Царски конюшни и политически коняри

Онези, возещи се в каляските, и ЕДНИ ЦАРСКИ КОНЮШНИ, И ЕДНИ ПОЛИТИЧЕСКИ КОНЯРИ. Дори при скандал медиите пестят истините. И има защо – иначе лъсва цялата мафия

Коментар на Григор Лилов

Скандалът за царските конюшни набра скорост във ввсчки медии. И всяка от тях представя част от истината – онази, която е изгодна според партийните интереси, които защищават.

Ето я тази истина така, както я видях – далавера с участието на няколко правителства, няколко политически сили и няколко корпоративни мощни интереси, които сега се скараха за терена и се посипаха разкрития в медиите – според ангажираността им с един или друг интерес.

НЕПОДОЗИРАНОТО РАЖДАНЕ НА ДАЛАВЕРАТА

То е преди две десетилетия!

И е напълно неизвестно за публиката.

В резюме – т. нар. царски конюшни са ползвани при социализма от поделенията на енергийното министерство.
Румен Овчаров като министър при правителството на Жан Виденов ги вкара в капитала на „Промишлена енергетика – Варна“. Тя успешно е приватизирана и сега е участник в различните съдебни дела за това кой фактически държи собствеността върху тези апетитни декари и имоти върху тях.

РАЗРАСТВАНЕТО Й

То е преди цели 13 години – на 19 септември 2003 г., по време на царското управление.
Тогава областният управител на София Росен Владимиров (от ДПС) използва този държавен терен, за да обезщети частна фирма – „Интерстройпроект 90“.

Защо?

Областната управа е поела напълно незаконно и срещу законодателните норми у нас дълг към фирмата от 1 979 996 лв. за направени инвестиции в строителство на сграда.

И тук става дума за афера.

Теренът е реституиран, после реституцията е отменена, но фирмата е построила сграда в груб строеж. Така чрез земята държавата става собственик на 1/10 идеални части. Росен Владимиров през 2003 г. национализира върху базата на акта за отменена реституция (строежът още е недовършен до днес на ъгъла на спирката на трамвай № 5 до Съдебната палата – пресечката на „Алабин“ и „Цар Борис III“) и така се формира огромен дълг към фирмата. (Естествено за родната действителност – закупилите апартаменти и магазини от фирмата никой не ги компенсира.)

И по този съмнително оформен дълг вместо да плати с пари, започва да прехвърля терена на конюшните на части – земя срещу дълг.

Напълно незаконно.

В компетенциите само на министъра на финансите и правителството е да бъде признаван държавен дълг. Според родното законодателство единствено Министерството на регионалното развитие и благоустройството и Министерският съвет могат да прехвърлят имоти на такава стойност.

Но един областен управител се оказва по-силен от кабинета, министерствата и дори законите у нас.

Около 3110 квадратни метра са получени от фирмата и е погасен само част от дълга. Остава да бъде погасена сумата от 1 441 697 лева.

През следващата 2004 г. „Интерстройпроект 90” ООД прехвърля вземането си на фирма „Гондол” ЕООД, която е собственост на ливанския гражданин Газуан Шараф.

На практика той получава като подарък останалата част от терена в размер на 5090 квадратни метра, както и още един застроен имот на бул. „Цар Борис III” с площ 780 квадратни метра.

Кой е ГАУЗАН ШАРАФ?

Ливанец, български гражданин. Според мен – сириец.

Дошъл у нас още по времето на социализма.

Участва в управлението и/или собствеността на близо 20 фирми. С двегодишна присъда, както съобщиха навремето медиите – в началото на 90-те години е получил по измамен начин близо 34 млн. лв.

***

Името му се появява още в борда на първия купувач на ЦУМ – Regent Pacific Group, от който по-късно видният социалист и толкова велик бизнесмен Георги Гергов го купува.

Шараф е онзи, който изкупи овреме, когато зад кулисите се решаваше къде да има МОЛ-ове в София, огромен имот на военните в Ситняково, върху който сега е построен МОЛ „Сердика“.

Той е онзи, който още през 2005 г. започна да купува огромни терени в Паша дере – онези, които по-късно държавата откупи обратно, защото там беше проектирана да излезе тръбата от морето на газопровода „Южен поток“.

И отново е онзи, който закупи 10 000 дка гори и храсталак край Своге, за да се разменят срещу други земи – там, където страната ни граничи с Черно море.

И т.н. Т.н., защото за този човек и неговите операции съм писал нееднократно.

***

Освен дебели връзки с БСП, Шараф има и дебели връзки със СДС.

