Инициативният комитет за участие в информационно-разяснителната кампания за националния референдум, представляван от Валери Василев Венков, е за отговор „Не“ на първия въпрос в референдума, който касае избирането на народни представители с мажоритарен вот.
Какви са аргументите за тази наша позиция?
Те са плод на принципно различна идея за начина, по който да се избират кандидатите за представители не само в Народното събрание. Идеята е за избор чрез жребий. Всеки гражданин, член на партия или движение, които изповядват принципите на директната демокрация (макар и със закъснение, и в България вече се говори за това що е директна демокрация и бе създадена вече партия, БСДД, която изповядва тези принципи), да може да бъде номиниран за избор за депутат, и жребият да определи след това след вътрешна номинация кои да бъда кандидатите. Така, както са номинирани и избрани кандидатите на движението „5 звезди“ в Италия например, не само за парламента и сената на тази страна, но и за местната власт, както и италианските евродепутати от това движение. (Бел.ред.: повече за опита на Движението „5 звезди“ в Италия в това отношение – вж. тук.)
Мажоритарната избирателна система има на пръв поглед своите предимства. Но в българското общество и не само в него тя лесно може да доведе до издигане на мажоритарни кандидати, скрито подкрепяни от олигарси, и/или подставени лица на големите партии, на политическото и икономическото статукво. Тези кандидати биха имали при това в своите предизборни кампании много по-големи възможности да бъдат представени пред обществеността, да се работи за техния имидж в медиите с национален и регионален обхват, много повече средства за предизборните им кампании биха могли да вложат онези, които стоят зад тях. Оттам и шансовете на такива кандидати да бъдат забелязани, разпознати и подкрепени, биха били по-големи.
Според принципите на директната демокрация и изборът на кандидатите чрез жребий, възможността на всеки активен и уважаван гражданин да стане кандидат за народен представител, става равна с възможностите на всички други активни и ползващи с уважение граждани. Без финансовите и други възможности на партийни върхушки, местни или национални олигарси да определят явно или тайно кои да са тези кандидати.
Директната демокрация, освен това, възпитава по естествен начин една по-автентична гражданска активност и отговорност. Изборът кой да бъде кандидат за народен представител, не би бил на партийните ръководства (както е сега) или на съмнително издигнали се в обществото хора, които да лансират свои протежета или пък самите себе си (което може да се случи и при т.нар. мажоритарен вот). И колкото и, за разлика от Италия и други страни с по-дълъг демократичен опит, в България да е трудно сега да се повярва, че това е възможно – че е възможно да се върнем към изворите на това, което се нарича демокрация, към реална възможност на суверена, на свободните граждани, да са равнопоставени да участват в управлението на страната, началото вече е поставено.
И когато един ден партия, защитаваща наистина принципите на директната демокрация, участва в парламентарни избори в България, тя би избрала своите кандидати за народни представители по същия начин, по който са номинирани и избрани кандидатите от Движението „5 звезди“ за парламента и сената на Италия. (Движение „5 звезди“ е успяло да осъществи това, да накара много италиански граждани да повярват, че могат наистина да са част от политическия процес в различните негови форми и етапи. Това движение, което прилага на дело принципите на директната демокрация, се е превърнало даже вече в първа политическа сила в Италия.)
И след това тези кандидати за народни представители в българското Народно събрание, ако бъдат избрани, биха се борили със своята парламентарна група за постепенно налагане на принципите на директната демокрация в управлението на България, за решаването на всички важни за нацията въпроси с много по-активно участие от страна на гражданите, за прилагане на инструмента „референдум“ много по-активно. Биха изградили и специализирани платформи за връзка с членовете си и със симпатизанти на директната демокрация, които да предлагат законодателни промени в различните закони, които Народно събрание обсъжда, приема или променя. А не, както е сега, законодателните промени да се обсъждат и решават само по волята на депутати, зависими от ръководствата на своите партии, издигнали се в йерархията често и благодарение на своята удобност или послушание (което е невъзможно при партия или движение, които се създадени и функционират според принципите на директната демокрация). Или пък по волята на депутати, които са избрани мажоритарно, но са били протежирани за този избор от кръгове или лица от сегашното политическо и икономическо статукво, което може да се случи при въвеждането на мажоритарен вот.
В заключение ще добавим, че мажоритарната избирателна система, въпреки изтъкваните от нейни поддръжници предимства, че би довела до избиране на личности, а не на партийно зависими кандидати – не е защитена, първо, от имитиране на издигането на независими личности, за което вече споменахме. И второ, един парламент, съставен от мажоритарни кандидати с различни политически виждания, свързани с различни олигархични, икономически, политически групи, едва ли би работил добре. И волята на един такъв парламент да инициира референдуми по всички важни за нацията и страната въпроси изобщо не е гарантирана. А страната ни наистина се нуждае от коренна промяна в начина, в който се взимат и налагат решения, това стана все по-ясно и видимо; и от много по-активно включване на гражданите в управлението и на национална, и на местно ниво. Което не може да се случи при изкривената и опорочена система на представителна демокрация, която съществува в България. Смяната на избирателната система не би довела до промяна на самата политическата система, от което се нуждаем.
.
От Инициативния комитет
––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––
Бел.ред.: Публикуването на този материал е безплатно. Той бе подготвен за публикуване във връзка с договор за медийна услуга между съответния Инициативен комитет и нашето издание, който договор не бе одобрен от ЦИК, макар че беше за скромна сума, отговаща на типа медия, която сме. Въпреки това го публикуваме, защото материалът вече беше готов за публикация и защото никога не сме ръководили в нашата работа от меркантилни мотиви. Нашето издание не е разбира се като сайта Хаштаг.бг, за който на миналия национален референдум отидаха стотици хиляди левове от джоба на българския данъклоплатец, одобрени от ЦИК и дадени от медийните пакети на различни партии и инициативни комитети. Но ни се струва изключително лицемерно това становище на ЦИК относно сайтовете и дали те да бъдат одобрявани като доставчици на медийни услуги, заради което например говорителят на ЦИК Александър Андреев, както и други негови колеги, не са одобрили договора за медийна услуга, който имахме. Защото това становище на Комисията бе породено от опита от миналата година и начина, по който някои медии, като споменатия сайт Хаштаг.бг, станаха приоритетни усвоители на медийни пакети. Но в борда на неправителствената организация, която бе свързана с това мащабно заявяване и одобряване на средства за споменатия сайт чрез различни партии и ИК, бе и самата председателка на ЦИК Ивелина Алексиева. И защото според разпоредбите на Изборния кодекс сайтовете също могат да бъдат доставчичи на медийни услуги, а ЦИК не е законодателен орган. В законодателството, впрочем, няма текст, който да възпира приоритетно насочване на различни партии и инициативни комитети към определена медия, която да стане приоритетен усвоител на медийни пакети (която може да е и кабелна телевизия примерно, без значение какъв точно е видът й). Нито има текст, който да възпира възможни конфликти на интереси за членове на ЦИК, във връзка с техните решения за одобряване или неодобряване на договори на доставчици на медийни услуги.
.
