Георги Котев, Gikotev.blog.bg
В светлината на все по-натрапващите се съмнения, че се опитват да ни пробутат счупеният, на 10-ти юли 2016-та г., реактор за блок №1 на АЕЦ „Беларус“, реших да направя едно елементарно сравнение. То представлява измерване на разстоянията по права линия между поръчителите на реакторно оборудване АЕЦ „Беларус“ и АЕЦ „Белене“ до заводите производители – Атоммаш в град Волгодонск и Ижорски заводи край Санкт Петербург. На сравнителната графика съм показал и размера на разстоянията, ако поръчителите си бяха разменили изпълнителите.
За по-добър преглед и прочит кликнете с мишката върху долната снимка:
Зелените отсечки показват разстоянието от АЕЦ-а поръчител до завода изпълнител, а белите отсечки – до завода, който би могъл да изпълни същата поръчка. А сега си представете, че корпусите на ядрените реактори са едрогабаритни и тежат над 300 тона. След като бъдат произведени те трябва да бъдат транспортирани до съответната площадка на АЕЦ, което при избраната схема оскъпява разходите и повишава в пъти рисковете от проблеми при транспорта.
Нещо повече. Независимо, че вие виждате разстоянието по права линия от АЕЦ „Беларус“ до завод Атоммаш във Волгодонск, реалното разстояние на пътя, по който е бил транспортиран вече счупеният реактор, е повече от ТРИ пъти или приблизително 4500 километра. Подробности и детайлна карта на трасето можете да видите в „Мистериите на счупения реактор в АЕЦ „Беларус“. Какви тук могат да бъдат гаранциите, че още по време на транспортирането му, което е продължило цели 75 денонощия, не са положени основите на бъдещото му счупване? А?
Ще се опитам да предвидя напиращият въпрос у някои от вас. Коя АЕЦ кога е поръчала своето реакторно оборудване. Но преди да ви отговоря, ще направя едно задължително уточнение. Най-вероятно самите поръчители не си избират завода-производител, а това прави дъщерната компания на Росатом Атомстройекспорт (АСЕ), което не променя съмненията в сбъркана логика.
А сега за старта на поръчките. Според многократни твърдения на министъра на енергетиката Теменужка Петкова, реакторното оборудване за АЕЦ „Белене“ е поръчано през месец ноември 2008-ма г. Според Уикипедия страницата на АЕЦ „Беларус“, договорът за нейното изграждане е подписан през месец октомври 2011-та г. Следователно ние сме изпреварили белорусите с минимум ТРИ години.
За финал ще припомня само, че реакторите за АЕЦ „Беларус“ са от типа ВВЕР-1200, а за АЕЦ „Белене“ – ВВЕР-1000. Но разликите между тях са пренебрежимо малки. Работата е там, че по-високата мощност при ВВЕР-1200 се постига не за сметка на по-голям или различен реактор, а в разликата на използваното ядрено гориво. По-брой и по конструкция ядрено-горивните касети в двата реактора не се различават. Разликата се състои в масата на ядреното гориво във всяка касета и степента на обогатяването му по Уран-235. Поради тази причина няма никакъв проблем счупения реактор да ни бъде пробутан и никой няма и да разбере.
.
