Мунчо, местният идиот, е щастлив по природа. Днес обаче го срещнах още по-пърхащ и ведър от всякога. „Урааа… урааа…“ – тичаше нагоре и надолу, натам и насам идиотът, подскачаше и пляскаше с ръце, сякаш е герой от някоя циркова трупа. Не се стърпях и го попитах какво му е, какво се е случило? Мунчо ме фиксира с ошашавените си очи и ме контрира: „Как какво, бе? Избори за президент ще има! Има над 20 кандидати и аз ги харесвам всичките и ще гласувам за всички!“. Позасмях се и се опитах да му обясня, че това неговото няма как да стане и ще трябва да си избере един, за когото да гласува. „Ааа… може, може, там има квадратче „харесвам всички“. Отбелязвам за него и готово – ще си имаме поне 20 президента едновременно. Урааа… урааа…“ – неудържимият Мунчо се понесе по улицата, ръсейки своето щастие. Аз обаче се замислих. Той, че е идиот – идиот е, но дали наистина в бюлетината има такава странна опция за групово харесване?
Реших да проверя как стоят нещата и се запътих към центъра на мъдростта. Още преди да отворя вратата на селската кръчма, разбрах, че атмосферата вътре е нажежена. Тежки дебати, остри препирни и сочни псувни се стелеха над масите. Взех си една ракия със салатка и приседнах до капацитетите. След няколко минути вече бях наясно с тънкостите на политическата обстановка, която се оказа някак си по Мунчовски атрактивна. От самото начало социополитопроститутколозите прогнозирали победа за представителя на партията ГЕРБ, при това без изобщо да се знае кой точно е техният кандидат за президент! Това само по себе си е адски сладко. Излиза, че за Президент на България може да бъде сложен всеки, буквално всеки кретен, или който и да е малоумен неграмотник. Като единственото, достатъчно и необходимо условие е този или тази надуваема кукла да бъде предложена от управляващата партия. Уж България си избира президент, пък се оказва, че една партия си назначава свой такъв, който после ще се тупа в гърдите, че е на всички българи. Гадничко, нали? Гадно, не гадно – това е положението. И за да се сговняса още повече картинката, неизвестният кандидат-президент се изясни. Това е леля Цъцка, или по-точно другарката Цъцка Цъчева. За нея се знае само това, че е бивш член и партиен секретар на БКП (Българска комунистическа партия) и настоящ член на БКП-разширени, един от днешните наследници на БКП – ГЕРБ.
Шефът на ГЕРБ Бойко Борисов също е бивш член на БКП и, както се вижда, това на никой не му пречи. Нито в България, нито извън Абсурдистан, никой копче не му е казал. Другото, с което леля Цъцка се слави, е, че мрази българския народ. Това обаче е характерно за всеки БГ управляващ и поради туй не може да се отбележи като голям и извънреден минус за леля Цъцка. Цъца е мъжкарана и като бъдещ главнокомандващ определено ще се впише по-добре от нежната ирландска пастирка Росен Плевнелиев. Със сигурност Цъца ще е послушна на тези, които са я назначили, и ще прецаква всеки опит на българския народ да промени статуквото и да се освободи от игото на ДОПГ (държавна организирана престъпна група).
След садо-мазо партийната секретарка леля Цъца, проститутколозите са класирали някакъв генерал Радев, който е кандидат на БСП. Самото БСП се пъчи като пряк наследник на БКП, което пък неизбежно ни тласка към извода за близко роднинство с ГЕРБ. По принцип ген. Радев е летец, ама като няма самолети, човекът се приземява до политик. Всъщност в Президентиада ‘2016 болезнено се набива на очи масовото участие на генерали, адмирали, контраадмирали, реконтраадмирали и други подобни военни първенци. Причината е ясна – България няма армия. Имаме колкото щеш генералисимуси и цели полкове висши офицери, но те нямат кого да командват. Опасност от военен преврат няма. Приказките за воинската доблест, чест и достойнство са набутани в ъгъла. С присъствието си в порноспектакъла, българските генерали легитимират крадливите български политици и застават на страната на ДОПГ срещу народа. Жалка, срамна родна картинка.
Колкото по-навътре в гората отиваме, толкова по-тъмно става. Идва ред на обединените тарикати НФСБ, АТАКА, ВМРО. Едва ли е възможно да си представим нещо по-гнусно от алчен дребен интересчия, който сам себе си величае като патриот. Далавери Симеонов-Балевски, Болен Сидеров и Каракачанов. Общото между тримата е, че са силни на думи, когато се стремят към баницата, и слаби на дела, когато се докопат до нея. То са обещания за „непримирима“ борба срещу ДОПГ, то са клетви, заклинания, плювни… И хоп, абракадабра, фокус-мокус, прехвърлят им няколко огризки и „куражлиите“ стават част от същата тази прокълната Шайка. Лесно си намират и оправдания, за да крепят крадливата власт. Кой със златен пръст, кой със златен гъз и други подобни златни атрибути. Стараят се юнаците. Всеки един от тримата има своите силни страни. Далавери е известен с това, че срещу 5 лв. може и себе си да оплюе и че неговата принципност си има цена. Кой знае защо кабеларката му се прави, че не знае, че в Бургас, в бърлогата на Далавери има почетен консул на Русия, който е доказан със съдебно решение блудник? От 17 януари 2012 г. е решението на Софийски градски съд по дело 4540/2011. Всеки ден почетният блудник Тонко Фотев е пред очите на Далавери, но заради някаква специфична слепота, той не го вижда и него отразява!? Може би трябва да си спомним, че Далавери и Волен бяха заедно в партия АТАКА през периода й под прикритие. Тогава, когато все още „никой“ не знаеше, че АТАКА е чисто руска формация, проектирана и финансирана от Кремъл. Самият Сидеров пък се прочу с това, че 5 пъти твърдеше, кълнеше се, че е невинен. След това 5 пъти се призна за виновен и получи 5 осъдителни присъди! Респект. Разбира се, че е достоен за уважение, че как иначе… Най-вече заради поврътливостта си. За Краси Каракачанов , който е и кандидатът за президент на обединените тарикати, дори не е нужно нищо да се казва. Достатъчно е, че го издигат такива личности, като Далавери и Болен. Това, само по себе си го охарактеризира прекрасно. Жалко, разбира се, за марката ВМРО и войводите, но какво да се прави, като са им сложили най-отпред агент-доносник на ДС. И тримата – и Краси, и Волен, и Далавери са известни скачачи срещу мутрата, бандита и престъпника Бойко Борисов. И в същото време всеки един от тях може да се похвали със свой розов любовен период с генерала, премиера, шефа.