Фирмата „Хрисома“ (прочула се със сградата-убиец на „Алабин) е на семейство Кирчеви. Съпругата Мая Христова е учредител на фондацията на Елена Костова, била е в нейното ръководстнво, в „Хрисома“ е работил бившият зет на Иван Костов.

Връзката с Шараф е чрез компанията „Витоша 13“, в която „Хрисома“ е от основните собственици, от своя страна пък тя е в съдружие с МОЗ-77, чиито собственици са Тико Так, Газуан Шараф и Жени Радкова Шараф.

Другата връзка – през декември 2008 г. от доклад от инспектората на правителството става ясно, че Газуан Шараф е спонсорирал с 50 хил. щатски долара фондацията на Елена Костова “Бъдеще за България”.

***

Един от основните бизнеси на Газуан Шараф са горивата и внимание… цигарите!

Само напомням, че Корнелия Нинова дълги години се подвизаваше като шеф на „Булгартабак”.

И сега като ръководител на БСП извади аферата с поредния нов собственик на „царските конюшни”, който заграбва имота от ръцете на предишния бизнесмен Шараф, трупащ милиони, милиони, милиони от никотиновия дим.

Напомням, че бизнескариерата на сегашната БСП-лидерка започна от синята идея, при кабинета на Иван Костов –едва 28-годишна като шеф на бордове на външнотърговски дружества. Политическата й стартира при червения Румен Овчаров като негов заместник-министър.

––––––––––––––––––––––––––

Междувременно (на 20 май 2006 г. – вж. снимката) в увеселителния парк Sofia Land (синя придобивка на терена с участието на бившия съпруг на ексминистърката и настояща посланичка Надежда Нейска; заменен от Столичната община срещу 42 панелки в непрестижен жк комплекс по времето на кмета Стефан Софиянски) се отпразнува сватбата на д-р Шараф и неговата съпруга Жени Коева, на която ВИП гостите получават подаръци с камъни Swarovski.

Жени Коева-Шараф се визира и покрай скандалната фирма „Софийски имоти“, прочула се с над 1 млрд. щети от неправомерни замени. И е съдружник (забележете – с моминското си име) с приятелите на семейство Костови – фамилията Кирчеви, за която вече стана дума покрай „Хрисома“.

––––––––––––––––––––

Имотът бързо е ипотекиран като обезпечение по кредит за… удивително високата сума от 17.1 млн. евро от Първа инвестиционна банка. През 2013 г. заради това, че заемът е станал необслужван, част от тази скъпоценна вече недвижимост е обявена за продажба от съдия-изпълнител за скромната сума от 1,89 млн. лева.

Започва и съдебната сага чий е имотът и различните му приобретатели – в различни съдилища, вкл. и във Върховния касационен съд, който допуска до разглеждане касационните жалби на фирмите „Интерстройпроект 90” ООД и „Гондол” ЕООД. (В днешни времена сагата е разрасната и до Върховния административен съд, където последния петчленен състав взе решение с 2 гласа „против” и 3 гласа „за” и върна делото за ново разглеждане.)

Ето го второто политическо начало – вече синьо-червено на аферата, първото бизнес-банково раждане на нея и опекунството на родната Темида над нея, с най-различни и противоречиви, разминаващи се на 180 градуса решения на съдебни състави и техни членове.

ЗРЕЛОСТТА НА АФЕРАТА – С МАЩАБНИ СБЛЪСЪЦИ

Тази афера от зората на перестройката влиза в своята зрелост на мащабни политически и бизнессблъсъци на 12 август 2005 г.
Тогава кабинетът – само четири дни преди смяната му с новия на Сергей Станишев (избран от парламента на 16 август) заменя част от терена и настанява нов собственик, въпреки че от 2 години там си има друг (Шараф).

И тази също напълно незаконна операция (а и много др.) са свързани със създаването на Тройната коалиция, в която участваше и НДСВ. И с борбата за позиции на едрите корпоративно-политически сили, които имат представители във всяка партия на родния обществен терен. Както се казва – палачинката се обръща за порeден път и едни интереси надделяват над други. И една собственост – над друга!

Та на тази тема правителството на царя парафира поредната замяна на апетитния имот – царски конюшни срещу 3 етажа (не е сграда, както пишат медиите) от постройка, намираща се зад офиса на ПИБ, собственост на „Дивисима“.

