организации, каквито има м Ню Йорк, Женева, Виена, Страсбург, Париж, да се използват също за отварянето на изборни секции. Г-н Такев информира депутатите, че в МВнР със заповед на министъра е „формирана и вече работи добре композирана, с пълноценен ресурс от гледна точка на състава на комисията работна група“. Той казва също, че е останал с впечатлението, че „от Централната избирателна комисия още не е изяснен въпросът колко секционни избирателни комисии могат да се откриват в дипломатическите консулски представителства, колко урни може да има вътре“. По отношение на това, че според последните промени в Изборния кодекс за изборните секции в чужбина, има случаи, когато посланикът ще трябва да решава, Василий Такев казва:
„Задават се, но по хронограмата, която е създадена, ще бъдат решавани заедно с Централната избирателна комисия. За мен проблемите са два. Единият е принципен и е хубаво да обмислите това, защото вие сте законодателят. В бъдеще тази новация с 35 секционни избирателни комисии само от държава, първото, което ми идва при скромния ми 40-годишен опит в тази служба, е Турция, разбира се. Какво правим, ако имаме подадени съгласно закона, повече от 60 заявления в 50 населени места? Това е дадено като дискреция на посланика, на ръководителя на дипломатическото представителство в Турция – да реши в кои. Както и да го гледате, винаги той ще бъде в конфликт, защото той няма дозиметър. Критериите, които са посочени в Избирателния кодекс общо взето са общи и те не могат прецизно да установят. От тези примерно 50, защо в тези 35 трябва да бъдат открити?
Ако примерно в еди-кой си град са подадени 120, а в другия – 72. В този, където са 72 пък има по-голяма българска общност. Има примерно, знае се, 5 хиляди български граждани, а в другия има 2 000, но са подадени 120. Кой критерий в съзнанието на посланика ще превалира, за да реши, че ще бъде мястото „Х“, вместо мястото „У“ на базата на еди-кой си критерий. Той винаги ще бъде атакуем.
Казвам това не от егоистична гледна точка, онова, което засяга волята и професионалната култура на един ръководител на дипломатическо или консулско представителство, защото тези места ще бъдат малко, но ще ги има и ще създадат, естествено, определено напрежение. Той ще обере този луфт от посткоментари: защо тук, а не там? Тоест това са обективни неща, които няма да зависят нито от волята, нито от познанията на посланика за страната. Те винаги ще бъдат атакуеми, защото критериите в Избирателния кодекс са общи и те по никакъв начин не дават ясния мандат на ръководителя на представителството да реши еднозначно: от тези 50 ще бъдат тези 35 поради това и това. Това му е предоставено, той ще го направи.
Страхувам се обаче, че ще се стигне до онази класическа парадигма на съда, когато може да имаш всички аргументи, но да липсва мотива и поради липсата на мотива съдът да отхвърли исковата молба.
В този смисъл ще има неща, които честно искам да кажа пред Вас, защото Вие сте, които правите правилата в законите, че се нуждае, от гледна точка на добрата практика, явно и от прецизиране, защото процесът няма да бъде дискредитиран, но ще се създаде определено напрежение, както винаги го има в избирателен процес.“
Още един цитат от казаното от Василий Такев на заседанието:
„Указанието, което е дадено до посланиците и нотите, които имаме и които посолствата са връчили, е за организация в дипломатическите и консулските представителства, извън дипломатическите консулски представителства, съгласие на местната държава да бъдат проведени избори извън, без да се посочва къде. От което произтича, както в началото казах, проблем в някои държави, които имат законодателна уредба, изискваща в предварителен план в определен срок да се дадат, когато се иска разрешението, заедно с разрешението и место-адресите на секционните избирателни комисии. Ние не можем да го направим, защото нашият закон прехвърля това пък 25 дни преди провеждането на изборите. Обективно е невъзможно да се случи.
Аз какво да правя? Лош закон, но е закон. Немски закон, така го изисква. В Нова Зеландия – също, Канада – също. Тоест има страни, където това е по-прецизно, съобразно тяхната законодателна, избирателна култура са го установили и са казали: при избори на чужда държава на територията на нашата държава така и така, при тези условия се дава разрешение. Те не го искат в отговор на нашите грами.“
В свое изказване членът на Комисията от РБ Борис Станимиров предлага:
„Статистиката от предишните избори, при предишния законов режим, който беше по-либерален, показа един значителен ръст на желаещите да гласуват и на гласувалите българи и то в много по-голяма степен в Западна Европа и в Северна Америка, отколкото примерно в Турция. Затова смятам, че този критерии, а именно къде на предишните избори е имало нови заявления и са открити секции и съответно броят на гласувалите в тези секции може да бъде една съвсем легитимна отправна точка, когато българските дипломати трябва да вземат подобно решение. Което в голяма степен им дава възможност за обективна преценка, за да не могат да бъдат атакувани в предпочитания. Има много ясна статистика за това, още повече че считам, че трябва да насърчим като държава, колкото може, българите, които са се включили на последните избори в изборния процес, да останат активни избиратели.“
Председателят на Комисията Стефан Кенов заявява:
„Поискахме това изслушване от Министерството на външните работи и поканата ни към министъра на външните работи именно във връзка с това, че преди провеждането на изборите имаше достатъчно време. Знаем, че това заседание беше насрочено за преди месец, и възможността и ние като Комисия, и Вие като министерство да отстраним именно такива недоуточнени неща при предходни избори – непозволяване от страна на правителството на Сърбия и Македония за разкриване на секции и така нататък.
