Орлин Горанов дойде в Индианаполис… Дойде с Кристина Димитрова! Двамата са точно, както ги помня от телевизионните екрани. Само дето са по-хубави отпреди и пеят много по-добре!
Но почакайте, това не е възможно. Те не са ли подвластни на времето? Как могат да пеят по-добре, в една индианаполска бирария, с любителска техника, без професионално осветление, в малко помещение, пълно с хора, буквално сред масите?
И все пак за мен това беше най-страхотният техен концерт, който съм виждал през живота си.
Орлин дойде в Индианаполис по следите на нашите родители, които идват тук, за да ни видят, да се порадват на внучета и да им се стоплят сърцата. Така и Орлин дойде при дъщеря си.
Преди два месеца се разнесе слух, че дъщерята на Орлин Горанов е в Индианаполис, и се почна. Събрахме желаещи за концерт на едно парти. Просто записаха хората в един списък, на хвърчащо листче. Отнякъде се намери тази бирария, където собственикът ни пусна безплатно, само срещу консумация. Вальо докара своя камион за продажба на сандвичи, тъй като в бирарията предлагаха само бира. Влади намери уредба, колонки и осветление. Всеки беше готов да помогне с каквото може. Жените организираха продажбата на билети. Билетите бяха много красиви, разпечатани на принтер с адреса на бирарията и датата и часа на събитието.
За първи концерт на български изпълнител в щата Индиана, това беше светкавично и великолепно организирано събитие.
Там, в бирарията, се събраха двайсет години от живота ми. За двайсет години човек се среща и се сприятелява с много хора. С някои успява даже да се скара и отново да се сприятели. Какъв невероятен събор. Хора, които познавам от двайсет години, други дошли по късно, и такива, с които се запознавах вчера (в деня на концерта, 16 октомври – бел.ред.), защото са тук съвсем от скоро. Или са емигрирали наскоро, или наскоро са се родили.
Още на паркинга ни посрещна група български младежи, които играеха американски футбол. Помислих си как ние като деца ритахме топката, а те си я хвърлят един на друг. Играта е различна, но знаете ли какво е еднакво? И ние, и те, играем ей така, между другото, на улицата. Без екипи, без треньори, без полиция да пази играта, както го правят американците. Ей така просто – пас.
Признавам, че като ги видях с американската топка, ми се сви сърцето. Признавам, че не съм бил прав.
Имаме пет възрастови групи българи в града, според дъщеря ми. Най-старите – баби и дядовци, след тях ние – родителите, после вървят младежите в колеж и професионални училища, след тях децата, или както тя ги нарича бебетата, които са в начални и средни училища, и най-накрая са новородените, на които всички много се радваме.
Дечурлигата си останаха навън, да играят на топка, да се социализират, да търсят свободно собствената си идентичност, и макар и други да забелязаха тяхното отцепване, никой от възрастните не ги натири насила в залата. Музиката се чуваше навсякъде, децата седяха едно до друго, говореха си нещо тяхно, беше чудна прохладна вечер. Какво ли ще стане с тези деца, родени и растящи тук, в Америка, под звуците на българска музика, сред български партита и американски съученици, говорейки на английски, за да изразят български души? Пожелавам им никога да не станат просто американци без род и родина, без история и друг език, без корен и посока.
Когато споделих опасенията си с дъщеря ми, тя много бързо ми отвори очите. Каза ми: „Тати, не видя ли колко младежи бяха вътре, слушахме, пеехме и танцувахме. Това са бебета там навън. Ще поумнеят.“
Колко е права! Тези „бебета“ днес търсят себе си, а ние, родителите им, трябва да им покажем най-доброто, най-хубавото, най-умното от нас.
Орлин Горанов и Кристина Димитрова са изнасяли безброй концерти в най-престижните зали в България и по света.
Вчера те постъпиха много човешки. Те, големите, изнесоха концерт в една бирария на края на вселената. Просто ей така, защото там имаше българи и защото там се беше спряла за малко щерката на Орлин.
Орлин и Кристина пяха вчера за всички. За нас, по-старите, за да си стоплим душите, за младежите, за да чуят какво е български глас и българска песен, и за „бебетата“, за да знаят, за да разберат какви са, откъде са и за какво са на този свят.
Не знам за всичките им награди през годините, не се съмнявам, че са безброй. Вчера обаче те за мен, за нас, станаха наистина велики.
Благодаря Ви, Орлине и Кристина! Благодаря!
.
Виктор Хинов
Индианаполис, САЩ
––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––-
Бел.ред.: Кристина Димитрова и Орлин Горанов, които са били на 16 октомври в Индианаполис, ще изнесат и други концерти на поредното си турне в САЩ. Днес те трябва да са във Филаделфия; утре – във Флорида, на първото издание на българския фестивал „Балканика“; на 30 октомври трябва да са в Орегон, Полтланд.
.