Физиономията зад „ДИВИСИМА”

Янко Димитров Иванов не само е бивш изпълнителен директор на Корпоративна банка.
Той е сред най-едрите й бивши собстнвеници – по едно време с 31.5% от капитала й.
И е сред големите бизнесмени у нас. Тази справка посочва част от неговите активи

„БУЛТРИМЕКС“ ЕООД, ЕИК/ПИК 131312796, капитал 1 281 000 лв.
ТРАНСЛАТ, ЕИК/ПИК 106591867, капитал 1 722 000 лв.
„ОЛМИНС“ ООД, ЕИК/ПИК 103534494, капитал 1 153 000 лв. – Заличено обстоятелство
„ИН ГРУП“ АД, ЕИК/ПИК 131337931, капитал 1 980 000 лв.
„ТРАНСЛАТ“ АД, ЕИК/ПИК 106591867, капитал 569 000 лв. – Заличено обстоятелство
29.9.2008 г. 10:55:38 „БУЛТРИМЕКС“ ЕООД, ЕИК/ПИК 131312796, капитал 1 281 000 лв.
„ОЛМИНС“ ООД, ЕИК/ПИК 103534494, капитал 1 153 000 лв.
„ИН ГРУП“ АД, ЕИК/ПИК 131337931, капитал 1 980 000 лв.
„ТРАНСЛАТ“ АД, ЕИК/ПИК 106591867, капитал 569 000 лв.
23.8.2008 г. 09:41:08 „БУЛТРИМЕКС“ ЕООД, ЕИК/ПИК 131312796, капитал 1 281 000 лв.
„ТРАНСЛАТ“ АД, ЕИК/ПИК 106591867, капитал 569 000 лв.
„ИН ГРУП“ АД, ЕИК/ПИК 131337931, капитал 1 980 000 лв.

===================================

Срещу етажната собственост, оценена на 1 893 313 лева частта от „конюшните” – сграда и 16% от терена е оценена на 1 785 300 лева (и двете оценки без включено ДДС). Идеята е етажите на сградата на „Дивисима“ на бул. „Драган Цанков“ да приютят Комисията за защита от дискриминацията, омбудсмана и Комисията за установяване на престъпно имущество.

Сделката преминава безпроблемно през правителството и тогавашната правосъдна министърка Миглена Тачева (от НДСВ – сега директорка на Националния институт по правосъдие).

Освен законовите нарушения, има и тежки финансови нарушения около тази сделка. Платеният ДДС, местен данък и т.н не съвпадат с оценките и сумите в Договора.

Но по всичко личи, че това няма никакво значение.

Решението на правителството и министърката на правосъдието е взето в петък, а още в понеделник – на 15 август 2005 г. тогавашният министър на регионалното развитие Валентин Царевски (царист) бърза да напише заповедта (по закон той ръководи ведомството, което оформя тези замени).

Между 16 и 18 август са платени данъците по сделката, а самият договор, с който операцията приключва, е сключен на 1 септември между фирмата и новия регионален министър Асен Гагаузов (от БСП).

Царят казваше „когато му дойде времето“, аз ще добавя – „и когато му отмине“. При едно държавно управление ливаносириецът Шараф е бил облагодетелстван, при друго – започва да губи позиции.

Защото след като на терена са появява фирма „Дивисима”, през 2008 г. започва проверка за този имот – конюшните, в които се разпорежда фирмата на същият Шараф – “Гондола”. Парадоксът е очевиден – едни червени застават срещу други червени. Но те вече са застанали един срещу други в още по-голяма афера – с огромния скандал месеци по-рано около „Булгартабак”, визирал кръга около Румен Овчаров и самата Корнелия Нинова.

Не е за чудене, че се случва поредният парадокс – тогавашният червен областен управител (на София-град) Тодор Модев отказва да предостави документи за сделките на предшественика си, за което дори е глобен от съда.

Така сблъсъкът между различните корпоративни лобита за конюшните, започнал още преди 20 години, преминава през всички политически партии – и между тях, а както се вижда и вътре в тях.

Проверката завършва с констатации и за отговорността за сделката на Росен Владимиров, но в името на дружбата с Ахмед Доган и правителството на Сергей Станишев, и ръководеното от него „Позитано“ се разсейват.

Едва в последния час на своето правителство, преди на следващия ден на „Дондуков“ 1 да влезе Бойко Борисов, Сергей Станишев резюлира този доклад с подписа си – да се предаде на ДАНС.

(Естествено ДАНС при всички изредели се впоследствие разноцветни правителства не свършва и грам работа, а и никое от тях не му я иска.)

ФИНАЛ ЛИ? – НЕ! КРАЙ НА ПОРЕДЕН РУНД

През януари м.г. Янко Иванов, който на практика е съсобственик на парцела заедно с държавата, се обръща към областния управител с искане за ликвидиране на съсобствеността.

А защо тогава? – Ами защото месец и половина по-рано начело на областната администрация в София застава Веселин Пенев. (Реформаторски блок).