Виждам, че това, което сте направили към момента, е достатъчно като започната работа и в рамките на законовите срокове и изисквания, които самите ние сме поставили с последния Изборен кодекс има възможност наистина да бъдат проведени избори, до които максимален брой хора да имат възможността да изпълнят конституционното си право и задължение.
Оттук насетне, както предложи и колегата Миков, ще изпратя стенограмата от заседанието и до Централната избирателна комисия и ще ги помоля да информират своевременно нашата Комисия какво се случва и какви са текущите проблеми.
Въпреки желанието на по-голямата част от Народното събрание и приетият текст за бъдещото електронно дистанционно гласуване, ние трябва да осигурим възможността по стария конвенционален начин на колкото се може повече българи да упражнят правото си на глас. Смятам, че това е и желанието на всички колеги.“
Следва целият текст на стенограмата от това заседание на КПБЧ, която е публикувана в сайта на НС.
ПРОТОКОЛ
№ 12
На 31 август 2016 г. от 15.45 ч. се проведе редовно заседание на Комисията по политиките за българите в чужбина при следния
ДНЕВЕН РЕД:
1. Проблеми, свързани с разкриването на изборни секции за българските граждани, живеещи извън Република България.
2. Разни.
На заседанието присъстваха:
От Министерството на външните работи:
Иларион Иларионов – съветник; Василий Такев – постоянен секретар на МВнР и председател на работната група за провеждането на избори в чужбина; Милена Узунова – началник отдел „Процесуално представителство“ към Правна дирекция в МВнР.
Заседанието беше открито в 15.45 ч. и ръководено от Стефан Кенов – председател на Комисията по политиките за българите в чужбина.
ПРЕДС. СТЕФАН КЕНОВ: Здравейте, колеги!
Днес на нашето заседание, което беше обявено за последната седмица на предходната сесия, но беше отложено по обективни причини – удължаване на заседанията, присъстват:
От Министерството на външните работи: господин Иларион Иларионов – съветник на министъра на външните работи; господин Василий Такев – постоянен секретар на МВнР и председател на работната група за провеждането на избори в чужбина; госпожа Милена Узунова – началник отдел „Процесуално представителство“ към Правна дирекция в МВнР, и парламентарният секретар – видях я преди малко, но явно е излязла.
За днешното заседание предлагам следния:
ДНЕВЕН РЕД:
1. Проблеми, свързани с разкриването на изборни секции за българските граждани, живеещи извън Република България.
2. Разни.
Други предложения имате ли за дневен ред?
Ако няма, моля да гласувате.
Който е съгласен с така предложения дневен ред, моля да гласува.
Единодушно се приема.
МИХАИЛ МИКОВ: Критският въпрос днес ли ще го гледаме, или той е само за сведение?
ПРЕДС. СТЕФАН КЕНОВ: Председателят на Сдружението идва на няколко пъти, чувал съм се с него. Имаше възможност днес да присъства, но в последния момент му е излязло някакво забавяне. Няма го, така че днес няма разглеждаме този въпрос.
За колегите, които не са присъствали на това заседание, идеята беше, оплаквания от проблеми, свързани с разкриването на секции в други държави, които не идват от нашата държава или от Външно министерство, а от съответната държава. Затова помолихме от Външно министерство да ни предоставят информация какви проблеми са възникнали досега и евентуално какво можем да направим в следващите месеци преди президентските избори, за да коригираме тези eвентуални проблеми.
От Външно министерство?
Господин Такев, заповядайте.
ВАСИЛИЙ ТАКЕВ: Благодаря, господин Председател.
Вие най-добре, като законодател, имам предвид Народното събрание, защото работата Ви не е имагинерна, тя е реална, свързана с реални решения. Вие най-добре знаете, че с последните промени в Избирателния кодекс се нарушиха някои баланси, които преди това бяха създадени и от гледна точка на правилата, и от гледна точка на добрата практика, да я наречем. Тоест в един момент – не се оплакваме от това, но от Външно министерство констатираме доста от тежестите по процедурата за подготовка и реализиране на изборите – тежестите се увеличиха.
Някои от проблемите във връзка с тези промени сигурно ще породят и практически издръжки – пасиви, в работата ни чрез дипломатическите и консулските представителства и постоянните представителства към международните организации. В течение на работата, в чисто текущ план, те ще бъдат преодолявани, естествено.
Други отсега може да бъдат прогнозируеми и те са обективни. Мисля, че службата има ресурс да се справи. Сигурно ще бъде нервно в последния момент да се съгласуват с Централната избирателна комисия отделните действия и реакции по отделните проблеми, които тепърва, казвам, евентуално ще се появяват във връзка с така наложените промени.
Основно. Има обективни, които не са констатирани сега, а от предишни избори и те идват от нормалната колизия между нашия закон и това, че действията, които законът разпорежда, трябва да се провеждат на територията на друга държава.
Всички знаете, че юрисдикцията на приемащата държава е предопределяща по правилата за организация на избори, тоест те налагат някаква рамка и ние с нашия закон не може да я преодолеем. Няма екстериториалност в българския закон.
