Преди година фрау Меркел открехна портите на ада с призивната си покана: „Добре дошли” на мигрантските орди от Азия и Африка. Светът надникна лековерно и с перверзно любопитство в пролуката, но се отдръпна ужасен. Защото оттам нахлу Апокалипсис. Предизвикан от почти вековната зависимост на Запада и останалия свят в неговата индустриализация от добива на въглеводороди. Но как така? Каква е взаимозависимостта между новото велико преселение на народите с добива и търговията на въглеводороди? Отговорът е категоричен – пряка, макар и завоалирана зад кухи политически, идеологически и религиозни догми, далеч по-второстепенни от същността на проблема.
През 1979 г. Ричард Уайгънър, президент на General Motors, на въпроса защо не произвеждат коли с нисък разход на гориво, а предимно мощни пикапи и джипове, отговаря по следния начин: „Ние създаваме това, което пазарът иска. След като хората искат „Хамър”, ние трябва да им го дадем”. Просперитетът на САЩ и страните от Западна Европа след Втората световна война до голяма степен се дължи на привелигирования достъп до нефта на страните от Близкия изток и Персийския залив. 350 милиона американци са отдадени на консуматизъм вследствие на достигнатото ниво на икономическо развитие. Според една статистика, към 2008 г. американците са потребявали енергия и материални блага средно 32 пъти повече от хората в страните на развиващия се свят, обхващащ 5.4 млрд. души. Но по стъпките им галопира вече изместилият ги в икономическото си развитие Китай. Там ежедневно се продават по 54 хиляди автомобила и по пътищата и магистралите им се движат вече 130 млн. коли, а се произвеждат толкова, колкото в САЩ и Япония, взети заедно. Тенденцията е до 2030 г. броят им да се изравни с този в САЩ. Индия неотклонно върви зад Китай с годишен ръст на БВП от средно 9% и само през последните 10 години около 300 млн. души са напуснали селата и са се заселили във все по-урбанизираните стари и нововъзникнали индустриални райони на страната. Смогът от 90-те години се прехвърли от Токио, Лондон и Детройт в Шанхай, Пекин, Мумбай и десетките нововъзникнали там милионни градове и мегаполиси. Главоломно расте потреблението на месни продукти и луксозни стоки. Такава е ситуацията и в другите страни от Тихоокеанския регион, който е най-бързо развиващият се, и не напразно след Брекзита, интересите на бизнеса на Великобритания са насочени именно към него.
Моторът на тази индустриализация и възходящо развитие са все още въглеводородите – нефт и природен газ, чиято консумация нараства в пъти. Колосални суми за покупката им са насочени към страните, богати на тези суровини – Саудитска Арабия, Иран, Ирак, Емирствата от Персийския залив, Русия, Норвегия и др. Тенденцията за изравняване в икономическото развитие на двата азиатски колоса Китай и Индия с това на САЩ и Западна Европа, и възникването на огромно количество нови платежоспособни консуматори с равни възможности на тези от Запада поражда огромни проблеми. Градовете по цял свят са прихванали тази инфлуенца. Днес отвсякъде изкачат „американци” – от Доха до Далиан, от Калкута до Казабланка и Кайро, и нахлуват с този начин на живот – купуват коли, хранят се в „Макдоналдс“, и консумират ли, консумират. Създават бунища на американско равнище. Планетата никога не е виждала толкова много „американци”. Светът е бременен и до 2030 г. ще се сдобие с още 8-9 подобни консуматори, надхвърлящи 3 млрд. души, с доходи от 15 000 $ и нагоре на човек, И никой не може да вини тези хора за това, че искат да се насладят на същия миш-маш от житейски глезотии, които имат американци и западноевропейци. Комунизмът и социализмът бяха системи на ограничения и не е за учудване изригването на консуматорския вулкан и в тези страни. Но екологията закономерно започва да става важна, ако не и най-важната спирачка на този растеж. Когато се пуска на воля тази толкова голяма енергия на толкова много хора, последствията за природните ресурси и борбата за придобиването им са съкрушителни.