––––––––––––––-

Поръчаната от областната управа оценка излиза общо на 680 хил. лв. без ДДС за 7.5 декара.

Парцелът е продаден на три части (на цени под половин милион всяка), за да се избегне закона – при по-висока стойност от половин милион решава Министерският съвет. Така ръцете на кабинета и премиерът Бойко Борисов остават чисти.

Според нотариалните актове първата част е 4762 кв. м за 391 219.90 лв. без ДДС, или по 82 лв. на кв. м. Това е пазарната оценка на имота според независимия оценител. Втората част е 1191 кв. м за 132 218 лв. без ДДС, тоест по 111 лв. на кв. м. Третата част е с площ от 1375 кв. м за 135 433 лв., т.е. по 98.50 лв. метъра.

––––––––––––––

„Това е така (цената), защото парцелът е презастроен и на практика с него нищо не може да се направи“, коментира областният управител (вече бивш) на София-град Веселин Пенев.

В терена има над 40 сгради на най-различни собственици – частни, държавни, МВР има и жилищна сграда с 68 апартамента. Всъщност сградите са на трите фирми, придобивали имота в различни времена или по едно и също време, и които се съдят помежду си. И на държавата.

Но преди пет години, когато пазарните цени бяха по-ниски, имотът е бил оценен на 5.6 млн. евро. Напомням, че преди повече от десетина години, при още по-ниски цени, Първа инвестиционна банка го е оценила на 17.5 мл евро.

И това може да е начин за далавера – при дебели връзки с някоя банка и за сметка на вложителите й да отпуснеш кредит срещу имот, на който, поне според обясненията на замесените, нищо не можело да се строи, понеже е презастроен. И той да се даде на съдия-изпълнител, както вече се е случвало.

Като допълнение ще отбележа, че на 40 метра от този имот преди две години (когато цените бяха по-ниски) се проведе търг за 3.5 декара и те бяха продадени за 5,8 милиона евро. Да, и на този търг има сграда, но тя е за бутане и е в тежест.

Само че тази сума беше взета не от българската държава, а от държавата Чехия. Чешката държава продава сходен имот (бившето си посолство) за 3248 лв на квадрат, а Българската за 88 лв. на квадрат. Но знаем къде се намира Чехия преди нас – и по развитие, и по стандарт, и по заплати… За далавераджиите ще посоча, че е преди нас и по брой на милионерите и богатствата им.

Какво не знаете?

Ами например това, че самата Корпоративна търговска банка също успява да се отчете със заменка в последния момент. Защото навремето (2005-та, когато изгрява из вездата на „Дивисима) КТБ е получила с благословията на държавата сграда в идеалния център – на ул. „Граф Игнатиев“ (централата й), срещу етажи от сграда на „Цариградско шосе“, 7-и километър. И тук има огромна афера – този имот е със същата подобна „биография” на собствености и несобствености, каквито са и бившите царски конюшни.

В началото на юли сделката за конюшните е факт. Но скандалът излиза от устата на Корнелия Нинова чак сега – два месеца по-късно, в началото на септември.

А защо сега?

Ами защото вътрешната й опозиция в БСП (която е от противната й страна на тази афера) я попритисна на политическия терен.
И защото изведнъж именно тези дни се посипаха президентски кандидатури в различни партийни образования. В тези номинации едната бизнес-финансова-политическа групировка позагуби срещу другата. Пиша политическа, а не партийна – партиите у нас са акционерни образования (само ДПС е ЕООД) и по правило акционерите в тях се гледат на кръв.

Би могло и да се каже по друг начин: сегашният рунд е поредният в боксовия мач между групата на банкера Цветан Василев и групата на Делян Пеевски, които присъстват зад кулисите във всички партии у нас.

Факт е, че точно тези дни се появи и интервюто на банкера Цветан Василев за мафията у нас, която е на власт. Не си мислете, че то е паднало от небето – такива като него взимат думата само тогава, когато са им настъпени интересите.

Финалът на поредния рунд е в тези дни.

Областният управител подаде оставка. Нищо – той е дребна пешка в играта.

Прокуратурата, както навремето ДАНС, запретна ръкави да рови аферите с този имот.

Шумотевица. И после – тишина!

Управлението е сдружение за кражби и продажби, заяви Корнелия Нинова.

Тя визира ГЕРБ. Но максимата й е валидна за всички партии у нас, както се вижда от тази дребна афера – СДС-та, НДСВ-та, ДПС-та, БСП-та, Реформатори…

Конете може и да се сменят, кочияшите на властта – също, но каляските, които обслужват, са все едни и същи. И возещите се в тях са същите – вече десетилетия наред.

.