ЛЕТИЩЕТО НА БУКУРЕЩ ВЕЧЕ НОСИ ИМЕТО НА АНРИ КОАНДА
Лъчезар Тошев, Тoshev.blogspot.bg
Неотдавна Румъния наименува летището на Букурещ „Отопени” на името на Андре Коанда – изобретателят на реактивните самолети и откривател на „ефекта Коанда” в самолетостроенето и аеродинамиката. Малко известно е, че този технически гений има свищовски корени.
Свищов е изгарян два пъти от руската армия – веднъж през 1810 г. и след това през 1829 г. При първото изгаряне на града, населението е депортирано отвъд Дунава и заселено в района на Мавродин и на други места. През зимата по леда на Дунава, много свищовлии се връщат и доста скоро възстановяват града.
През 1829 г. армията на ген. Дибич Забалкански отново опожарява Свищов и преселва населението. Тогава свищовлиите -бежанци създават с разрешение на румънския княз Александър Гика град Александрия. Но не всички се заселват там. Някои избиран Букурещ, а други на други места. Голяма част след войната се връщат в Свищов.
Михалаки и Тодорица Кондеви, чиито семейства са свищовски бежанци от второто изгаряне на Свищов от руската армия, се заселило по-западно – в с. Търнава, а след това родът се премества в с. Перишор близо до Крайова. Именно тогава името Кондеви се променя в звучащото по-румънски Коанда.
Генерал Константин Коанда
Сред потомците на преселниците от Свищов, на 4 март 1857 г. в Крайова се ражда Константин Коанда. След като получава добро военно образование в Яш, той прави голяма военна кариера и достига до чин генерал през 1890 г. Става и професор по математика в националното училище за мостове и пътища.
След Балканските войни през 1913 г. той е участник в преговорите за мир в Букурещ от стана на Румъния.
Симеон Радев в книгата си „Конференцията в Букурещ и Букурещкият мир от 1913 г.”, пише: Може би влияеше му и неговият български произход. Родът му бе от Свищов. Дядо му се казвал Кондов. (Симеон Радев, Конференцията за мир в Букурещ и Букурещкият мир от 1913 г. Първата катастрофа. Стр. 53, ИК Тинапрес, София, 1992 г.)
Като знаели свищовския произход на Константин Коанда, който той не отричал, а и владеел български език свободно, при настъпване на труден момент по време на преговорите, го настъпвали под масата по ботуша, за да направи отстъпки. Тогава ген. Коанда вземал думата и казвал, че не трябва да се постъпва твърде несправедливо с България. Успявал да омекоти тежките условия на договора, доколкото е било възможно, защото България е била родината на неговите праотци. По времето на Първата световна война Константин Коанда за кратко (24 октомври – 14 декември 1918 г.) е министър-председател Румъния и министър на външните работи (до 28 ноември 1918 г.).
Бил е и председател на Сената на Румъния (горната камара на румънския парламент) като член на Народната партия.
На него се пада тежката участ да подпише мирният договор с България в Ньой през 1919 г. В преговорите на Парижката мирна конференция, от страна на румънската делегация, заедно с генерал Коанда, участва и още един свищовлия – юристът и бивш сенатор Владимир Г. Атанасович – син на д-р Георги Атанасович, първият министър на народното просвещение на Княжество България.
На 8 декември 1920 г. срещу него се извършва атентат от терориста Макс Голдщайн. Генерал Коанда умира през 1932 г. в Букурещ.
Анри Коанда
Константин Коанда и съпругата му Аида Дане (дъщеря на френския доктор Густав Дане) имат седем деца . Вторият син на семейството – Анри, се ражда на 7 юни 1886 г. в Букурещ. През 1896 г. е записан в колежа „Св. Сава“, след това завършва военното училище в Яш през 1903 г., а през 1904 г. и военното училище за артилерийски, военни и флотски инженери.
През 1904 г. е записан в германското Висше техническо училище в Шарлотенбург. Още на следващата 1905 г. той е конструирал първия си самолет за румънската армия.
През 1907-1908 г. продължава образованието си в Лиеж. След това пътешества в Тибет и иранската провинция Исфахан.
След завръщането си учи в Париж – във Висшето национално училище за инженери и авиоконструктори.
През 1910 г. той конструира първият прототип на реактивен самолет – „Coanda – 1910”.
Откритието е патентовано във Франция, Швейцария и Великобритания. При демонстрациите обаче, самолетът катастрофира.
Изследвайки причините, Анри Коанда прави откритие, наречено днес „Ефект на Коанда”.
От 1911 до 1914 г. той работи в авиоконструкторски бюра във Великобритания и във Франция – където живее по време на Първата световна война.
В Сен Дени – до Париж той конструира самолета „Коанда – 1916”, с което става баща и на френските реактивни самолети
Патентова „Ефекта Коанда” във Франция през 1934 г.
След Втората Световна война, през 1969 г. се връща в Румъния, където създава катедра по авиационна техника в Политехническия университет в Букурещ.
Умира на 25 ноември 1972 г. на 86-годишна възраст. На въпроса дали е българин или румънец, той често отговарял, че предпочита да е французин – като майка си, за да избегне решаването на такава дилема.
Но както неговия баща, така и той помнел своите свищовски корени.
Също както и роднините му в Румъния…
Добре би било, ако и свищовлиите и другите българи знаят за съдбата на това свищовско семейство, чиито представители са достигнали високо признание, макар по стечение на съдбата им това да е станало в други държави.
.
Е и? Браво на него, но това по какъв начин е заслуга на България и българите? Нима народите имат някакви свои ментални особености, предавани по генетичен път? Това, че Коанда е станал прочут, не е заслуга на българските му корени, а негови лични – че се е учил и станал учен. Това може да постигне всеки, стига да има такава възможност и да поиска да се възполва от нея.