Светла Кьосева, в. „Култура“
.
Списание „Хемус” е едно от многото списания, които излизат в Унгария, в България, по света. Едно от многобройните усилия на една малка общност да даде знание на света за себе си, на опитите й да проумее себе си и заобикалящия я свят, да стане част от него, да поеме света в себе си.
В такива моменти като че ли е обичайно да се говори за уникалността на изданието. И все пак, на мен ми се ще да кажа колко ежедневно и естествено е то за нас. За мен списание „Хемус” са хората, които го правят и четат, многобройните срещи с писатели, преводачи, художници, фотографи, учени, консултанти, читатели, всеки от които ми е дал нещо, накарал ме е да се замисля, да видя света по нов начин, от друга гледна точка. Кръгът на „Хемус” е много малък – ако се вземат неколцината души от редакцията, и много голям – ако се имат предвид хората, до които достига. В епохата на интернет възможностите наистина са необозрими, на няколко пъти имах възможността искрено да се изненадам как текстове и илюстрации от страниците на „Хемус” преброждат света за дни. През изминалите години ни сътрудничиха много хора – писатели и поети, преводачи, филолози, етнолози, социолози, учени от различни сфери на знанието, българи и унгарци, българи от Унгария, от България, живеещи в различни краища на света – не бих могла да изброя всички. Те са нашето богатство – нашата малка и твърде голяма общност.
Преди време, ровейки се из интернет, открих издание със същото име, двуезично – румънско-албанско списание „Хемус“, за култура и традиция. Дори и в това не сме единствени. Но това не само не ме разочарова, а ме подкрепи в убеждението, че силата не винаги е в уникалността, по-често тя е резултат от вписването в даден културен кръг, заживяването като част от голяма културна общност. За мен по-важното е да пречупим съществуващите, вечните неща през собствения си поглед и така да ги покажем на света.
Светът на всеки човек е уникален, животът на всяка общност е неповторим. И списание „Хемус”, както десетки други издания, се опитва да долови тази неповторимост и да я предаде на съвременниците си и на поколенията. След 25 години ми се струва, че много по-ценно за списанието е онова, което го свързва и го прави подобно на неговите събратя, а не което го дели от тях. Списанието мина през различни периоди, в които акцентите са били нюансирани по различен начин. Днес най-съществено ми се струва усилието изданието да пулсира с ритъма на заобикалящите ни събития в общността, в България и в Унгария, в Европа. В усилията си да намери брод между двата народа, списание „Хемус” тъче тънки нишки (защото пътищата на единението вървят не само по големите магистрали и по скъпоструващи бетонни мостове). Именно тези тънки нишки, сътворени с обич и грижа, ние старателно усукваме, за да се превърнат в здрави гайтани. Гайтанът е елемент в украсата на българското традиционно облекло, проста усукана нишка, черна или бяла, която с изключителната си простота очертава класическата чистота и изисканост в ежедневието на българина. Бих искала това да излъчва и нашето списание.
За отварянето на списание „Хемус” към една по-широка общественост особено значение имаха начинания, като „Българският кондуктор“, който привлече български и унгарски писатели да създадат текстове по едноименната новела на Дежьо Костолани, или съвместната работа с Малко театро за подбор и превод на унгарски поетеси на български език, в резултат на която се появи постановката „Вавилон 2005“. От 2007 насам под егидата на списание „Хемус“ се организира представянето на български писатели на фестивала на дебютните романисти – една от най-важните прояви по време на ежегодния Панаир на книгата в Будапеща. Гости на фестивала са били Теодора Димова, Иванка Могилска, Евгения Иванова, Иван Димитров, Захари Карабашлиев, Радостина Ангелова, Милен Русков, Весела Ляхова, Росен Карамфилов, Велина Минкова. На страниците на списание „Хемус” през изминалите 25 години е натрупано необятно двуезично богатство.
Така списание „Хемус” е не само клуб на пишещите и четящи хора, а и на всички онези, които се докосват до него чрез различните видове въздействие. Това се отнася до всичките ни културни институции, които съществуват в симбиоза, и роденото от това сътрудничество ни докосва с многообразния език на различните изкуства. Тези творчески работилници са особено важни за всяка общност. Всеки елемент на културата е важен компонент на списанието – музиката и танцът, традицията и вярата, живото слово и духът на общността. Писаното слово регистрира тези явления и ги издига в друго измерение. Така те стават достояние не само на момента, не само на отделния човек или група хора. Чрез писаното слово човек е съпричастен на събития, чувства, преживявания, станали далече от него във времето или пространството. Горда съм, че българската общност в Унгария вече четвърт век поддържа тази форма на общуване и на културна зрялост, която вече е неделима част не само от нейното минало и настояще, но и нейно бъдеще.
.
