Върховният касационен съд на Р. България ще решава след няколко дни един от правна гледна точка съвсем ясен казус – а именно прилагане в Р. България на Европейски регламент 2006/2004 за защита на потребителите, и по-специално разпоредбата за непоръчани стоки, която е заложена в Директива 2011/83 ЕС. Този казус е свързан със стотици дела срещу „Топлофикация София“ ЕАД, защото текстът за непоръчани стоки в европейската директива указва, че физическо лице няма право да плати за непоръчана услуга, което означава сключен договор за продажба на топлинна енергия, с всичките задължителни за такъв договор клаузи. ВКС едва ли е компетентен да постанови, че Р. България няма да изпълнява Договора за функциониране на Европейския съюз – респективно, че за европейските граждани на територията на страната няма да важи Европейския регламент за защита на потребителите. От друга страна, определени групи хора в България със силни позиции във властта вероятно ще окажат сериозна съпротива.
На 29.09.2016 г. от 14.00 часа местно време в сградата на Съдебната палата в София ще се проведе може би най-важното заседание на Върховния касационен съд (ВКС). Ще се решава дали в България ще се прилага Регламентът за защита на потребителя, и по-специално разпоредбата за непоръчани стоки. Европейските регламенти са задължителни за изпълнение във всички страни членки на Европейския съюз, така че очакванията са за положително решение. В подкрепа и вдъхване на кураж на съдиите от ВКС, недоволни от съдебната система граждани ще присъстват от 13.00 часа на 29.09.2016 г. пред, а може би и в Съдебната палата. Подкрепа ще окаже и Федерацията на потребителите в България, както и много групи и организации.
От правна гледна точка казусът е елементарен. ВКС едва ли е компетентен да постанови, че Р. България няма да изпълнява Договора за функциониране на Европейския съюз – респективно, че за европейските граждани на територията на страната ни няма да важи Европейския регламент за защита на потребителя. Текстът от неговата Директива 2011/83 ЕС за непоръчаните стоки и услуги е кристално ясен, още повече, че изрично са споменати ток, вода, газ и централно отопление. Същият текст е пренесен в Закона за защита на потребителите (ЗЗП), който е специален по отношение на потребителите и има предимство пред всички останали закони. Императивно е разпоредено, че с друг нормативен акт не могат да се отнемат права на потребителите, постановени в ЗЗП.
От друга страна, определени групи хора със силни позиции във властта имат интереси в съда да не се прилага материалният и процесуалният закон. Има информация, че на софийските и други съдилищата са били спуснати опорни точки, принуждаващи съдиите да се излагат ежедневно в решенията си, най-вече по стотиците хиляди дела на „Топлофикация София“ ЕАД срещу набедени за длъжници граждани. А именно текстът за непоръчани стоки указва, че физическо лице няма право да плати за непоръчана услуга, което означава сключен договор за продажба на топлинна енергия с всичките задължителни за такъв договор клаузи. Включително клауза за прекратяване на договора.
В случай, че „Топлофикация София“ ЕАД продава стоката си на Етажната собственост в Абонатната станция в многофамилна сграда, то естествено договорът за продажба трябва да е с нея и разплащанията трябва да стават от касата на Етажната собственост.
Съпротивата ще е сериозна, тъй като освен, че рухват всички дела на „Топлофикация София“ ЕАД, решително ще намалеят приходите на незаконните Частни съдебни изпълнители. Така че съдиите от ВКС са в изключително деликатна ситуация. Решението на ВКС засяга на практика всички граждани на страната, така че с надежда и огромен интерес очакваме тълкуването на Върховния съд.
Георги Найденов
Из българския ЗАКОН ЗА ЗАЩИТА НА ПОТРЕБИТЕЛИТЕ
Глава четвърта.
ТЪРГОВСКИ ПРАКТИКИ И СПОСОБИ ЗА ПРОДАЖБА
Раздел II.
Способи за продажба (Предишен Раздел III – ДВ, бр. 61 от 2014 г., в сила от 25.07.2014 г.)
Чл. 62. (Изм. – ДВ, бр. 61 от 2014 г., в сила от 25.07.2014 г.)
(1) Забранява се доставката на стоки, както и на вода, газ, електрическа енергия, централно отопление, цифрово съдържание или предоставянето на услуги на потребител срещу заплащане без искане от негова страна.
(2) При доставка на стоки, както и на вода, газ, електрическа енергия, централно отопление, цифрово съдържание или предоставяне на услуги, които не са поръчани от потребителя, той не е длъжен да възстанови стоката и не дължи заплащане на стоката или услугата на този, който я е изпратил или предоставил.
(3) Липсата на отговор от страна на потребителя относно доставката на стоки и услуги по ал. 1 не се смята за съгласие.