Давам характерния пример, който може би много от Вас знаят, част от досието за правене на избори в чужбина е Германия примерно. Конкретна издръжка – тя е във времето. Германският закон изисква държавата, която ще организира, на която и ще й се даде разрешение за организиране на избори на нейна територия, да уведоми два месеца преди провеждането на изборите за точния место-адрес на секционните избирателни комисии.
Нашият закон прави това 25 дни преди провеждането на изборите. Тогава ЦИК взима решение къде ще се открият извън дипломатическите представителства – секционни избирателни комисии. Разбирате сами, че ние не може да преодолеем изискването на немския закон.
Тези дни въпросът вече придобива критична стойност. Посланикът ни в Германия препраща искането с нота на немското Федерално министерство, преди да даде разрешението да знае къде ще бъдат открити секционните избирателни комисии. Това излиза извън дискрецията и на ЦИК по простата причина, че той не прилага немския закон, прилага българския закон. Затова примерно тук е възможна, и така е правено в последните избори, гъвкавост от страна на Министерството на външните работи.
Вчера дадох указание на посланика ни в Германия с нота да поиска разрешението на германската държава да се открият секции и в офисите на почетните консули на Република България в Германия, и в посочените от така наречените „обществени съвети“ на българите в чужбина – 18 места, за разкриване на секционни избирателни комисии. Считаме, че това няма да наруши баланса на диалога ни с ЦИК, нито установените правила за комуникация, защото може по всяко време, ако няма до 60 заявления за откриване извън дипломатическите и консулските представителства да овладеем положението с отказ да откриваме в тези. Имаме достатъчно време.
Ако просрочим обаче тези два месеца, както се е случвало при предишни избори, и предоставим искане пред немската страна за откриване на допълнителни секции, където има 60 подадени заявления, сто процентово, както се е случвало по-рано, ще ни се откаже.
По предварителен план, това, което е установено от българската общност, са заявени тези 18 места. Към тях прибавяме офисите на почетните консули – това е нов момент. Затова предлагаме на ЦИК с изрично писмо те да бъдат поставени в една линия с дипломатическите и консулските представителства, да бъдат добавени постоянните представителства на Република България към международните организации, защото Законът за изборите урежда една материя, а специалният закон – Законът за дипломатическата служба, е този, който определя кои са официалните представителства на Република България. Не знам защо ЦИК е решила, че дипломатическите и консулските изчерпват тази листа. Законът за ВИП-службата и практиката на българската държава разграничава и определя три вида официални представителства – дипломатическите, консулските и представителствата на Република България към международните организации.
От формална гледна точка хубаво е ЦИК във всичките си решения и документи да ги включи, защото те са много важен резерв след промените. В Ню Йорк, Женева, Виена, Страсбург, Париж – това са офиси, които може да бъдат използвани за разполагане на избирателни секции, да разтоварят малко посолствата в местата, където дипломатическите представителства съществуват.
Ще предложим на ЦИК да се добавят, на първа линия към дипломатически и консулски представителства и представителствата на Република България към международните организации, където имаме явни, категорични съображения от формален и практически характер и офисите на почетните консули на Република България в страните, в които законът позволява и практиката го припознава. Такива страни са примерно Германия, Франция, Канада, където ние може да имаме практически интерес да се възползваме от тази законова възможност и от тази практическа възможност.
Хубаво е да влиза по-категорично в мисленето около организацията на избори в чужбина като възможност, която в юридически и формален характер е санкционирана, и офисите на почетните консули на Република България, но само в държавите, където законът и практиката го припознават.
Това е единият от проблемите не само в Германия, да кажем, и в Нова Зеландия и другаде се изисква предварително да се посочат местонахождението, место-адресите на секционните избирателни комисии преди да се получи разрешението. Това не произтича, пак казвам, от нашата воля или практика, това произтича от волята и практиката на приемащите държави.
Знаете, че в голяма част от държавите режимът е уведомителен. Съгласно писмо на Централната избирателна комисия ние сме започнали съвместна работа от началото на месец август – 4 август, ЦИК поиска от министъра на външните работи да получи обратна информация чрез дипломатическите и консулски представителства на Република България в чужбина – писмен отговор от приемащата държава, независимо какъв е режимът – разрешителен или уведомителен, спрямо искането ни за произвеждане на избори и на национален референдум.
Незабавно, още на 5 август, Министерството на външните работи е изпълнило това. Изпратило е указания до всички дипломатически представителства, които да поискат това съгласие не само от страната, в която са, но и от страните, в които са акредитирани, тоест в трети страни.
Това е направено, вече започват да идват отговорите. Не са така масирани, но вече имаме предварителна таблица, която сме изпратили на Централната избирателна комисия. Непрекъснато тя ще бъде актуализирана и ЦИК ще бъде информирана по динамиката на отговорите и това, което става страна по страна.
Вчера имах четиричасова среща с представители на обществените съвети на българите в чужбина – Стефан Манов, и кръгът около него. Срещата излезе много продуктивна накрая.
