Празнична вечер в българския православен храм „Св. Иван Рилски“

В топлата съботна вечер на есенния октомври в българския православен храм „Св. Иван Рилски Чудотворец“ в Чикаго се събраха много наши сънародници. Те дойдоха да уважат тържеството, организирано от настоятелството на храма по случай Храмовия празник на 19-ти октомври. На самия ден бе отслужена празнична литургия от свещеника отец Димитър.

Знаещи да се веселят, българите напълниха салона с желание за много веселба и танци. Прекрасните музиканти от „Дует Минкови“, Зоя и Жоро, не ги оставиха да чакат и бързо вдигнаха градуса на настроението в залата. След молитва, кратко слово и приветствие за добре дошли, свещеникът на храма освети храната за празничната вечеря и пожела весел празник.

Да уважат Храмовия празник, носещ името на най-голямия български светец Св. Иван Рилски, наречен Чудотворец, бяха дошли със семействата си двамата консули и служителите на българското консулство в Чикаго. С ритуал и топла погача бе уважено първото идване в българския храм на новоназначения генерален консул г-н Иван Анчев. Под звуците на български кавал хубавата танцьорка Цвета от ансамбала за народни танци в Чикаго „Хоро“, обиколи залата със запалена свещичка на погачата и се спря пред масата на генералния консул. Поднесе му я с поклон, така, както българите са посрещали знатни гости. Традиция, запазила се от векове, подчертаваща силния дух и култура на българите по света.

Българският православен храм „Св. Иван Рилски Чудотворец“, от самото си начало на създаване се утвърждава като рилигиозен и културен център на българите зад океана. Именно под неговия покрив професионалните танцьори от Сливен Ирина и Тодор Гочеви създават този прекрасен ансамбал за народни български хора. Тръгнал плахо, с няколко момичета в началото, днес ансамбълът се гордее с постиженията си. Десетки награди, престижни участия и най-вече голям състав от момчета и момичета с желание за игра. Показаха го и в събота на Храмовия празник. Пъстрите им български носии грееха с цветовете си, а играта им повдигна градуса на настроение в залата. Правото хоро изправи на крака българите и много скоро залата отесня. Хванати за ръце, те направиха един огромен кръг около масите, играеха от сърце и душа, така, както биха играли и у дома. Имаше и надиграване, което си оспорваха няколко наши сънародници. Бутилката хубаво червено вино с китка здравец спечелиха Стоичко от София и кръшната Валентина от Гоце Делчев.

До късно играха, танцуваха и се веселиха гостите на Храмовия празник. Богата празнична вечеря бяха подготвили Таня и Кольо. Петричките готвачи на храма за пореден път изненадаха с майстворството си и заслужено приеха похвалите за вкусния курбан, скарата, салатите и най-вече за майсторски приготвената риба.

Получи се една хубава празнична вечер. За пореден път българите показахме, че умеем да се веселим и празнуваме.

Почти година ще стане, откак дойде новият свещеник в храма. Миряните постепенно забравиха чуждите свещеници, които близо девет месеца гастролираха в неделните дни, и настъпи така необходимото спокойствие. Притеснението от бившия свещеник Валентин Ноцков, който бе сковал отец Димитар, постепенно премина и даде надежди на настоятелството, че храмът скоро ще започне да връща доверието си сред миряните.

За съжаление обаче Валентин Ноцков, с опита си на стар църковен биткаджия, бавно и полека притегли към себе си плахия нов отец на храма и започна да му влияе. За половин година новият свещеник успя да се изпокара с настоятелите. Уговорената заплата от 1 200 долара, плюс безплатен тристаен апартамент, консумативи и кола, се оказаха недостатъчни. Отец Димитър поиска увеличение на заплатата. Както самият отец казва, той иска да се почувства духовен водач. Но едно е да искаш, друго е да можеш. Защото духовните водачи са сред хората, не се крият в дома си. Могат и знаят как да утешават миряните, не ги натоварват със своите несгоди. Пиша тези редове, защото ме боли за този прекрасен български храм, който още чака духовен водач.

Добри Карабонев