Трайчо Трайков е избраникът на „десните“ обединени сили. Интересен е въпросът колко са обединени и колко са силни тия сили? Виж, за това че са „десни“, съмнения няма. И те като „патриотите“ сами са се нарекли така. В България няма ляво, няма дясно, няма и център. Има само горе и долу. Тези отгоре лапат, онези отдолу гладуват. Комичното в случая е, че се налага да забравим, че Трайчо Трайков беше министър в първото Бойко Борисово правителство.
Пак на масова амнезия разчита и кандидат президентът Калфин. Избраникът на Гоце Първанов и Румен Петков, довчерашните бесепари и сол-ортаци на Боко-Боко, днес само за малко и само наужким са против ГЕРБ и носителя на черен балтон. И ако е възможно никой да не се сети, че бяха част от тройната ламя БСП-ДПС-НДСВ, още по-хубаво. Ивайло Калфин е същински дялан камък – където и да го сложат, навсякъде ще се намести. Бил е министър и вицепремиер в Сергей -Станишевото правителство, което хич не му попречи да бъде министър и във втората Бойко-Борисова лапаница. По дяланост с другаря Калфин може да се състезава само другарката Меги Кунева, ама то това си е природна дарба.
От мъглите на Авалон изплува някаква лодка. На борда й кой знае защо има сено, овца, вълк и… О, ужас! Татяна Дончева. И тя милата е кандидат президент. В клипа липсват само Митьо Гестапото, бившият последен шеф на доносниците от ДС – зам.-шефът на Мултигруп, любимецът на Москва Димитър Иванов и ген. Чобанов – ексшефът на ДАНС от времето, когато ДАНС се казваше НСС. Душицата Дончева щяла да ни спасява от олигарсите. Веселба! Що ли ми навява спомени за това как великият обещавач на справедливост Боко-Боко щеше да разваля заменките на същите тия олигарси? Лутането на Татянчето от „лявото“ в „дясното“ и обратно е легендарно. Едно обаче е безспорно. Татяна Дончева е фешън-мешън марка. Който не вярва, може да отиде на някое от нейните дела и да се убеди сам. Няма в сградата на дрисльовците, тоест в Съдебната палата, друг адвокат с такива убийствени леопардови боти! Няма!
Като стана дума за олигарси и на сцената се изсули още един кандидат президент. „Десният“ министър, „левият“ премиер, майсторът по разваляне на седенки Олигархски. Това пък щял да бъде изборът на ДПС. Дообре! Обществена тайна е, че Олигархски още от малък защитава хазартните и строителни интереси на олигарха Божков и в това няма нищо лошо. Всеки си има началник, нали така?
„Урааа…, урааа…“ – Неочаквано в кръчмата влетя Мунчо. Направи едно кръгче между масите и отлетя. Мен пък нещо ме заболя главата. Очевидно не е от ракията, значи ще е нещо, свързано с Президентиадата. То едни кандидати, свят да ти се завие. Междувременно, както си му е редът, чисто предизборно се активизираха другарите прокурори. Този път вместо да удрят печатници с бюлетини, праснаха гръмки обвинения на мастити търтеи в енергетиката. Изведнъж рязко се сетиха, че покрай аферата „Белене“ са потрошени стотици милиони народни пари. До вчера прокурорите страдаха от кокоша слепота и днес – хоп, прогледнаха! Симулацията за битка между допегейците е пълна. Пак съвсем „случайно“ точно сега от КЗК (комисия за загробване на конкуренцията) обявиха, че слънцето изгрява от изток и че водата е мокра. Имало било неопровержими доказателства за картел при фирмите за горива – Лукойл, OMV и т.н. Бре, ти да видиш! Разработиха се нещо тия смешници. Е, и децата вече знаят, че след изборите всичко ще отшуми, ще заглъхне и ще потъне в допегейското тресавище. Виновни няма да има, наказани няма, нищо няма. Всъщност не съвсем нищо. Ще си има, както и досега балъци. Мълчаливи, страхливи роби. Мрънкащи зрители на последната Президентиада.
„Урааа…, урааа…!“ – Някъде отвън Мунчо продължаваше да сее своя неподправен идиотски ентусиазъм.
Ивайло Зартов,
23 октомври 2016 г.