Независимо от цялото натоварване от проблеми от вторичен и третичен характер, включително, всичко беше покрито достатъчно плътно в разговор. Има и неща, които ще бъдат полезни като институционално поведение. Важното е, че няма изкуствено създадени проблеми, синтетично формулирани. Да, има според тях неща, които могат да създадат критична маса по време на изборите. Това е нормално. В крайна сметка нито законът, нито институционалната практика може перфектно да покрие чисто превантивно всички възможни ситуации особено след направени промени в закона.
Голямата част от притесненията идва от това, че в някои избирателни райони, да ги наречем „градове“, в които има сериозна компактна българска маса може да се получат проблеми със струпването, поради това че не са разграничени и няма яснота по секционните избирателни комисии в дипломатическите или консулските представителства. Класическият пример е Лондон.
Заявленията ще се подават и това е нормалното мислене, автоматичното мислене на българина, живеещ в чужбина. Той идентифицира държавата първосигнално с посолството, с консулството и там отива и подава заявлението. Това го формира в избирателния списък на посолството, докато могат да се разкрият примерно 5-6 секции в голям Лондон, и на други места, и да не се получи евентуално струпване в посолството.
Оставам с впечатлението, че от Централната избирателна комисия още не е изяснен въпросът колко секционни избирателни комисии могат да се откриват в дипломатическите консулски представителства, колко урни може да има вътре. Това е вторичен, технологичен проблем, но той може евентуално да бъде решение на проблемите от този характер – имам предвид струпването на много хора и създаване на критично настроение.
Опитахме се вчера да погледнем и от другата страна, защото не можем да покрием всичко, не може да се обхване необхватното. От гледна точка на тяхното възприятие и контакти с българските общности по места, и всичко, което беше идентифицирано от тях, мисля, че може да бъде овладяно. В крайна сметка това е човешка дейност, някъде може да се получат недомислици или проблеми.
Във Външно министерство със заповед на министъра на външните работи беше формирана и вече работи добре композирана, с пълноценен ресурс от гледна точка на състава на комисията работна група.
Мисля, че ще успеем и в превантивен план да подготвим по-добре настройката на дипломатическата служба за нормално провеждане на изборите в чужбина.
Вторичен проблем, може да породи на място, проблемът е, че тази година изборите съвпаднаха с много голяма ротация, знаете, това е нормалното, ежегодно усилие за смяна на дипломатическия състав. Тази година се случи така, че преди четири години – мандатите са четиригодишни – изпращането е било по-усилено. Сега завършват мандатите и лятото трябва да се сменят голяма част от тях.
Като завеждащ консулските служби, които са най-натоварените практически в рамките на дипломатическите представителства с изборния процес, направих първи преглед, със завеждащите консулските служби и със самите служители в консулските служби, които се изпращат от Република България или са втори членове, първият също е сменен и вторият си занимава. Тоест обективно ще има физическа маса, която точно сега – август, септември, ще бъде сменена, ще влезе и в ритъма на работата, в изискванията на страната, на приемащата държава, с условията, контактите с различни органи на приемащата държава. Това да го нарека „дискомфорт“ от гледна точка на нашата подготовка.
Казвам честно, че е един от елементите, защото тази работа не е имагинерна, тя ще се прави по места от реални хора, с реална култура и с реален опит. Надявам се с другите колеги на място, които имат повече опит, и ръководителите на дипломатическите и консулски представителства, и мисиите към международните организации, това да бъде овладяно, да не създава сериозни проблеми.
Предполагам, че ще имате конкретни въпроси, защото при Вас идват и коментари, и позиции на български граждани от чужбина.
Да Ви кажа честно, това ми е първият работен ден, тоест вторият – от вчера съм на работа, имам и много други задължения и не съм навлязъл дълбоко в материята, нито пък и Министерството е започнало. Освен това указания и систематизиране на обратната информация от различните дипломатически мисии.
Не знам дали трябва да Ви го прочета – то е непълно. Това са 120 места, от които имаме отговори от около 40 държави. Другите вероятно са в течение за получаване на отговори от страните на пребиваване. Тоест засега тази справка не е толкова релевантна, защото не покрива голям масив от отговори.
Процесът в момента е съобразно хронограмата на Централната избирателна комисия и по двете писти – и за произвеждане на избори за президент и вицепрезидент, и за национален референдум.
Готов съм да отговоря, ако имате въпроси, коментари.
ПРЕДС. СТЕФАН КЕНОВ: Господин Миков, заповядайте.
МИХАИЛ МИКОВ: Благодаря, уважаеми господин Председател.
Уважаеми господин посланик! Благодарен съм Ви за това, което ни казахте и дано то да стигне до Централната избирателна комисия, защото очевидно спецификата за провеждане на избори в чужбина има много неща, които уж са по-маловажни на фона на броя гласуващи, но те са с големи политически измерения.
Конкретният ми въпрос: сигурно ще се затрудни работата и от едновременното провеждане на референдум. Навсякъде избори и референдум – разрешението и организацията е едно. Тоест Вие ни казахте за избори, а имате предвид и провеждането съвместно с тях на референдума.
Това само исках да си изясня, защото тази специфика също е важна и натоварваща, и очертава допълнително може би желание за участие в гласуването. Тя е някакъв мотивационен въпрос, който трябва да се има предвид.
