Добре, де – признавам си без бой!
Аз съм популист, защото смятам, че vox populi (гласът народен) е най-верен.
Аз съм расист, понеже използвам забранената дума с „Н“ (негър), но това е, понеже в училище ме учеха, че има негроидна раса.
Аз съм крайно дясна – понеже повече с дясната ръка си служа.
Аз съм русофил – говоря руски като роден език, обичам руснаците, руската литература и особеностите на руския характер.
Аз съм антиглобалист – сигурно, защото съм късогледа и не мога да виждам големите неща, а само наблизо и малки неща.
Аз съм антивеган – плющя, ‘начи, това кифтета, пържолки, свинско с кисело зеле и други животни, без угризения.
Аз съм антифеминист – смятам, че мъжът ми по-добре от мене вдига перални и печки, както и други тежести, но пък едни яйца не може да опържи… Никак не сме равни – неравни сме по различен начин, но си пасваме.
Аз съм отявлен ксенофоб – смятам, че в Рим трябва да правиш като римляните, в България като българите, а в Кувейт като кувейтците.
И най-важното, щях да забравя – аз съм толераст, защото приемам чуждите мнения, дори ги и защитавам, докато не ми опре гърбът в стената или не ми опре ножът до кокала – тогава бия. Едно такова толерантно удрям, дера и хапя, че просто нямам думи.
Радост Даскалова,
Великобритания
