.
Приютих се в сърцето ти
тихо и нежно,
като влюбено птиче,
намерило пристан,
като морска вълна,
разпиляна в морето,
като чиста сълза,
притаена във ириса.
Като топла въздишка
след нощна милувка,
като нова надежда,
докоснала изгрева,
като вятър бездомен,
притихнал във ехото,
като вино червено,
пропито във вените.
И макар да съм мълния
дива и огнена,
приютих се смирено
в твоята есен.
Дочка Георгиева
–––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––
*Дочка Георгиева е на 55 години. Живее в София. По образование е строителен инженер. Работи като проектант на метални конструкции. Стихове пише от 33-годишна, с големи прекъсвания. За Дочка поезията е особен пристан сред динамичния свят, където остава наедине със себе си и с вътрешния си лиричен мир.
.
Красота! Топлина! Нежност!