Ако позволите и едно мнение. Господин Председател, да изпратите на Централната избирателна комисия може би Вие сте си в комуникация, но Централната избирателна комисия да знае, че ние като Комисия също се интересуваме от тези въпроси.
Мисля, че с промените в закона, тя поема по-голяма отговорност отпреди, макар че Вие като Външно министерство ще свършите работата. В Закона преди беше Министерският съвет, сега, мисля, че е Централната избирателна комисия, но това е формален въпрос. Вие си вървите по стария път и начин на организация.
Използвам случая още веднъж да Ви благодаря за информацията.
ПРЕДС. СТЕФАН КЕНОВ: Заповядайте за допълнителен коментар.
ВАСИЛИЙ ТАКЕВ: Да, за първи път това ще бъде прецедент. За първи път ще изпаднем в ситуация да произвеждаме два важни акта. И двата са политически, както и да бъдат погледнати, явно с огромна отговорност за службата. Да, имаме някои притеснения. Те са нормални, всеки избирателен процес винаги ще създаде някакви притеснения. Нямаме ресурс, винаги в последния момент се решават много от технологичните неща, защото те са, както всяка човешка дейност, функция на ресурс – материален, финансов, човешки.
Още не сме започнали сериозната и пипкава работа за организация на изпращане на хора от България в помощ на секционните избирателни комисии. Сложен е процесът. Имаме страни, където тази помощ е от критично значение, така че винаги да има представител на държавата в секционната избирателна комисия. Вие знаете много добре, това е не само политически, но и законодателен проблем, за да бъде приемлива продукцията на изборите.
Задават се, но по хронограмата, която е създадена, ще бъдат решавани заедно с Централната избирателна комисия. За мен проблемите са два. Единият е принципен и е хубаво да обмислите това, защото вие сте законодателят. В бъдеще тази новация с 35 секционни избирателни комисии само от държава, първото, което ми идва при скромния ми 40-годишен опит в тази служба, е Турция, разбира се. Какво правим, ако имаме подадени съгласно закона, повече от 60 заявления в 50 населени места? Това е дадено като дискреция на посланика, на ръководителя на дипломатическото представителство в Турция – да реши в кои. Както и да го гледате, винаги той ще бъде в конфликт, защото той няма дозиметър. Критериите, които са посочени в Избирателния кодекс общо взето са общи и те не могат прецизно да установят. От тези примерно 50, защо в тези 35 трябва да бъдат открити?
Ако примерно в еди-кой си град са подадени 120, а в другия – 72. В този, където са 72 пък има по-голяма българска общност. Има примерно, знае се, 5 хиляди български граждани, а в другия има 2 000, но са подадени 120. Кой критерий в съзнанието на посланика ще превалира, за да реши, че ще бъде мястото „Х“, вместо мястото „У“ на базата на еди-кой си критерий. Той винаги ще бъде атакуем.
Казвам това не от егоистична гледна точка, онова, което засяга волята и професионалната култура на един ръководител на дипломатическо или консулско представителство, защото тези места ще бъдат малко, но ще ги има и ще създадат, естествено, определено напрежение. Той ще обере този луфт от посткоментари: защо тук, а не там? Тоест това са обективни неща, които няма да зависят нито от волята, нито от познанията на посланика за страната. Те винаги ще бъдат атакуеми, защото критериите в Избирателния кодекс са общи и те по никакъв начин не дават ясния мандат на ръководителя на представителството да реши еднозначно: от тези 50 ще бъдат тези 35 поради това и това. Това му е предоставено, той ще го направи.
Страхувам се обаче, че ще се стигне до онази класическа парадигма на съда, когато може да имаш всички аргументи, но да липсва мотива и поради липсата на мотива съдът да отхвърли исковата молба.
В този смисъл ще има неща, които честно искам да кажа пред Вас, защото Вие сте, които правите правилата в законите, че се нуждае, от гледна точка на добрата практика, явно и от прецизиране, защото процесът няма да бъде дискредитиран, но ще се създаде определено напрежение, както винаги го има в избирателен процес, знаем го.
Не ми се иска дипломатическата служба, след като ще поема и физически, и психически, и ресурсно голяма част от тази сложна процедура, да отнася след това и някои пасиви и негативи от тази отговорност.
Това ми е директният и честен коментар.
ПРЕДС. СТЕФАН КЕНОВ: Господин Ангелов поиска думата.
ЮЛИАН АНГЕЛОВ: Господин Председател, дами и господа!
Това, което искам да попитам Външно министерство, е относно гласуването в Република Сърбия. В Република Македония не получихме никаква информация, при положение че на предишни избори е имало заявления за откриване на секции в Босилеград, в Цариброд, също така и в градове от Македония, различни от Скопие и Битоля, където има дипломатически представителства. Такива секции не са били разкрити. Чували сме отговора, че местните правителства решават дали да допуснат разкриване на допълнителни секции освен в дипломатическите представителства.
Интересно ни е да разберем повече подробности по какъв начин се водят разговори с Министерството на външните работи и в Сърбия, и в Македония от гледна точка на нашето Външно министерство. Защо България е като държава, която трябва да претендира, че има някакви лостове на влияние върху тези държави с оглед на това, че те имат определени европейски или някои от тях евроатлантически интереси? Защо българското Външно министерство не успява да настоява по-активно двете държави да разрешат, въпреки че те по законодателство допускат, ако тяхното правителство е съгласно, да има секции на други места освен в дипломатическите консулства?
