Прeди 2-3 години написах „Бакалнизацията“ и някои електронни вестници я публикуваха. Там пише, че „университетът не е бакалница, в която бай Ректор продава дипломи на чуждестранни студенти”. Подобно на Платон за управлението на държавата, най-добрата форма на управление на университета е аристокрацията по заслуги – с други думи, управление на мъдрите и морални личности.
Преди години обаче съвременна Гърция отказа да признава дипломите на български университети и въведе приравнителни изпити. „Това е дипломатически проблем и няма общо с качеството на българското висше образование” – каза Ваньо Митев, по-бившият ректор на Медицинския университет в София. И пак напомни, че неговият университет няма финансови проблеми, защото обучава много чужденци.
Което означава, че Медицински университет – София и частни български университети са повече икономически, отколкото академични проекти. Те все още не търсят отговори на големите въпроси: Студентът излиза ли от Alma mater studiorum удовлетворен, нахранен ли e със знания, морал и общочовешки ценности? Знае ли великия смисъл на Sapere aude?
Food for thought: В “Дзен и изкуството да се поддържа мотоциклет” американският писател Робърт Пърсиг пише:
„Истинският университет е състояние на дух и разум. В добавка към това състояние, в другия университет съществува и една законна юридическа личност, която за нещастие носи същото название, но която е нещо съвършено различно. Тя притежава имущество, може да изплаща заплати или да получава пари, и да се поддава на законодателен натиск. Но в този втори университет юридическата личност, не може да преподава, не създава нови знания и не може да оценява идеи. Той не е истинският университет въобще.“
В статията „Създаване на по-добър лекар” (Building a Better Physician – The Case for the New MCAT – Medical College Admission Test), публикувана на 5 април 2012 г. в New England Journal of Medicine, се посочва, че за създаването на по-добри лекари са необходими знания не само от биомедицинските науки, но и от науките за поведение и етика на човека и тези за обществото.
Иначе, без свян и срам от студентите, по-бишият ректор & Co., Ltd ще продължава да гледа на тях като донори на пари, а не като реципиенти на знания и морал. И студентите няма да имат интелектуалния кураж да изразяват мислите и идеите си.
Д-р Георги Чалдъков