Ежегодната печалба от експорт на петрол на страните от ОПЕК надхвърля 500 млрд долара, като лъвския пай от тях се пада на Саудитска Арабия. Експанзията на салафитския ислям, практикуван там, се финансира основно от тези огромни печалби. В тази страна живее едва 1-2 % от световното мюсюлманско население, но тя финансира 90 % от разходите му за религиозни цели. Страната се е впуснала да „евангелизира” (фундаменталириза) ислямския свят, инвестирайки милиарди реали, с които разполага от религиозните данъци – закят. Нравствената полиция Матауа, субсидирана от правителството, има съкрушително присъствие в кралството и непрекъснато кръстосва из МОЛ-ове и ресторанти, за да напъжда мъжете към джамиите и да следи жените да бъдат надлежно забулени. Строят се хиляди джамии, колежи и религиозни училища из целия свят, включително и в Западна Европа, като в тях се назначават ухабитски имами и преподаватели. Само през 2000 г. в Пакистан фондацията „Ал Харамейн” е построила 1100 джамии, училища и ислямски центрове и е назначила 3 000 платени имами и преподаватели, а Международната ислямска организация за подпомагане е построила 3 800 джамии, похарчила е 45 млн. долара за назначените 6 хиляди учители в Пакистан и други страни. В пакистанския град Пешавар се намира „Дарул Улум Хакания”, най-голямото медресе (ислямско религиозно училище), с 28 000 ученици, живеещи на пансион в него. Всички, изучаващи Корана, и с надеждата да станат духовни водачи на изпратилите ги там съселяни и съграждани. Същината на обучението им е наизустяването на Корана, а не усвояване на съвременни учебни дисциплини. През 1978 г. в тази страна е имало 3000 медресета, а към 2007 г. вече надхвърлят 30 000 – малки и големи. Арабските и турски капитали са достигнали и нашата мила татковина. Радваме се на престижното първо място по брой на джамии в Европа, надхвърлящи 1300 бр. – по данни на Евростат. По голямата част от тях са новоизградени. При това са за само около 500-600 000 местни мюсюлмани. А може би са предвидени за инвазията на очакващите на граничната бразда мигранти, с тенденцията да бъдат трайно заселени и „интегрирани”?
Пустинният, войнстващ ислям е победил по-цивилизования и толерантен градски ислям, което оказва огромно влияние върху съвременната политика. Надъхването с проповеди за „свещен джихад” и забулването на толкова много жени с фереджета даде очакваните си плодове в Ирак. Малко известно е, че стотици жени станаха камикадзета и шахидските им колани с експлозиви, скрити под бурките, допринесоха повече от други фактори за попадането на международна въоръжена коалиция в задънена улица, както и за отровените отношения между суните и шиити там. Всеобщо е мнението, че саудитците експортират своите терористи, като се облагодетелстват двойно. Първо, отървават се от тях в страната си. Второ, в Ирак и Сирия те убиват шиити и християни. Емисарите на ИДИЛ, „Ал Кайда“ и множеството други терористични организации непрекъснато правят совалки до Саудитското кралство и Емирствата в Персийския залив, и се връщат с чували пари.
Петрополитиката е тази, която смазва ходовата част на целия този „Горивен терор”. Опитите за контрол на паричния трафик към терористите се натъкват на непреодолима пречка. Това е системата „Хауала”, неофициален метод на трансфер на пари и един от ключовите елементи във финансирането на световния тероризъм. Системата е действаща от поколения и е дълбоко вкоренена в арабската традиция и култура. Транзакциите „Хауали” се базират на доверието, те се извършват вербално, от ръка в ръка, без да се остава никаква следа на хартия, или виртуално. Саудитският режим от дълго време е съучастник и си затваря очите, когато техни богати граждани изпращат за „благотворителност” пари, които всъщност поемат към терористичните организации.
Масираният трансфер на богатство срещу петрол изкривява не само мюсюлманския свят, но и цялата световна политика. Там, където правителствата могат да набират повечето от приходите си просто чрез пробиване на дупки в земята и морето, вместо да отпришят креативността и предприемаческия дух на народите си, се проявява тенденция към орязване на свободите, недостатъчно финансиране на образованието и забавяне на човешкото развитие. А „борбата с тероризма”, водена от правителствата, е като тази с митичната Хидра. На мястото на една отрязана глава, изникват нови. Огромните финансови интереси на световните корпорации и подчинените им правителства са основна пречка за ефективно противопоставяне. Заменянето на енергията от изкопаеми горива с евтина и чиста енергия и изваждането на дълбоко заровените в сейфове патенти за добиването може да бъде мечът, който да я обезглави.
Светослав Атаджанов