ПРЕДС. СТЕФАН КЕНОВ: Заповядайте, господин Танев.
ДИМИТЪР ТАНЕВ: Благодаря, господин Председател.
Искам да допълня въпроса на колегата. В началото и като че ли и във Вашето изложение се измести темата пак около гласуването във Великобритания и гласуването в Турция може би защото там се вдигна повече шум.
Ще Ви цитирам грубо няколко цифри: от последните няколко избора във Великобритания са гласували между 15% и 17% от българите, които имат право на глас там и които пребивават там.
В Турция са гласували грубо около 25%, макар че е имало избори, в които е надвишавало и 30%. В Гърция пребивават над 250 хиляди българи, там са гласували грубо 2 %. Мога да Ви ги цитирам с брой секции и така нататък – има ги в справката от ЦИК.
В Македония по предварителна информация и пак грубо има около 75 хиляди души с право на глас, без местните избори, на всички останали – парламентарни, референдуми и така нататък.
В Македония са гласували по-малко от 1%. Проблемът за гласуването там е, не, че не са имали желание, а са откривани две секции – Битоля, основно и Скопие. Хората, които са предимно с български паспорти и с български наклонности, са разположени основно около границата.
За последните парламентарни избори работих по въпроса и съм в час, направиха се необходимият брой заявления, подадоха се за градовете Струмица, Щип, Кочен, Куманово и така нататък, там където основно са българските интереси. Охрид също.
Останах с впечатлението, че Външно министерство фиктивно, формално направи някакво запитване, получи отрицателен отговор и с това приключи дейността. Мисля, че в тези страни, където по вина на местните правителства не можем да осигурим възможност на нашите българи да гласуват, трябва да се вземат някакви други мерки.
Във Великобритания, в Турция – там основно законът реши нещата как да са: дали тези 35 секции ще удовлетворят, или няма да удовлетворят, това е друг въпрос. Тук имаме страни и българи, засегнати директно от това, че местните, съседните страни не искат да се отзоват или пък дипломатическите ни контакти не са на добро ниво или подходящи, за да осигурим възможността на българите да гласуват.
Можи би темата за днес беше провокирана точно от това нещо – да изкоментираме, и да видим как Външно министерство или въобще дипломатическите ни отношения с тези страни могат да осигурят възможност за гласуване на повече хора. Защото 0,5 – 0,7%, съгласете се, е много малко. Благодаря.
ПРЕДС. СТЕФАН КЕНОВ: Благодаря, колеги.
Господин Такев.
ВАСИЛИЙ ТАКЕВ: Благодаря.
Ще тръгна отзад напред. Във Вашия коментар се съдържаше и общата част на предизвикателството, за което вчера загубихме два часа с представителите на така наречените „обществените съвети“ на българите.
Коментар по тази тема. Аз нямам различия във Вашите тези в персонален план и като дипломат нямам. Не само ги разбирам, приемам ги.
Вчера имах много тежък разговор по темата: до каква степен преекспонирането на важността да се осигурят максимални условия, което винаги е пожелателно, не винаги сме в състояние да имаме ресурс това да стане. За участие в избирателния процес на българите в чужбина това е безспорно, пак казвам, това е функция на много обстоятелства и ресурсни възможности и трябва да бъде отстоявано.
Дадох примера: бях посланик в Испания, когато за три години пред очите ми от 15 хиляди станаха 275 хиляди в българската общност.
Помня 2005 г. и първите избори, когато станахме огромна общност. Много важно стана от политическа гледна точка да се работи с тези общности, защото имаше надежда, че ще носят сериозна добавена стойност за изборните резултати. Държавата в един момент ентусиазирано възприе тезата, изпрати сумати хора за предварителна работа, за да бъде организирано желанието на българите да влязат в това. За първи път! Предварително бяха изпратени хора, които да работят по големите общности, а те бяха към 50 места. Накрая, да, 33 секции. От 4 на 33 скочихме.
На пръв поглед е страхотно. Това означава, че има много по-висока култура и българинът се асоциира и иска да участва в държавните дела. Чудесно. Имаше 8 места, където имаше, тогава 20 заявления беше червената линия, за да се открие секция. Осигуриха се по 20 заявления, за да има формално основание. На изборите от тези 8, в две гласуваха само самите секции – 5 човека. Нищо, че има 20 заявления. В другите – 14, 12, 17, 11, и в крайна сметка гласуваха 1800 човека в цяла Испания от 275 хиляди.
Няма да Ви кажа, направих си изчислението сам. Това, което знам като финансово изражение какво се инвестира в това усилие на държавата от фиска. Сумата беше колосална. Казвам Ви, ако гласоподавателят не разбере – до стената, и автомата. Защото тук български глас излизаше тогава 1 лв. в изборите, там излизаше, да не Ви кажа. С три единици нагоре.
Зададох този въпрос и по това вчера доста сериозно говорих с представителите на българската общност. То е част от друг феномен. Разбира се, не е свързан с организацията, това за което Вие говорите – за участието на държавата, предоставянето на възможности, но то е част от цялата амалгама и парадигма – участие на българската общност.
Не е лесно. Никак не е лесно и не е само това – да бъде прекрасно организирано. Пак казвам, има неща по-дълбоки за ровене, няма да влизам, това е територия на Иван Хаджийски, къде се корени. Много е сложно с българската общност. Повярвайте ми, пет пъти съм бил посланик, работил съм в страни с най-големите български общности и имам представа как ферментираме и как узряваме за това.
Да, сега има страхотно младо поколение в интерес на истината и в интернет, времето с фейсбук, с друго те могат да правят това, което по-рано технологично не ставаше. Организират се, съгласуват, изразяват позиции.
Сърбия и Македония. Лесно ми е да кажа: вижте какво, в момента аз не се занимавам с външна политика, аз съм ръководител на дипломатическата служба, тоест мениджър. Занимавам се с бюджет, кадри, финанси, такива въпроси. По закон нямам правомощие и оперативно не се занимавам в момента с правеното на външна политика. Тя се прави от министър и заместник-министрите. Тоест нямам право, намирайки се в Народното събрание, сега да правя външнополитически коментари, защото парекселанс това, което говорите, е външнополитическа ситуация. Тя не е просто технологична организация на избори. Тя е свързана, естествено, с двустранните отношения и коментар на това.
Имам известна култура, не се страхувам, спокойно мога да говоря. Имам представа, защото следя цялата информация, кореспонденция между посолствата и ръководството на Министерството.
Първо, да Ви кажа конкретната ситуация. В Сърбия е поискано официално разрешение и в момента е дадено официално разрешение от Сърбия за две неща – Белград и Ниш. (Реплика от Юлиан Тодоров.)
Указанието, което е дадено до посланиците и нотите, които имаме и които посолствата са връчили, е за организация в дипломатическите и консулските представителства, извън дипломатическите консулски представителства, съгласие на местната държава да бъдат проведени избори извън, без да се посочва къде. От което произтича, както в началото казах, проблем в някои държави, които имат законодателна уредба, изискваща в предварителен план в определен срок да се дадат, когато се иска разрешението, заедно с разрешението и место-адресите на секционните избирателни комисии. Ние не можем да го направим, защото нашият закон прехвърля това пък 25 дни преди провеждането на изборите. Обективно е невъзможно да се случи.
Аз какво да правя? Лош закон, но е закон. Немски закон, така го изисква. В Нова Зеландия – също, Канада – също. Тоест има страни, където това е по-прецизно, съобразно тяхната законодателна, избирателна култура са го установили и са казали: при избори на чужда държава на територията на нашата държава така и така, при тези условия се дава разрешение. Те не го искат в отговор на нашите грами.
Ето, аз Ви казах, за Германия поех отговорността и го направих, за да осигуря тези условия да не става…
ДИМИТЪР ТАНЕВ: Значи има начин, така че….
ВАСИЛИЙ ТАКЕВ: Има. Всичките посолства, пак подчертавам, всичките са изискали в нотите не само в дипломатическите консулства и извън, са подчертали. Това са двете хипотези. Има ги.
Как отговаря приемащата държава? Нали разбирате, че ние не може да формираме. Ние може да заемем позиция и да започнем да я рушим, евентуално, но отговорът, който в момента е дошъл, е такъв: Белград и Ниш.
Убеден съм, че в отговор на този отговор ще бъдат дадени ясни политически инструкции до посолството в Белград как да работи, какво да изрази и как да се опита да разшири възможностите за провеждане на избори.
Аз лично утре ще говоря със съответния заместник министър да започне да се прави преглед. Пак Ви казвам, ето я таблицата, не са много още отговорите, но тези, които са дошли, където има нарушен български интерес, ще изискам от зам.-министрите веднага да започне работа за търсене на решение и максимален натиск върху приемаща държава.
В Македония също е дадено принципно разрешение, което тълкувайки нашата нота, петитума на нашата нота, би трябвало всичко, което сме поискали, принципно те да са се съгласили.
В таблицата е отбелязано, че Македония е разрешила, да.
Нямаме спецификация. Пак Ви казвам, ние не сме поискали конкретно. Ние сме поискали дипломатическите и консулските представителства на Република България в Македония, както и извън тях. Това е общата формулировка, която законът и Централната избирателна комисия в момента в указанието дава като указание на Външно министерство. Ние го изпълняваме.
Единствено в страни, където искат предварително, в определен срок место-адреси, работим по тази хипотеза и тя е на моя отговорност, без да съм го съгласувал с Централната избирателна комисия. Мисля, че това не създава проблеми нито от политически, нито от институционален характер, просто подсигуряваме, тъй като местният закон нарушава другите възможности отсега възможността да се проведат избори на повече места.
Поемам лично ангажимента максимално ускорено, максимално предметно да се дадат указания и да се започне работа и в Белград, и в Скопие за осигуряване на повече възможности за организиране на секционни избирателни комисии. Това вече е политическа работа и тя ще бъде поета от съответния ресорен зам.-министър и посланика в съответната държава.
Като отговор на Вашия коментар поемам този ангажимент, защото той е абсолютно логичен и следва да бъде мотивиран и ние работим в същата посока. Нямаме различия.
ПРЕДС. СТЕФАН КЕНОВ: Господин Станимиров.
БОРИС СТАНИМИРОВ: Благодаря, господин Председател.
Уважаеми колеги, уважаеми посланик Такев, уважаеми гости!
Действително много съжалявам за ограничението от 35 секции. От самото начало бяхме против него, защото считаме, че българската диаспора в чужбина трябва да се третира като интегрална част от българската нация – достатъчно българи живеят извън границите.
Така или иначе това вече е закон, и както сам отбелязахте, има предпоставки нашите дипломатически представители да се изправят пред трудната ситуация да трябва да избират едно или друго място, което да предпочетат като мястото на провеждане на избори.
Статистиката от предишните избори, при предишния законов режим, който беше по-либерален, показа един значителен ръст на желаещите да гласуват и на гласувалите българи и то в много по-голяма степен в Западна Европа и в Северна Америка, отколкото примерно в Турция. Затова смятам, че този критерии, а именно къде на предишните избори е имало нови заявления и са открити секции и съответно броят на гласувалите в тези секции може да бъде една съвсем легитимна отправна точка, когато българските дипломати трябва да вземат подобно решение. Което в голяма степен им дава възможност за обективна преценка, за да не могат да бъдат атакувани в предпочитания. Има много ясна статистика за това, още повече че считам, че трябва да насърчим като държава, колкото може, българите, които са се включили на последните избори в изборния процес да останат активни избиратели.
ПРЕДС. СТЕФАН КЕНОВ: Господин Такев.
ВАСИЛИЙ ТАКЕВ: Само един коментар. Освен това, което беше поискано от ЦИК в изпълнение на избирателния кодекс, в началото на 5 август от Външно министерство, което ние изпълнихме незабавно, информирах Ви, вече получаваме обратната информация с искането на съгласие на приемащите държави.
Поискахме отделно с окръжна ГРАО до всички ръководители да дадат прогнозни оценки на базата на натрупания емперичен опит, познания какво очакват като избирателна активност и колко секции могат да бъдат образувани, без това да ангажира ръководителите. Просто предварителен план и ние да се ориентираме. Естествено, това може да бъде нарушено, да се окаже след изборите.
За Ваша информация засега в три страни се прогнозират откриването на максимума 35 секции – САЩ, Испания и Турция. Това е за Ваша информация.
ПРЕДС. СТЕФАН КЕНОВ: Колеги, други въпроси, становища?
Ако може да обобщя накрая. Наистина това изслушване беше продиктувано именно от сигнали за държавите, в които живеят много българи, а в крайна сметка се вижда, че процентното съотношение на броя гласуващи е много минимално – под един процент. Това са Република Македония и Република Сърбия.
Поискахме това изслушване от Министерството на външните работи и поканата ни към министъра на външните работи именно във връзка с това, че преди провеждането на изборите имаше достатъчно време. Знаем, че това заседание беше насрочено за преди месец, и възможността и ние като Комисия, и Вие като министерство да отстраним именно такива недоуточнени неща при предходни избори – непозволяване от страна на правителството на Сърбия и Македония за разкриване на секции и така нататък.
Виждам, че това, което сте направили към момента, е достатъчно като започната работа и в рамките на законовите срокове и изисквания, които самите ние сме поставили с последния Изборен кодекс има възможност наистина да бъдат проведени избори, до които максимален брой хора да имат възможността да изпълнят конституционното си право и задължение.
Оттук насетне, както предложи и колегата Миков, ще изпратя стенограмата от заседанието и до Централната избирателна комисия и ще ги помоля да информират своевременно нашата Комисия какво се случва и какви са текущите проблеми.
Въпреки желанието на по-голямата част от Народното събрание и приетият текст за бъдещото електронно дистанционно гласуване ние трябва да осигурим възможността по стария конвенционален начин на колкото се може повече българи да упражнят правото си на глас. Смятам, че това е и желанието на всички колеги.
Благодаря за това, което правите във Външно министерство към момента и се надявам наистина това, което сте започнали, да доведе до добър край, с по-добри резултати от тези, които са били през предходните години.
Колеги, някакви други коментари?
Господин Такев.
ВАСИЛИЙ ТАКЕВ: Защо да не помислим след изборите, когато има достатъчно време да се систематизира и обобщи това, което ще се случи, да направим пак среща и там да извадите тези политически моменти, които са много важни, за да може и политически да бъдат осъзнати, защото Вие сте тези, които формирате външната политика на държавата. Изпълнителната власт – Министерският съвет я осъществява. И технологичните, защото рано или късно те пак ще опрат до Вас, когато работите върху този свод от правилата, наречени „Избирателен кодекс“.
Външно министерство ще има много наблюдения. Кой ще ги има? Ще ги има и систематизира не в насипно състояние, систематизирани – Външно министерство, защото то организира изборите в чужбина. Всичко ще пада като информация при него. Може би ще бъде полезно и за Вас, и за нас.
ПРЕДС. СТЕФАН КЕНОВ: Поемам ангажимент след провеждане на президентските избори едно заседание и с Външно министерство, и Централната избирателна комисия да поканим, за да видим какви са резултатите и дали се е подобрила работата и възможността. Защото това е миналото. Колкото повече хора да имат възможност да участват пряко в изборите за президент, Народно събрание, европейски парламент и така нататък.
Благодаря Ви, колеги.
До следващото заседание!
(Закрито в 16,45 ч.)
